Проф. Белоев, на изборите за ново ръководство на РУ „Ангел Кънчев“, които се проведоха на 12 януари, Вие бяхте избран за председател на Общото събрание на университета. В разговора ни с Вас в началото на 2016 г. Вие коментирахте, че въпреки че изтича последният Ви мандат като ректор, няма да обърнете гръб на Русенския университет. Бихте ли обяснили на нашите читатели, какво представлява Общото събрание и какви са правомощията на председателя му?
Винаги досега съм подчертавал съпричастността си с Русенския университет. След завършването на висшето си образование през 1984 г., като първенец на випуска на Русенския университет (тогава Висше техническо училище “Ангел Кънчев“), взех съдбовното за мене и семейството ми решение да остана в Русе и да свържа живото си с Русенския университет. Това определи и пътя на развитието ми.
Тръгнах от асистент в катедра Земеделска техника и постепенно в годините успях да изкача стълбата от научни длъжности: гл. асистент, доцент, професор и от научни степени: доктор, доктор на науките. В административен план бях ръководител катедра, декан и ректор. А най-голямото постижение е, разбира се, високото научно признание – член кореспондент на Българската академия на науките. Всичко това е благодарение на работата ми в университета, контактите с много български и чуждестранни партньори, работата и ръководството на много научни екипи. Научната дейност, както моята, така и на всички мои колеги, работата в ръководните органи на различни нива спомагат за развитието на университета.
В тази връзка няма как да обърна гръб на университета, а напротив ще работя още по-активно за развитието му, защото той е и гарант за развитието на икономиката в нашия регион. Има много научни контакти и проекти, които трябва да бъдат развивани. Има още много дейности, които трябва да се извършат за да може да имаме резултати във всички възможни сфери на нашата дейност.
След двата ректорски мандата които имах (2007-2016 г.) и по закон нямам право на трети, се кандидатирах за председател на Общото събрание на университета. Това е също отговорна позиция, но не е така добре представена на обществеността. Общото събрание на университета е неговия законодателен орган. В него се избира академичния и контролния съвет и се правят периодично, при необходимост частични избори, приемат се закони, правилници, наредби, отчетите на ръководството на университета, приемат се мандатната и годишната програми за управление и развитие на университета, бюджета му, годишния доклад на ректора за състоянието на университета и др.
Председателят на Общото събрание ръководи неговата дейност, подготвя основните документи за дейността му, определя и подписва трудовия договор на ректора и подписва всички документи, касаещи дейността на ректора. Правомощията на Общото събрание и на председателя са определени в Закона за висше образование.
Това е също една добра възможност да работя за развитието на Русенския университет.
Новоизбраният ректор проф. Велизара Пенчева беше част от Вашия екип в продължение на 8 години, т.е. и на двата Ви мандата. Бихте ли й оказвали подкрепа, в случай, че тя се нуждае от такава в някакъв момент?
Проф. Велизара Пенчева беше част от моя екип в продължение на осем години и тя успя да се изгради като ръководител, натрупа опит, създаде много контакти, участва в работата на Националната агенция за оценяване и акредитация, в работата на няколко национални комисии, в работата на много комисии на областно и общинско ниво, ръководи национални и международни проекти. Тя има качествата да бъде един добър ректор на университета.
Естествено е, че ще оказвам подкрепа. Който и да беше избран от четиримата кандидати за ректор, щеше да има моята подкрепа. Ние сме един добър и сплотен екип и работим заедно и в синхрон. И досега председателят на Общото събрание винаги е участвал в ежеседмичните оперативки на ректора със зам.-ректорите. Така че винаги ще обсъждаме заедно всички въпроси и необходимите дейности.
Следващите години ще са трудни за университета. Приемът намалява вследствие на демографската криза, от това следва намаляване и на финансирането от държавата. Това налага адекватни мерки и преструктуриране на дейностите, работа по проекти и привличане на допълнителен финансов ресурс. Това още повече налага заедно да намираме правилните решения за развитието на университета.
