Проф. Киряков, какво е състоянието на Добруджанския земеделски институт в началото на 2016 година?
Приключихме 2015 г. добре. Имаме преизпълнение на заложения бюджет с над 100 %. Това, което ни беше заложено като приход, бе 1,9 млн. лева. Ние сме реализирали приходи над 4,5 млн. лева. Разбира се, когато имаш приходи, имаш и разходи. Разходите ни се вместиха в размера на ежегодните разходи, които институтът прави. Какъв ще ни е бюджетът за 2016 г., зависи от това какъв бюджет ще бъде спуснат на Селскостопанска академия. Нашия бюджет ще го получим през март.
Към момента има ли неразплатени разходи?
Те са около 600-700 хиляди лева.
Защо се получава така, че имате двойно преизпълнение на приходите, а в същото време има непокрити разходи?
Така се получава, защото, като цяло, бюджетът, който беше заложен бе 2,5 млн. лева. От тях 750 000 лева, които след две корекции станаха 800 000 лева, за издръжка. С такава издръжка да стопанисваш 22 000 декара земя, да отглеждаш животни и да провеждаш наука, просто е немислимо. Ако се разделят 22 000 декара на 800 000 лева с получава такава сума, че всеки земеделски производител ще каже, че щом успяваш с толкова, трябва да получиш Нобелова награда по икономика. Надявам се, че бюджетът ни за тази година ще е малко по-добър в сравнение с миналогодишния.
Какви са неразплатените разходи към момента?
Те са свързани с обществени поръчки за доставка на масла, лекарства, смазочни материали. Предполагам, че, след като постъпят средствата от единните плащания на площ, тези разходи ще бъдат покрити. Проблемът идва от това, че и 2015 г. започнахме с 600 000 лева задължения. Когато имаш бюджет от 800 000 лева за издръжка, а плащанията от предходната година са за 600 000 лева, то издръжката ти веднага става 200 000 лева т.е. още в началото на годината 70-80 % от издръжката вече е изразходвана. Оттам идва целият проблем. Но, ние се справяме. Разбира се, има последствия от всичко това. Защото, ние можем да имаме много повече приходи, стига да има възможност за подновяване на техниката, за навременно разплащане на задълженията и т.н.
От колко години не е подновявана техниката, с която работи институтът?
За последен път хубава техника – един комбайн, беше купена през 2007 г. Голямата част от техниката ни е закупувана през миналия век. Имаме техника от 70-те, от 80-те, от 90-те години. Ако студентите и децата от специализираните гимназии по механотехника не са виждали с какво са работили дядовците им, могат да дойдат н института. Нашата техника е подвижен музей.
Има ли проблем със заплатите?
Не. През 2015 г. проблеми със заплатите почти нямахме. Благодарим на Министерството на земеделието и храните и на Селскостопанска академия за това, че нямаше дори забавяне на заплатите.
Да не би да са увеличени възнагражденията на работещите в института?
Да, на 154 работещи или 65 % от персонала, заплатите стават от минимална 380 на 420 лева.
А, има ли увеличение на възнагражденията на научните работници? За тях няма увеличение. Научните работници са такава порода в България, която не само не плаче за високи заплати, но и си плаща, за да ходи на работа. Базовите заплати на асистенти и главни асистенти са 600 лева, на доценти – 700-720 лева, а професорите са 800-820 лева. Докторските възнаграждения са 150 лева - за малък докторат, и 250 лева – за голям докторат. Така най-високата заплата в института е 1050 лева.
Бихте ли припомнил какъв дял от пшеницата, която се отглежда в България, е създадена именно на тези научни работници?
Вярвам, че през настоящата стопанска година посевите с българска селекция, макар и да са намалели, няма да са по-малко от 45 %.
Предвид нивото на възнагражденията в Добруджанския земеделски институт, има ли текучество?
През 2010 г., когато поех ръководството на института, бяхме 35 научни работници. В края на 2015 г. бяхме 24, а преди два дни един доцент си подаде молбата за напускане и останахме 23-ма. През този период една част от колегите се пенсионираха. На тяхно място дойдоха млади хора, но след две години работа при нас и те си отидоха. Така че, текучеството е сериозно. Нямаме кадри. А, навремето, само в лабораторния комплекс в Добрич работеха 20 научни работници.