Г-н Велев, очаква ли се ръст на продажбите в България и откъде ще дойде той – от повишен износ или от повишено вътрешно потребление?
Да, очакваме ръст на продажбите. Той е базиран както на ръст в износа, така и на ръст на потреблението в страната. Това ще доведе до по-голяма добавена стойност в предприятията, която ще бъде използвана основно за увеличаване на възнагражденията и в много по-малка степен за увеличаване на печалбите на компаниите.
Какво основно изнася страната ни към този момент?
България изнася основно метали, продукти от сферата на маслата и горивата, базирани на производството на „Лукойл”. Изнасяме още машиностроителна и селскостопанска продукция, облекло, текстил, мебели. В страната ни има производство. То, разбира се, не е това, което беше преди 25 години, но е важно да се опитаме да съхраним и развием останалото, както и да насочим вниманието на младите хора към материалното производство. То е основата на обществото. Не всичко е IT сектор, колцентрове и логистика. Човек не може да се облече в нула и единица, както и да закуси с тях.
Голяма част от предприемачите у нас постоянно се оплакват от икономическата обстановка. Кое в бизнес климата се влошава?
Тук говорим за няколко неща. Първо е ръстът на цената на ел. енергия за индустрията, която се повиши драстично и затрудни енергоинтензивните индустрии. Забележете, не говорим за енергоемки или енергонеефективни, а за енергоинтензивни. Нашите предприятия и тези в Европейския съюз са едно и също. Ние не сме по-разхитителни, но цената на тока у нас е по-висока, отколкото на нашите преки конкуренти. Това е една от сериозните предпоставки за влошаване климата на бизнес. Това респективно пък ограничава инвестициите, ръста на заетостта в тези сектори и на свързани с тях.
Проблем е и държавната намеса на пазара на труда. Едно прекомерно увеличаване на минималната работна заплата, което не намира основание в икономическата реалност, води до свиване на границите между ниско и висококвалифицирания труд. Като че ли това не се разбираше до момента, в който от БАН обявиха, че чистачките получават повече от младите учени.
Същото важи и за преподавателския състав. Оказа се, че млади учители получават по-малко от възрастни хигиенисти. Такава е и картината в заводите. Както държавата не може да си позволи да увеличи по същия начин заплатите на висококвалифицираните, така и пазарът не позволява да се увеличи по същия начин административно възнаграждението на висококвалифицираните в материалното производство. Не може при пазарна икономика, когато има продукти, които се продават на пазара или на изхода, на входа да се определят стойности на ел. енергия, възнаграждения и т.н.
Кое от двете е по-страшното – липсата на квалифицирана работна ръка или изобщо липсата на каквато и да е ръка?
Всъщност липсата на работна ръка и застаряваща работна ръка е факт. В нашите предприятия хората на възраст между 50 и 60 години са основният гръбнак на индустрията. След още десет години нещата ще изглеждат съвсем драматично. Много предприятия ще затворят заради това, че няма кой да работи в тях, а не защото не са конкурентноспособни и не създават добър продукт. Има сериозен недостиг на кадри в природоматематическите и техническите специалности.
В Асоцията на индустриалния капитал в България (АИКБ), където сте председател на УС, имате ли готова формула за излизане от тази ситуация?
Нашата формула е реформа в образованието и облекчен внос на работна ръка. От Германия имигрират за Америка за по-високи заплати. Така че ние да си говорим, че някога ще дойде този момент - да изравним доходите и хоп ще започнат да идват американци в България, а не обратното, е наивно да се твърди. В Германия внасят специалисти, а ние изнасяме. Ние препятстваме идването на специалисти от Украйна, Молдова, Македония или от западните покрайнини. Някои от тях са част от българските общности, които бързо биха се интегрирали тук. Вместо да стимулираме и да махнем прегради за един такъв внос и обратното, когато един обучен български специалист напуска, да поискаме да върне тези обществени средства, които са били вложени в него, ние правим точно обратното. Стимулираме напускането и ограничаваме вноса. Естествено, че това води до сериозни проблеми в пазара на труда, като към това се прибавят и демографските тенденции.
Само това ли е проблемът?
