* Topnovini.bg препубликува анализа му, озаглавен "Кого вижда Борисов в огледалото" от Dnevnik.bg без редакторска намеса.
На среща в Лондон, млади българи попитаха Бойко Борисов, като се погледне в огледалото, кого вижда? Премиерът финтира като на футболно игрище и избяга от въпроса и вместо да отговори, се похвали с успехи срещу контрабандата. Въпросът е по-дълбок, отколкото изглежда, защото Борисов разполага с няколко публични идентичности, които сменя като маски при нужда. Този път не успя да се измъкне, защото и маските не помогнаха. Дали това не е началото на края на една впечатляваща политическа кариера?
Циркът в Лондон само потвърждава предишните ми прогнози – пътят за Борисов от тук нататък е надолу. Надолу, ако като политик се завърне в изцяло публичната политика. А дали е възможно? "Ръчното" му управление изглежда е стигнало твърде далеч, а демократичните инструменти – твърде разбалансирани, за да се върнат сами в равновесно състояние, ако той реши да пусне тайните ръчки, с които си помага в момента.
След като изтекоха записите от "Яневагейт" и най-вече след като отлъчената от софрата съдия Румяна Ченалова заговори открито по медиите (ако случайно пренебрегнем записите заради начина, по който са правени), стана ясно, че Борисов употребява много по-широк диапазон от извънполитически средства, отколкото се вижда с просто око. Става дума за институционален натиск, за бизнес натиск, и дори за личен натиск от близка дистанция. А ако повярваме на записите и на Янева - натискът понякога стига много деликатни измерения, които изискват сериозно разследване.
Какъв е Борисов?
Да кажем, че Борисов е популист, е същото като да кажем, че горският пожар е огън. Вярно е, но описанието пренебрегва множество съществени детайли и ни лъже в мащаба. За да се появи и да се задържи на власт, сегашният премиер на България използваше с голям размах постановките на лениновата теория за революцията – за да вземеш властта, трябва да превземеш пощите, телефоните, телеграфа и редакциите на вестниците, тоест да установиш контрол върху потоците от информация, и особено върху тази информация, която формира общественото мнение.
Серия от маски
"Имам принципи и ако не ви харесват, имам и други " – Граучо Маркс
Дясната маска
Мой приятел, журналист, близък до старото СДС, а после и до ДСБ, ми беше разказвал следния епизод:
"Срещаме се с Бойко за интервю. Той седи в едно кресло, пуши пура и ми обяснява: – Аз съм костовист, бе! Харесвам Костов. Костов е най–големият премиер на тая държава. Но трябва да ме разбереш и мен!"
Явно премиерът не намира досегашните си признаци за "дясност" за достатъчно убедителни – това са реториката срещу БСП и бившия ѝ лидер Станишев (но рядко срещу БКП, Първанов и режима на Живков), членството на ГЕРБ в ЕНП и съответната безогледна подкрепа от шефовете на ЕНП за ГЕРБ преди избори. Затова, под мъдрото му наставничество и под любящия му бащински поглед, беше създаден институт, който следва важна идеологическа задача – да ни обяснява, че Борисов е десен и то – единственият непоколебимо десен политик в България. Защото гледайки "реформите" в областта на данъците, изказванията му по адрес на комунистическия диктатор Живков ("Една стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко едно правителство") можем лесно да се разсеем. И като се разсмеем, да забравим, че е десен.
Реформаторската маска
Опитайте се да си спомните поне една решително проведена реформа от Борисов. Няма да намерите, дори от тези, които бяха решително заявени още преди първия мандат:
"Реформи няма. Това са хора, които не знаят къде са районните управления в София, за да направят реформи. Това че сменят имената на службите и отново се хвърлиха върху ДОТИ и ДОИ, къде да са, вместо да дадат общинската полиция и да започнат с това, което интересува хората.."
Смело изказване, нали? Седем години след това интервю на Борисов (от 25 май 2008г.) и след пет години управление на ГЕРБ в МВР, съпроводени с грандиозни скандали и с най–масовите до момента протести на полицаи, нещата са на същото място. Дори по–зле, без Веселин Вучков – единственият министър на ГЕРБ, който е предлагал програма за реални промени в министерството.
А какво ли е мислил Борисов по темата за досиетата?
Водещ: Важната тема за архивите! Позицията на ГЕРБ!
Бойко Борисов: Категорично, веднага, незабавно всички досиета.
Водещ: Да се отворят?
Бойко Борисов: И тези маймунджилъци, които уважаемата г-жа Дончева каза трябва да престанат. Шпиони в посолствата има или агенти, или разузнавачи има установени норми, по които се пращат. Тези досиета единственото, за което служат е за политически шантаж. И след като искаме да бъдем правова държава трябва да го направим по този начин.
Водещ: Всъщност, знаете ли, трябва да бъдат призовани, не гражданите, а самите специални служби и хората работещи в тях, самите те да подкрепят това отваряне, защото тази дискусия започва да ги унижава, започва да унижава тях!
