Г-н Дечев, тази година е заложен ръст на икономиката у нас от над 4%, възможно ли е да се случи това?
Ръст от 4% в икономиката за 2016 година е само във фантазията на някои политици. Заложеното в бюджета е в порядъка на 2.1%. Това може да се оцени позитивно, защото все пак има ръст, но той ще бъде по-малък в сравнение с 2015 година. За това има много фактори, включително и външни, свързани с политическата обстановка. На този фон обаче има и позитивни критерии, като цената на петрола, която изглежда ще се задържи трайно ниска и тази година. Това все пак стимулира икономиката и най-вече фирмите, които имат експорт, а внасят суровини с високи транспортни разходи.
Кога гражданите ще усетят през цените на бензина у нас, че петролът на световните пазари се търгува на рекордно ниски нива?
Процесът от макроикономическите показатели до обикновения човек е по-дълъг и не се отразява веднага. Но дори в България има известно понижение в цената на горивата и най-вече при бензин А 95. Процесът е продължителен във времето, защото у нас има особена структура, трябва да се отчита и ролята на “Нефтохим”, суровините, които преработва и ценовата политика, която провежда. Общо взето, въпреки че процесът от гледна точка на дистрибуция е централизиран, повечето от продавачите играят на близки цени.
За картелно споразумение ли става въпрос?
Може само да подозираме, защото не сме институция, която може да го твърди със сигурност.
Каква ще бъде 2016 година за развитието на бизнеса у нас, защото местната и централна власт в страната непрекъснато декларира, че създава добри условия, а видим резултат няма?
Непрекъснато се говори, но какво от това? В България дори, когато се правят изменения в закона не се прави оценка за въздействие, ако я има тя е формална. В случая е важно всички законови изменения да въздействат благоприятно за развитието на бизнес средата. Държавата и местните власти няма какво друго да направят, защото те не могат директно да подкрепят бизнеса. В тази насока местните власти трябва да приемат свои програми за развитие на малките и средни предприятия, но такъв процес не виждам. Ако това не стане ще продължаваме да си говорим още години без да има реални резултати.
Нужни са по-благоприятни условия за кредитиране на малкия и среден бизнес, насърчаване на инвестициите, каквито аз лично не виждам. В крайна сметка щом има ръст ще очакваме някакво позитивно развитие, но всички проучвания в средите на бизнеса показват, че той е много предпазлив при влагането на средства за създаване на нови работни места. Това е растежът, в който има смисъл. Не растеж предизвикан от ценови разлики и други фактори.
В тази връзка как ще коментирате новият данък “уикенд”?
Тази идея изглежда от вида на експеримента проба – грешка. Да се пусне в пространството, за да се видят реакциите, защото никой не е разчел какво ще бъде отражението му върху хората на бизнеса. Проблемът е в това, че политиците винаги имат един по-оптимистичен възглед, но за тях е привично да разсъждават така, като влагат повече настроение, за да се харесат на хората, защото рано или късно винаги идват избори. Докато бизнесът реагира в реална работна среда. Той не може само да мечтае, защото, когато се инвестира се поемат рискове.
В този случай не е ли парадоксално, че единствените крупни капитали, които влизат у нас, са по европроекти и все по-малко чужди инвеститори проявяват интерес от развитие на бизнес в България?
За това може да се съди най-малко по две неща. Първото – всяка година се тръби, че усвояването на евросредства върви добре, но не е довело до съществени изменения в икономиката, защото не може гръбнакът на промените да са само парите от Европа. Отделен въпрос е колко от тях стигат до реалните обекти, колко изчезват по пътя и се филтрират. Второто – да вземем индустриалната зона в Шумен. Там са създадени най-благоприятни условия за инвестиране, но няма инвеститори.
Какво трябва да се направи, за да се привлекат инвеститори и да се стимулират хората у нас да развиват бизнес?
Държавата и хората трябва да имат респект към предприемачите, за да могат те да рискуват и да реализират идеите си. Това не става само с приказки. Нужна е инвестиционна политика. От години у нас се говори за микрофинансирането, което не ангажира много средства, но може да бъде първа стъпка. Какво да кажем за липсата на рисков капитал в България, за да може инвеститорите да създават голям обем реални работни места? В крайна сметка това е в основата на растежа.
Друг проблем, е че банките у нас имат повече доверие на стари и утвърдени компании и предприятия, които могат и да не функционират много добре, а пренебрегват модерни и перспективни идеи за развитие на нов бизнес. Финансирането и лесния достъп до средства е в основата на създаването на нови работни места от бизнеса. Държавата също трябва да предприеме насърчителни мерки докато новооткритите предприятия стъпят на здрава основа.
Правилно ли е у нас да се развива повече предлагането на услуги за сметка на индустриалното производство?