Не, разбира се. Всъщност няма хора, на които да им се работи. Това е констатацията на бизнеса. И тук влизаме в един омагьосан кръг. Сегашните нива на заплащане не са атрактивни за привличане на работна ръка, а в същото време няма подготвени кадри. Има голямо несъответствие между това, което бълват висшите и средните училища, и потребностите на бизнеса. В това отношение ни предстои поредната среща с министъра на образованието проф. Танев. На нея ще се опитаме да уеднаквим позициите. Ние не приемаме твърдението на някои висши учебни заведения, че ако бизнесът иска подготвени кадри, трябва да си плати за тях. Ние си плащаме във вид на данъци. Колко пъти трябва да плащаме? Университетите следва да подготвят такива кадри, от които обществото и бизнесът имат нужда. Финансирането на университетите трябва да бъде пропорционално на качеството на продукцията. Трябва да се откажем от модела „парите следват студента“. Същото важи и за средното образование. Трябва да се върнат и държавните стипендии за дефицитните специалности.
Разбрахме, че реформите в сферата на образованието са Ваш приоритет, но къде още са нужни такива?
Другата реформа, която инициираме, е медицинската и трудовата експертиза. Инвалидните пенсии са една трета от всички пенсии, които се отпускат в нашата държава. Ние имаме около 3 млн. осигурени и в същото време около 1 млн. инвалидни пенсии. В Полша имат също толкова инвалидни пенсии, но при 13 млн. осигурени лица.
Трябва да има и реформи в сигурността. Като разходи в сферата на сигурността България е в топ 3 на Европейския съюз, както и по процент от БВП и републиканския бюджет. В същото време ние сме на първо място по ниво на престъпност. Срещу много пари, които е дал данъкоплатеца, се получава ниско качество на услугата. Следва да се ограничат и щедрите социални придобивки за сметка на увеличението на материалната база.
Реформа в таксата за битови отпадъци също е належаща. Задачата е да се направят нужните промени, така че от 1 януари 2017 г. таксата да се определя пропорционално на генерираните битови отпадъци, а не на базата на стойността на дадените имоти и активи, което е сегашното положение. Този модел препятсва инвестирането и в същото време стумилура укриването на активи.
Друга важна задача, която сме си поставили за цел, е ограничаването на грубото административно вмешателство на държавата на пазара на труда. Водим разговори с останалите работодателски организации да спрем договарянето на минимални осигурителни доходи. Ако работодателите се оттеглят от тези преговори, тогава няма да има нито един договорен минимален осигурителен доход. Знаете, че минималните осигурителни доходи се увеличиха с 8 % във всички дейности, където няма споразумения. Това е един архаизъм, който не се наблюдава по други места в ЕС.
Всички трябва да се научат да плащат осигуровки върху реалните възнаграждения, а не върху някакви минимални административно определени прагове. Минималната работна заплата е това, което трябва да се договаря по икономически дейности, защото не е адекватно тя да бъде еднаква за всички. В IT сектора средната работна заплата е над 2 хил. лева, а в хотелиерския бизнес и други производствени сфери средната работна заплата е от порядъка на 600 лв. Виждате, че разликата е 3 пъти. Но и в единия, и в другия бранш минималната заплата е една и съща. Това е абсурдно.
Нужно е да бъдат ограничени и случаите, в които от бизнеса се изисква да предоставя информация, която вече е налична в държавата. Финансовите отчети се предствят пред НАП и в Статистиката, но в същото време трябва да се дадат и в Търговския регистър. След като държавата вече разполага с нашите отчети, защо трябва да ги внасяме още веднъж и в друг държавен орган? Само да губим време и да плащаме такси.
Добре. А как ще коментирате изказването на премиера Бойко Борисов, че се очаква БВП да нарасне до 4,5 % през 2016 г. Това реална прогноза ли е?
Ръстът на брутния вътрешен продукт в България се дължи, за съжаление, единствено на еврофондовете и финансирането със заеми. Ако ние извадим еврофондовете и държавните заеми, с които се финансира дефицитът, ще видим, че имаме спад, а не ръст на БВП. Не сме пораснали като икономика, произвеждаме по-малко, а не повече. 4,5 % е трудно реализируема цел, а не прогноза. За да се стигне тази цел, трябва да се направят бързи и радикални реформи. Те касаят образователната, съдебната и административната системи, както и сферата на сигурността. Важно е да има и политическа стабилност, а не избори всяка година.