Г-жо Методиева, дейността на фондация „Свети Николай Чудотворец“ е насочена към деца и лица с интелектуални затруднения. Успявате ли да компенсирате липсващата държава по отношение на тях?
Не бих казала, че държавата ни е длъжник, макар много хора да мислят точно така. Факт е, че държавата ни е такава, каквато е. Това сме ние, в крайна сметка. И прави за нас каквото може, включително и за хората с интелектуални затруднения. Семействата, които имаме подобни проблеми, не сме уникални. Ние сме като всички останали семейства, но с малко по-специфични проблеми. Ако, държавата е длъжница на някого, тя е длъжница на много групи. Ние сме една такава група. Особено, когато говорим за децата. Факт е, че държавата със своята държавна политика направи това да закрие домовете. Ние от неправителствения сектор само подпомагахме това да се случи. Но, ако зависеше от нас, бихме го направили преди много години. Става въпрос за воля, най-вече и финансови ресурси.
През 2015 г. в Добрич бяха свалени запрещенията на трима души с интелектуални затруднения. Тези дела бяха прецедент в българската съдебна система, тъй като подобни дела, никога не бяха завършвали с подобен резултат. Как се стигна до идеята да водите такива дела?
При разговор с мои колеги в София стигнах до извода, че трябва да направим крачка напред и да работим с лицата, които са под запрещение. Да ги заведем в съд и да се опитаме да направим нещо по този въпрос. По проект работим в партньорство с Български център за нестопанско право, където има повече юристи. Заедно с тях сме си поставили за задача да разработим нов законопроект, който да промени законовата база, що се отнася до запрещението, като част от Семейния кодекс. Тази част от закона, която касае запрещението, не е променяна от 1949 г. Обстоятелствата, в които живеем сега, са много различни. Съвсем други са реалностите. Такъв институт на попечителство няма никъде в Европа, освен в България.
Много често, когато говорим с чужденци, те не могат да разберат за какво става въпрос. Този вид на отнемане на граждански права в България е факт от повече от половин век. Не можете да си представите колко много хора, което не зависи от интелект или социален статус, са предубедени по отношение на запрещението. Най-малко, защото си представят само най-тежките случаи. Тъй като, запретени са, освен хората с интелектуални затруднения, но и най-вече хората с психични разстройства. Особено там стигмата е много голяма.
По какъв начин тези лица се поставят под запрещение?
Под запрещение се поставят лицата в социалните домове още след 14-15-годишна възраст. Много често в съда са се стоварвали цели папки с досиета. Честа практика е децата и лицата въобще да не се изслушват, а само техният настойник, който в 99 % от случаите е директорът на институцията. С много малки изключения, всички хора в такива институции в България са поставени под запрещение. Говоря за домове за възрастни с деменция, домове за хора с психични разстройства, за възрастни с умствено изоставане и т.н. Всички се поставят под запрещение. А, защо всички – нямам отговор на този въпрос. Никъде в нормативната база няма условие лицата да бъдат поставяни под запрещение при постъпване в институция. Просто, това е инструмент, който дава повече свобода на директора.
Какво Ви провокира да тръгнете да рушите тази стена?
Тези разговори бяха провокирани от едно дело, което беше водено от юрист на Български хелзинкски комитет в Страсбург – случая Станев. Човек под запрещение осъди България в Страсбург въз основа на това, че не е взето неговото мнение, нито е допускан до разпит по делата. Имаше и предписания в много доклади, че това трябва да се промени в нашето законодателство. Всъщност сериозните разговори дойдоха след нотифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания, най-вече чл. 12 и чл.13, които касаят именно равнопоставеността на хората с интелектуални затруднения. Те не само трябва да бъдат равнопоставени навсякъде, но включително и в съда. Най-малко трябва да бъдат изслушвани, когато се има предвид техният личен живот.
Как успяхте да постигнете свалянето на запрещенията на три жени, с което направихте пробив в системата?
Със систематизирана работа. Преди да влезем в съда, ние работихме почти една година. В началото започнахме да ги приучаваме да вземат самостоятелни решения и да се опитаме да изградим около тях мрежа за подкрепа. Факт е, че запретените в голяма степен всъщност, са лишени от правото на вземане на всякакви решения, включително и грешни. Това, което в живота ни учи, е нашият опит. Как да се научим, ако не грешим. Започнахме с тези неща, с изграждане на подкрепяща мрежа. Това продължи една дълга година.
Станахме един от пилотите на по-голям проект на БАЛИЗ „Имаш право да решаваш“. Другите са в София, Видин, Пловдив, Бобов дол, Пазарджик. Ние се присъединихме една година по-късно, но пък по-рано свършихме някои неща, за което ни помогна това, че имахме почти готова подкрепяща мрежа. Започвахме само с 5 момичета, които са живели или живеят в институции и са поставени под запрещение. Вече работим с 13. Имаме хора с по-тежки увреждания, хора в семейства, такива, които са в риск от поставяне под запрещение. Миналата година стартирахме с делата. Преди това направихме много групови срещи с хората, от които това зависи, за да започнем, макар и бавно, промяна в мисленето спрямо нашите хора и техните фундаментални човешки права. Да се проумее, че никой не е по-различен. Защото ние всички сме равни и те не са по-различни от нас. Това, че имат по-различна комуникация, не ги прави различни.
Колко дела водите?
Ние приключихме успешно три. Две от момичетата – Милена и Елица са били в дома в село Крушари, а Станка е била в дома за възрастни с умствена изостаналост в с. Българево, след което е настанена в Защитено жилище в Добрич. Делата в съда в Добрич преминаха леко, в добра атмосфера, в атмосфера на разбиране отстрана на прокурор, с изслушване на свидетели. Когато прочетохме съдебното решение бяхме изключително щастливи, защото преди това не вярвахме, че това ще се случи. С нашия юрист Дияна Далакманска скачахме и се радвахме до сълзи. Започваме с още три случая, за които все още няма образувани дела.
Работите и за законови промени?
Наистина има нужда от сериозен ремонт на закона. Законопроектът ни предстои да влезе в пленарна зала в Народното събрание. Основната промяна, която предлагаме, е коренно да се промени институтът на попечителството и то в никакъв случай да не бъде чрез поставяне на лицата под запрещение. В проекта се отрича запрещението. Разбира се, има всички мерки за подкрепа, които са различни за различните хора. Хората с интелектуални затруднения имат нужда от подкрепа, не от запрещение.