Господин Стоилов, кой е най-големият проблем за бизнеса в Стара Загора?
Може би, най-големият проблем за бизнеса е липсата на качествени кадри, съответстващи на неговите потребности. И това не е нищо ново, тази констатация важи в осбена сила в последните 5-10 години, но като че ли досега не се е направило много за решаването на този проблем. Защото от една страна бизнесът, до голяма степен справедливо, търси от образователната система готови кадри, които със съвсем малка адаптация да вършат работа веднага след започването. От друга страна образователната система, която изцяло зависи от количеството на учениците и делегираните бюджети, няма мотивация да работи за съотвествие на програмите и повишаване качеството на обучението. И това на фона на ниското ниво на оборудване, особено на базите за професионално обучение.
Родителите пък, които са основния фактор при определяне професионалната ориентация на учениците, нямат достатъчно представа за това какво представляват реалните работни места в преобладаващата част на българската индустрия. А те съвсем не са тези от техните стари представи. И те продължават да насочват децата си към хуманитарни, икономически и юридически специалности, които в момента не се търсят. Това прави децата потенциални заминаващи от Терминал 2.
Кои са най-търсените специалисти в Стара Загора?
В Стара Загора, като съхранил облика си индустриално развит град, има все по-нарастваща нужда от технически и инженерни кадри, някои от които като стругари, фрезисти, шлосери, заварчици, можем да сложим в „червената книга” на изчезващите професии. Търсят се много кадри за машиностроенето, дървообработвателната и мебелната промишленост, производството на части за автомобили и др.
Какво трябва да се направи, за да се задоволят нуждите на бизнеса от кадри?
Има нужда от комплексни действия, които да решат проблемите. Държавата трябва да създаде възможности за насърчаване на професионалното обучение. А бизнесът трябва да участва активно в този процес, като партнира много по-тясно с професионалните гимназии при определяне програмите за обучение. И в тази връзка дуалното обучение едно от решенията. В момента работим с Българо-швейцарската търговска камара, която съдейства за прилагане на швейцарския модел на дуалното обучение в България. Очакваме с тяхна помощ това да се случи в Стара Загора, за което имаме подкрепата на местната власт.
Старозагорският е един от водещите икономически региони. Какво е състоянието на икономиката в момента?
Основен проблем за икономическото развитие на региона са инвестициите. Както чужди, така и български. Трябва обаче да се прави всичко възможно, за да се подобрява инвестиционната среда и привлекателността на региона. Безспорен факт са обективните конкурентни предимства - централно положение, добра инфраструктура и добро взаимодействие на бизнеса с местната власт. В последно време има обнадеждаващ интерес на различни инвеститори за разкриване на нови производства и работни места тук. Но за да им предложим възможности, трябва да предложим обучени кадри. Обнадеждаващо е, че в Стара Загора има сериозна младежка организирана активност. Като добър пример мога да посоча Младежки алианс за предприемачество, иновации и заетост (МАПИЗ) и младежката организация Зара лаб за специалисти в информационните технологии. Търговско-промишлената палата работи активно с тях, това за нас е пътят да се привличат младите хора да остават да работят в Стара Загора. Надявам се да се реализира и идеята за Предприемачески борд за подкрепа на младежи стартиращи собствен бизнес в региона, което ще подкрепи процеса.
Освен това в Стара Загора трябва да се работи за възстановяване на старата слава както в индустриално отношение, така и в сферата на космическите технологии. Трябва да се използува и завоюваното в научната област за аграрния сектор от Тракийския университет, Земеделския институт, Института по розата и етеричномаслените култури в Казанлък и Института по полски култури в Чирпан.
Очаква ли се ръст в развитието на икономиката през тази година?
На база анализите за развитието на икономиката за т. г. се очаква определен ръст, но той е далеч от годините преди 2009. Всичко зависи от фирмите и мениджмънта им. Важно е индустрията да се развива интензивно на база внедряване на различни иновации и за нас наистина е гордост наградата за иновативна компания на годината на фирма „Бултех 2000”. Трябва да се насочваме към нови технологии, инвестиции и инвеститори, но затова трябва да осигурим качествена работна ръка. Затова е нужна връзката между образование и бизнес и едно от решенията е дуалната система.
Каква е идеята за създаването на Регионалния академичен център в Стара Загора?
Регионалния академичен център (РАЦ) е част от Националната академична мрежа, създадена по инициатива на Българската академия на науките (БАН) през 2013 г. Идеята е науката да бъде в подкрепа на бизнеса и да повиши конкурентоспособността на регионалната и националната икономика.
Нашата основна цел е да съдействаме за широко, пълноценно и ефективно сътрудничество и интеграция между институтите на БАН, и техните подразделения, Тракийски университет, другите регионални научни звена, образователната инфраструктура, регионалната и местната власт, гражданския сектор и иновативния бизнес от Старозагорския регион, и за съкращаване на пътя на научните разработки до тяхната практическа реализация. Членове на РАЦ- Стара Загора са 41 представители на регионалните научни институции, неправителствени организации и предприемачи, чиито фирми развиват иновативен бизнес.
Вие сте и председател на Граждански клуб ЛИПА, каква е неговата мисия?
В гражданския клуб ЛИПА членуват бизнесмени от различни сектори и общественици, хора, за които добротворството е част от начина им на живот. Гражданското сдружение организира редица прояви, свързани с екологията и опазването на природата. Превръщането на местността около Стария чинар в града в приятно място за разходка и семеен пикник сред природата, създаването на открит зоокът на Старозагорските минерални бани и облагородяването на детската площадка около езерото там, създаването на Алея на липите в новия парк, изграждане на уникална волиера за грабливи птици в старозагорския зоопарк са само част от реализираните досега идеи на сдружението. Ще продължим да работим за развитието на проекта детски игри „Старозагорски олимпийски надежди“ като тази година ще се провеждат за пети път, тъй като хармоничното развитие на децата е важно за всички.
Фестивалът на виното и културното наследство „Августиада” се радва на огромен интерес, ще го има ли и занапред?
Разбира се. Тази година ще се проведе за пети, юбилеен път. Той вече е със сериозно международно участие се превърна в един от символите на нашия град. Отново организатори са Палатата и винарска консултантска компания Ойнорама, с подкрепата на община Стара Загора и още много партньори.