В предходния ни разговор споменахте, че изборът Ви за член-кореспондент на Българската академия на науките Ви задължава да работите още по-активно във Вашата научна област, за да достигнете и най-високото звание – академик. Върху какво работите в момента и какви са изискванията, които трябва да изпълните, за да стане това?
Изборът ми за член-кореспондент на Българската академия на науките е едно високо признание на постигнатите научни резултати. Това е една възможност и за достигане на най-високата академична степен – академик. Но тук трябва да отбележа, че това е много трудно, но не е недостижимо. Отделението за инженерни науки в БАН към момента има 12 член-кореспонденти. При евентуален конкурс след 1-2 години ще бъде избран за академик само един. За да има успех, е необходима много работа и резултати.
След изборът ми за член-кореспондент на БАН през декември 2014 г. работя още по-активно в научната област. Имам защитили 5 докторанти, от които тримата са виетнамци. Издадохме заедно с научни колективи от Чехия и Словакия 6 монографии и 2 учебника, публикувах над 40 нови научни публикации. Станах доктор хонорис кауза на още два университета (Казахския национален аграрен университет в Алма ата, Казахстан и Морския университет в Констанца, Румъния), с които имам вече шест такива почетни титли. Ръководя три големи научни проекти. Работя с няколко научни колективи. Основните области, в които работя, са: нови технологии и машини в земеделието; технологии за работа на наклонени терени; екологично земеделие; алтернативни енергийни източници; висше образование и др.
Високо признание е и удостояването ми с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – I степен по предложение Русенския университет, народни представители, областни управители, кметове, министри, на Министерството на образованието и науката и на Министерския съвет на Република България.
При провеждане на конкурса на БАН за академици оценяването е по много критерии, но най важния е – значими успехи в научната и научно-приложната дейност, национално и международно научно признание, публикации с импакт фактор и цитирания от наши и чужди учени, създаване на патенти, полезни модели и нови теории. Други допълнителни критерии са: подготовка на кадри – ръководство на дипломанти, докторанти, преподавателска дейност, публикуване на учебници, лекционна дейност у нас и в чужбина, научно-организационна и научно-административна дейност – принос в създаване и ръководство на научни звена и творчески колективи, експертна дейност – приноси в държавни и обществени експертни комисии и организации, международни научни отличия, награди и др.
Вие оставате и в политиката като председател на Общинския съвет в Русе. С оглед на това, че в сравнение с предишни мандати, сегашният състав на колективния управленски орган е „по-шарен“, как се отразява това на работата му? Затруднява ли я или дава възможности да се чуят и евентуално гласуват повече идеи, полезни за Русе?
Винаги съм казвал, че обичам предизвикателствата и съм там, където е трудно. За трети мандат съм общински съветник и наистина това е „най-шареният“ местен парламент. В него влизат 10 партии и коалиции, които формираха 9 групи. Още на първото заседание всички декларираха, че ще работят за Русе и русенци и за благото на всички от Русенска община. И тогава след избора ми за председател на Общинския съвет в едно от първите интервюта казах, че щом всички ще работим за една и съща цел, въпреки многото групи, работата няма да е трудна и ще намираме общи и консенсусни решения.
Винаги в работата си търся консенсуса и намирам начините да обединявам хората, с които работя. Старая се да постигам това и в Общинския съвет. Поради това и броят на зам.-председателите е 5, т.е. с мен в ръководството на общинския съвет има представители на шест групи. Останалите три, които имат по двама общински съветника, също застанаха зад направените предложения.
Не бих казал, че наличието на толкова много групи затруднява работата на Общинския съвет, напротив това дава възможност за повече мнения, за дискусии и за намиране на правилните решения. До момента работата на комисиите върви нормално. Обсъждат се всички въпроси, по които се вземат решения на сесиите, а това дава възможност сесиите на Общинския съвет да протичат по-добре и без много дебати.
Надявам се и занапред работата в Общинския съвет да има този конструктивен диалог и да е наистина в полза на жителите на Русенска община.