Тодор Кръшков: Останах като гръмнат когато Кастрева заяви, че обществото греши, а министерството е право

08:15, 04 фев 16 25 Topnovini Автор: Topnovini
Тодор Кръшков е журналист и писател. Роден е през 1962 г. в град Карлово. Завършва “Българска филология” в Пловдивския университет. Издал е две книги. Дебютната му книга е роман – “Кръв”, издаден през 2007 г., последвана от “Брутално.bg” 2011г.  

В твое интервю с бившия вече зам.-министър на образованието Ваня Кастрева, тя каза, че е много обидена от случилото се. Казва още, че обществото не е разбрало. Какво не сме разбрали около османското робство, съжителство и премахването на патриотичните произведения от учебниците?

Според вече бившата зам.-министърка, обществото е било подведено. Вероятно доброто възпитание й попречи да обвини директно медиите в интервю, макар и за друга медия, но това беше смисълът на думите й. Кастрева настоява, че тези промени в учебните планове са належащи и ще ги направи следващия екип на министерството (буквално минути преди това интервю стана ясно, че премиерът иска оставките на министъра на образованието и на екипа му). Според нея учебните планове не са пипани от 20 години и се нуждаят от актуализиране.

Останах като гръмнат, когато зам.-министърът заяви, че обществото греши, а министерството е право. Не знам какво самочувствие трябва да има един чиновник, макар и високопоставен, за да заяви това пред камера.

Защо според теб се направи всичко това, защо се създаде проблемът и защо се заиграха с най-тънката струна на българина?

А защо смяташ, че някой се заиграва с тънката струна на българина? Не изключвам някои хора наистина да имат интерес от ожесточаването на този спор, да имат някакви политически или други мотиви да наливат масло в огъня, но според мен се надценява влиянието на медиите. Да, медиите наистина оказват влияние върху общественото мнение, но чак пък да се надигнат толкова хора, виж какво става в социалните мрежи, и то под давление на определени медии, ми се струва преувеличено.

В нашата история е имало такъв прецедент – вестник „Борба“ на Захарий Стоянов в Пловдив, който буквално катализира Съединението. Но това едва ли може да се повтори. Ако не знаеш да ти кажа, че хората вече почти не вярват на медиите, или поне не така, както преди десетина години примерно.

Всъщност създалата се ситуация около съдържанието на учебниците, робството или съжителството, не е ли опит на управляващите да отклоняват вниманието от ситуацията, а именно – негативния доклад от ЕК, скандалите във ВСС, скандалите с разговорите между двете съдийки, исканата оставка на Сотир Цацаров, раздорите при Реформаторите и оттам клатенето на управляващото мнозинство?

Когато се надига масово народно недоволство, е от малко значение какво искат управляващите. Тези процеси трудно се поддават на контрол и много често избиват в непредсказуема посока. Дали всичко това е било режисирано, едва ли ще научим. Конспиративни теории колкото искаш. Обаче като го гледаш и слушаш Сотир Цацаров, дали би подал оставка, дори всички да са се вторачили в него? Нещо ме съмнява. Нито пък ВСС. Когато им поискаха оставките скандалът с учебниците още не беше избухнал. Тия ще се натискат до последно, помни ми думата.

Ти си от Карлово, патриотичен български град. Определено си за термина османско робство. Какво ти е обяснението, че Сюлейман Великолепни е помагал на Рилския манастир? Как един народ, който е под робство, може да направи Стария Пловдив? Как един българин, ако приемем, че е роб може да стигне до Върховния съд на Османската империя. Имам предвид Иванчо Хаджипенчович, който е издал и подписал смъртната присъда на Левски.

Не държа на термин „робство“. Но държа погледът към историята да има българска гледна точка, а не турска, европейска, американска, руска, или каквато и да е друга. Виждаш ли какво имам предвид под „гледна точка“? Султан Сюлейман е издал ферман, с която обявява неприкосновеност на манастира, но такива са издавали и други султани. Това впрочем не е било пречка Светата обител да бъде многократно нападана и ограбвана. А през XV в., ако не се лъжа, Рилският манастир е бил опожарен и сринат до основи. Сега турските сериали, които нашите телевизии бълват всяка вечер, може и да му приписват някакви заслуги за Рилския манастир, но това няма нищо общо с историческите факти. Манастирът е бил възстановен от български дарители, султаните нямат нищо общо с това.

Като пример за гледна точка към историята ще ти опиша битката при Шипка. „Армията на нашествениците, подкрепяна от местните сепаратисти, влезе в бой със законната османска власт“. Това отговаря ли на фактите? Буквално погледнато, е вярно. И със сигурност е била гледната точка на Високата порта. Но нашата, българската гледна точка към същите тези факти, е друга. Точно от това се опасяват инстинктивно българите сега с новите учебни планове. Трябва ли да припомням, че преди десетина година лансираха идеята за издигане на паметник на Сюлейман паша на Шипка.

Днешна Турция е изпратила в забвение знаменитите думи на Кемал Ататюрк: „Турция не е наследник на Османската империя, Турция е последната страна, освободила се от Османската империя“. Сега обаче Ердоган и неговият премиер Давутоглу чертаят „стратегически дълбочини“. Те със сигурност се схващат като наследници на Османската империя. И това не е най-лошото. По-страшното е, че нашенските поп Кръстьовци и Иванчо Пенчовци говорят за толерантност и „съжителство“. Така например открихме паметник на американските летци, бомбардирали София. В София го открихме. Толерантност.

В момента в страната върви подписка срещу новите промени в учебниците и хората са заканват да има мирни протести. Ще успее ли народът да промени ситуацията?

Тя битката не е само за новите учебници. През последния четвърт век българинът обедня толкова, че историята остана единствената му национална ценност. След ограбването на заводите и предприятията, активите на държавата, спестяванията на хората, след ограбването на природата, вече се ограбва и историята ни. Това май е последното, което остава от националната гордост на българина, ограбван, мачкан и унижаван в продължение на две десетилетия и половина. И като му вземат и това, изчезва. Виж демографските данни.

Така че или успява, или изчезва. Нямам предвид само учебниците.

Реклама

Реклама