Д-р Чолаков, колко лични лекари работят на територията на област Шумен?
По здравна карта броят на личните лекари трябва да е 146, но в момента в област Шумен работят 98 джипита. С течение на времето ще стават все по-малко. В момента изработената нова Национална здравна карта се обжалва в съда и това пречи да бъде приета. Оказа се, че много лекари не са съгласни с методиката и утвърдените здравни карти по областите. Очакваме да се произнесе Върховният съд.
Защо едни лични лекари имат над 2000 пациенти, а други само по 500?
Аз имам 2000 осигурени пациенти, с неосигурените, за които се грижа, стават около 3000. Във Велики Преслав всички лични лекари имат над 2500 пациенти. Получава се така, защото няма достатъчно лекари и поради това хората се записват, при когото им е възможно. В определени региони има свръх концентрация, а междувременно в Шумен има лични лекари с по 500 пациенти.
В област Шумен има села с жители между 100 и 200 души, какво лекарско обслужване получават те?
Записват се в града. Никой от лекарите не ходи по малките села. Единственият, който ходи по селата да помага съм аз. Сега се сещам за още двама-трима колеги, които също ходят по селата, но това сме. Други няма. Всички други си стоят по кабинетите в Шумен, а хората от селата се принуждават, поради липсата на медици в малките населени места, да идват в града.
Лекари по селата няма, защото не излизат стопанските сметки да се отваря кабинет за 100 човека, да правиш разходи за път, консумативи и да носиш отговорност. По тези причини в селата кабинетите се закриват, а хората, които живеят там и имат осигурителни права се записват в Шумен. Така са принудени да пътуват всеки път до града за прегледи и лекарства.
И всичко става много трудно, а общо взето си плащат осигуровките, но защо ги плащат и те не знаят. В крайна сметка по селата живеят и доста млади хора, които изгарят покрай пенсионерите.
Малшансът им е, че са малко хора. Например в Кюлевча живеят около 300 души и още около 300 виладжии, които са с постоянен адрес в Шумен, но живеят в селото. От жителите на Кюлевча 250 са здравно осигурени, но вместо да седнат и да изберат един лекар, който да идва в селото, се получава ситуацията, че при медика, който ходи там, са записани около 25 души, а останалите при още 20 лекари в Шумен.
Всички са недоволни. Искат да има здравно обслужване в селото, изискват от политиците, изискват от кмета, а не правят усилие да се прехвърлят на една лекарска практика, за да може на медика да му излезе стопанската сметка и да поддържа медицинска служба в селото.
Да оставим Кюлевча, но какво да кажем за село Косово? Там живеят 700 жители от тях 150-200 деца са осигурени, останалите не. Кой ги обслужва тях на края на географията – последното село на област Шумен на 38 километра от областния град? Същото се отнася за Марково. Там са малцинствена група копанари, които се женят помежду си и са затворена общност. Честни, трудолюбиви хора, но много бедни. Никакви пари нямат, нищо нямат. Имат само един въздух и една чиста земя, която не могат да обработват, защото това, което добият не знаят какво ще го правят, кой ще го изкупи и какво ще спечелят.
Интересува ли се някой как оживяват тези хора и как работи там лекар? Лекарят се казва д-р Милен Чолаков, който е отворил кабинет и ходи в селото. Нищо не печели. Само ходи да помага. Пита ли се някой какво медицинско обслужване получават тези хора, при условие, че лекар ходи само един път в седмицата – сряда от 13 до 18 часа. И на това са доволни хората. Не знам в последните 20 години да има постъпил нов семеен лекар, а имаме загуба на десетима, кой емигрирал, кой починал. Бяхме 118 лични лекари, сега сме 98.
Защо така категорично младите медици не искат да стават семейни лекари?
Как ще искат? Кой е този, дето ще иска да работи и да се изпепели за една година без да има пари насреща? За какво да става семеен лекар? Аз докато четях и вземах четири специалности моите съученици станаха милиардери. Аз инвестирах в медицината. Повярвах в промените и демокрацията и всички обещания, а накрая останах губещ от цялата ситуация с четири специалности. В момента, ако отида в Англия ще ми дадат 34 хиляди лева заплата. Седя тук, защото съм българин.
Има ли някаква светлина в тунела?
Няма светлина, ако политиците не пожелаят. Кликата, която управлява трябва да пожелае промяна в медицината. От лекарите, обществото и народа нищо не зависи. Кликата, ако пожелае може да промени всичко за един месец, но тя не желае това да се случи. По тази причина няма да има промяна и нещата ще стават още по-зле, защото моят набор лекари пенсионира ли се, няма да има кой да обслужва населението.
Дори филипинци няма да дойдат да работят у нас. Ще дам един пример. Директорът на Многопрофилната болница в Шумен д-р Атанас Атанасов ходи на конференция в Казахстан по линия на организацията на Югоизточния медицински форум. Направил е оферта на лекари да дойдат да работят в болницата в Нови пазар със заплата от 2500-3000 лева, но се оказало, че тяхното месечно трудово възнаграждение там е 3800 долара. Говорим за Казахстан, не за Англия, Франция и Германия. В една Македония семейният лекар взема 4500 евро заплата, а не издръжка на лекарската практика както е у нас.
И не ни трябва 4.5% ръст на икономиката, макар че е хубаво да го направим, а се нуждаем от стабилно финансиране на здравната система, за да може да си задържим и развием кадрите. Иначе държавата остава без доктори. Това е истината. Това го приказвам вече 25 години, но никой не иска да слуша и не го интересува. Само че 25 години ние пазихме социалния мир.
В момента, когато лекарите на моя възраст измрат, социалният мир ще се взриви и всички комедианти, които ни управляват ще имат много голям проблем. Тогава и 30 пъти по-големи заплати да дадат никой няма да работи като лекар в държавата.