Г-жо Чимева, как влияят блокадите на българо-гръцката граница на туризма в Благоевградска област?
По принцип невероятно лошо, негативно и изнервящо влияят всички тези т.нар. „блокади“ не само на българския бизнес, но и като цяло на всичко, което се движи около границата. Дали ще са туристи, дали ще са хора, които пътуват за дадено събитие, по повод някаква среща. А пък за туризма – естествено, че е най-неприятно. Още повече, че сега е ски сезона. Нормално е туристите да идват поне в почивните дни. И всичко това задържа развитието на много неща.
Вчера беше туристическата борса. Някои от колегите бяха дошли с кола до границата. От там минали пеша през граничния пункт, а след това се прибрали с такси до София. Но не всеки може да си го позволи. Още повече, че за една такава борса се носят изключително много рекламни материали, които не могат да се носят на ръце и да се пренесе през границата. Имахме една среща с колеги в Драма. Наложи се да правим вчера видеовръзка, защото няма как да отидем. Дори и да имаме шанс да влезем, не знаем дали ще може да се приберем. Така че нещата са изключително сложни и изключително негативно влияят.
Намалява ли туристите към Банско?
Не бих могла да кажа, защото още нямам такава статистика. Може би колегите от Банско могат да кажат. Но съвсем логично е да се смята, че намалява. Аз и друг път съм казвала, че за мен е абсолютно безумие за сметка на другите да си решаваш личните проблеми. Като има нещо да седнат, да се разберат, да си окупират техните министерства, болници, училища, общини, но нямат право да спират какъвто и да е процес.
Гърция остава ли предпочитана дестинация за хората от Благоевградско?
За България и за нашия регион естествено, защото морето ни е на няколко часа път. Специално за Благоевград говоря. За Петрич, Сандански и Гоце Делчев още по-близо. Така че няма няма никакво съмнение, че Бяло море е предпочитано от нас.
Кои са по-атрактивните дестинации, които избират благоевградчани?
По принцип сега много актуални са Сърбия и Хърватска заради по-ниските цени. Македония също. Както и гръцките острови – Крит, Кос, Родос, за тези, които пътуват с круизи. Италия, Франция. Вече има интерес и към екзотичните дестинации – Мароко, Тунис. Има една много атрактивна програма „55 плюс“. Това е за субсидирани пътувания с цел да се увеличи туристическия сезон в Испания. Извън сезона цените са много ниски за четиризвездни хотели със седем пълни пансион обогатено меню, с трансфер хотел-летище, включени еднодневни екскурзии. Около 1000-1200 лева като се има предвид, че се пътува със самолет. Обслужването е на български. Така че това е едно добро пътуване и една добра инвестиция за тези, които искат да се насладят на слънцето и на морето през лятото.
Вие сте туроператор от дълги години. Какви са Вашите наблюдения, хората избират по-евтините екскурзии или по-скъпи до по-екзотични места?
Това е въпрос на култура и на финансови възможности. Аз не познавам човек, който не иска да иде на по-хубаво място, но туристическият продукт като другите такива има своята себестойност. Има хора, които спестяват повече и отиват на по-луксозни места. Има хора, които пътуват до по-близки дестинации. Съвсем семпли им са почивките. Зависи кой какво търси. В последно време се забелязва една тенденция в семейства с млади деца, които искат да ходят на къмпинг. Това е много хубаво, много приятно, много романтично. Но нашата гилдия, колегите може би разглезени от това, че имаме възможност да се ползваме от скъпо платените туристически пакети обикновено предпочитаме като идем в курорт да сме в студиа или някъде, където не те задължават да спазваш час за хранене или друг режим. Това е един начин за разтоварване без ангажименти.
За момента не се очакват блокади на границата през лятото. Но ако евентуално има такива какво ще се случи с туризма?
Не би трябвало. За мен гърците са разглезените деца на Европа. От 1981 година като влязоха в ЕС до миналата година толкова субсидии им се дадоха и те свикнаха така: „Чака-рака“, суфлаки и узу. И едно дете като реве майката вика: „Хайде да ми се махне от главата“ и да не се стига до крайности. Те трябва да разберат, че така до безкрай не може. Аз мога да си позволя след 45 години трудов стаж да вземам 250 лева пенсия. Не може някакъв си фермер, жив и здрав да е, може и да го е заслужил, да получава 1 500 евро. Има хора, които работят по 30 години и са дали много от себе си и мизеруват. А в чужбина се чувстват като бедни роднини. Така че да седнат да се разберат. Това за мен е безкрайно нагло вече. Тези хора, които са на границата са нечии родители, съпрузи. Може ли дни наред да ги караш да живеят в нечовешки условия? Това първо. Второ – икономическите загуби на фирмите. Каква наглост – от една страна той няма да има вода да пие и да се изкъпе, а от другата страна те ще си правят скари и пикник, ще отстояват някакви „искания“. Не знам, аз не съм привърженик на този метод.
Попадали ли сте в такава ситуация досега?
Веднъж в Гърция преди няколко години. Беше във вътрешността на страната. Преди Драма, ако не се лъжа. Обаче като видяха, че сме туристи ни пуснаха. Обикновено при такива ситуации туроператорът не може да си позволи лукса да си прави експерименти. Той никога няма да го направи, независимо дали ще има загуби. По-голяма загуба е да оставиш една група от 50 човека при някакви неприятни и нечовешки условия. После те остават недоволни без да отчетат, че той не е виновен. Затова предварително се мисли и се поемайки този риск се поемат и последствията.