Това е въпрос на национална политика. Вече стана ясно, че огромният растеж на икономиката в Китай се дължи на производството, но сега нещата се преориентират към развитие в сектора на услугите. България е малка страна. Нашият вътрешен пазар е малък и особено в последното тримесечие на 2015 г. се разчиташе много на динамиката на вътрешния пазар, разчитаме и на износа. Пазарите определят стоките, които трябва да се произвеждат, а малка част от тях са услуги. По-голям шанс за развитие има, ако произвеждаме, с различна степен на преработка, на суровини, които са типични за България включително и селскостопански продукти.
Ако трябва да продължим темата за стартиране на малък и среден бизнес у нас, какъв е шансът на един млад човек да успее в това начинание, защото по думите ви излиза, че е нищожен?
Не бих казал нищожен. Зависи колко малък. Ако му трябват до 50 хиляди лева за кредитиране на микро бизнес шанс има. Ако трябва да се създаде обаче малко ново предприятие нужният стартов капитал е в рамките между 3 и 5 милиона лева. Малко хора могат да разполагат с достатъчно средства, за да покрият изискванията на банките, защото дори на активите, които създават, банката слага коефициент от 0.5 т. е. два пъти това, което създават трябва да го е подсигурил като обезпечение. Това е изключително голям проблем.
Гаранционният фонд в България при всички случаи покрива до 1 милион лева. Отделен проблем, е че Българската банка за развитие, която е създадена за тази цел – да поддържа гаранционния фонд, предлага по-неблагоприятни условия от банките работещи със същия гаранционен фонд. Заключението е, че в България няма благоприятна среда за стартиране на нов бизнес.
Какви са шансовете за съживяване и развитие на икономиката в Шумен и областта и привличането на инвеститори?
Шанс винаги има. За целта обаче те трябва да получат подкрепа. Ако са местни инвеститори е по-лесно за местната власт да направи проучване, за да се види, къде бизнесът е склонен да инвестира и какъв тип подкрепа иска, включително по-благоприятни условия за закупуване на терени, но не при условията на търг, а срещу конкурс с ангажимент за създаване на работни места. Условия винаги могат да се формулират. Ако говорим за създаване на предприятие с 50-100 работни места означава, че трябва да се инвестира на определено място, което отговаря на стратегията за развитие на самия район. За Шумен и областта има изготвена такава стратегия. Важно е инвеститорът да получи сигурност за развитие и в бъдеще, защото за хората, които създават работни места не е важно само какви са условията днес, но и какви ще бъдат в близките години. В това число и проблемът с квалифицираната работна сила, защото 70% от кадрите създадени в професионалните училища не работят по специалностите, които са завършили или изобщо нищо не работят. Бизнесът трябва да бъде убеден не само, че ще печели, но и че ще печели повече тук, отколкото на всяко друго място.
Защо така се разминава бизнесът с професионалното образование у нас?
При нас е сбъркана цялата система на професионалното образование от гледна точна на покриване изискванията на бизнеса и това, което младите хора си мислят, че ще придобият като професионални умения. В системата на образованието у нас не се следи дали ученикът като завърши се реализира на пазара на труда по специалността, която е придобил. От миналата година на няколко места в страната се експериментира в дуалното обучение. В Шумен обаче то изобщо не е застъпено. При дуалното обучение има друго съотношение между теория и практика. Проблемът на младите хора у нас е освен недостатъчните знания, а и липсата на практически умения и опит. Работодателят има три възможности – да намери на пазара на труда подходящ човек, което рядко се случва или да вземе някого, който има все пак някаква подготовка и да го дообучи. Третата е да “открадне” от някой друг работодател подготвен кадър, на когото да плаща повечко.
Г-н Дечев, кога може да се очаква осезателно покачване на заплатите?
Тук трябва да се вземе предвид, че има зависимост не между реалните заплати, които се плащат и минималната работна заплата. Тази година в предприятията, които са в добро финансово състояние може да се очаква от 3% до максимум 7% ръст на заплатите при заложена инфлация 1.8. това покрива ръста на инфлацията и излиза малко отгоре. Това не означава, че заплатите на тепърва започващите работа млади хора ще бъдат 1000 лева. Това не може да си го позволи и предприятие като “Алкомет”, където средната работна заплата надхвърля 1000 лева.
Проблем са големите очаквания на завършващите професионално училище и сблъсъка с реалните условия на конкретното работно място. Това е постепенен процес, които са кадърни и с дефицитни професии при тях бързо се стига до растеж на заплатата. Такива са кадрите в ІТ сектора. Има други професии обаче, при които доказването на качествата става постепенно във времето. Това са професии предимно в леката промишленост – шивашката индустрия, производството на хляб, тестени и сладкарски изделия.