Бойко Борисов: Те не се унижават лесно. А освен това аз мисля, че и в момента г-н Доган води един пазарлък ако не се отворят всички досиета нещо ще иска там. И иска нещо! И трябва много внимателно да бдят да не би да направят още отстъпки, защото вече не е добре, особено за службите.
(Интервю на Георги Коритаров с Бойко Борисов, Нова телевизия, 4 декември 2006г. Стенограма - агенция "Фокус")
Няма нужда от коментар.
Една по една гаранциите, че това правителство има намерението да свърши нещо, отпадат – от властта бяха изхвърлени Христо Иванов и Радан Кънев, правосъдната реформа беше стопирана, коалиционното споразумение с остатъчния Реформаторския блок придобива вида на книгата за пионерски обещания от времето на ДПО "Септемврийче" – "Да бъдем добри ученици. Срок – постоянен, отговорник – всички" и накрая, мантрата беше сменена – с цената на безценното си здраве, премиерът вече не се бори за реформи, а за стабилност:
"Ще си дам здравето за тази стабилност и да може България в този размирен свят да е стабилна"
(Не търся от него такива жестоки жертви и бих желал да се погрижи за себе си възможно най–скоро, защото здравето е най–важно! Все ще намерим някого за заместник.)
Лирично отклонение: Съжалявам, доктор Москов, и здравна реформа няма да има, защото Борисов няма да посегне на интересите на мафията в здравеопазването, а ако не посегне на интересите на мафията, от реформата ти ще останат само ремонтираните и прясно боядисани (неясно по какви цени и с какви материали) болници, новите отделения със закупена по европроекти апаратура и слънчевите телевизионни репортажи. Няма да се спре изтичането на капитали чрез ценообразуването на лекарствата, няма да се удари по болниците, източващи Здравната каса, няма да доживеем хуманно отношение в болниците, няма да видим обръщане на емигрантския поток от доктори и медицински сестри, бягащи в чужбина. Това, което бихме могли да наблюдаваме, е опраскващ удар по някой фармацевтичен бос, чиито медии не са достатъчно уважителни към властта и който е забравил да си плати данък "комфорт".
Западната маска
Борисов не е много повече прозападен, отколкото примерно Ердоган. Нито веднъж не разсъждавал на глас за ценностния избор на българското общество да се ориентира към ЕС и НАТО. От друга страна, старае се да бъде максимално близо до Ангела Меркел и умее да се възползва от завареното членство на страната в евроатлантическите структури, за да получава финансова и политическа подкрепа. С щедрото финансиране по линия на еврофондовете инвестира в имиджово най–важните проекти – в магистралите и метрото, с които демонстрира позитивно развитие на страната, но без да му се налага да реформира, тоест да рискува промени, които биха отчупили дори и трохичка от властта му.
От друга страна, старае се да прави важни политически и символни отстъпки на Русия, като търгува без особени скрупули с геостратегическия ресурс, който по силата на обстоятелствата му е поверен – това е контролът върху важен участък от южния фланг на НАТО и от югоизточната граница на ЕС.
Борисов не подкрепи Плевнелиев за хибридната война, измисли си "хипотетична ситуация" с пропускане на руски самолети в нарушение на санкциите (но се скри зад гърба на външния министър Митов, когато трябваше да се дават обяснения дали това е истина или не), гласува за "Северен поток"–2, и така проби единния източноевропейски фронт срещу агресивната политика на Русия.
Това са твърде сериозни лапсуси и провали за един "прозападен" премиер на България.
Демократичната маска и контролираните медии
Най–важната част от машината на властта на Борисов минава през овладяването на медиите, контролирането на общественото мнение и легитимирането на Борисов като демократичен лидер. Той непрекъснато печели избори. Но какво има под капака на българската демокрация?
Печално известен факт е, че България отдавна е в дъното на класациите по свобода на медиите, а в началото споменахме за важността на контролирането на иформационните потоци за механизма, който държи Борисов на власт.
Без да задълбаваме как точно става контролът върху приходите, собствениците и журналистите в медиите (вече са написани достатъчно анализи по този въпрос), има две условия, при които рейтингът на Борисов остава стабилен – докато има пари, с които да се захранват интересите на сенчестите медийно-финансово-политически групировки и докато те се чувстват достатъчно защитени от разследвания. Това изисква отказ от разследване на мега-далаверата КТБ, съглашателство с прокуратурата, подмяна на съдебната реформа, и на реформата въобще. Най-вероятно тук са корените на изведнъж залюбената "стабилност".
И ако Борисов на повърхността е демократично избран лидер и се радва на голямо доверие, с което печели избори, то средствата с които си набавя това доверие, са много далеч от демокрацията и точно там трябва да търсим лошите новини.
Къде ще му излезе краят?
Така построена, системата изглежда много стабилна и тя наистина е стабилна, докато има пари, с които да се възпроизвеждат контролираните медии, които обслужват рейтинга на Борисов, докато правораздаването е в нокаут и докато неговите лична харизма работи.
Но това няма да продължи дълго и никога не е продължавало дълго.