Г-н Барбалов, тази година предвиденият бюджет на Столична община е 1,18 млрд.лв, което е значително по-малко от парите за столицата през 2015 г. - 1,49 млрд.лв. На какво се дължи това?
Да, така е. Намаляването идва от по-малкото европейски средства, до които общината би имала достъп през 2016 г. Оперативните програми са на този етап на развитие, че повече средства няма как да осигурим, но все пак не са малко. 180 милиона отиват за третия лъч на метрото, допълнително ние финансираме с 20 милиона общински средства, така че 200 милиона ще имаме за метрото.
Вторият голям проект с европейско финансиране по ОП „Региони в растеж“, където 24 сгради от образователната инфраструктура ще започне тяхната рехабилитация. Другото перо в бюджета, което е с 50 милиона по-малко е по заемите за усвояване, защото няма сключени нови такива. 2015 г. беше добра – построи се завод за механично-биологично третиране на отпадъци, започна доставка на превозни средства за градски транспорт, беше инвестирано много и в ремонт на улиците. През тази година ще доставяме автобуси и трамваи и заедно с прилежащите ремонти на големите булеварди се изчерпва финансовия ресурс, който е имаме по заемни средства. Това на практика са двете по-съществени намаления в капиталовата програма.
Кои са най-скъпите и мащабни проекти за тази година на територията на Столичната община, които ще бъдат платени с общински средства?
Най-големият естествено е метрото, на второ място с европейските средства 24-те сгради в учебната инфраструктура, за булеварди продължават значителните инвестиции. За първа година увеличаваме значително средствата за поддръжка на по-малките улици, които тази година са 35 млн.лв.. За сравнение през 2015г. бяха отделени 24 млн.лв. за тази дейност. Надяваме се най-накрая да започне да се вижда резултатът от увеличения финансов ресурс в тази област.
Доволен ли сте от реализирането на Бюджет 2015?
В края на всяка година остава нещо, което не сме успели да свършим. Това, от което съм много доволен е, че има увеличение в проходите на общината. Към края на ноември с 27 млн.лв. имаме повече приходи без да сме увеличавали данъците и основните такси. Това го правим вече целенасочено повече от една, две или три години по увеличаване на кампании по увеличаване на проходите и работим по две основни направления. От една старана се опитваме да дадем повече услуги, с които да улесним работата на данъкоплатците, които искат да плащат своите данъци. От друга страна тези, които не искат да ги плащат гледаме да сме по-строги с тях. Така балансирайки двата подхода имаме добър резултат.
Преди Нова година БСП предложиха да бъде намалена таксата смет, но вие заявихте, че това няма да е рентабилно. Защо?
Това предложение не е реалистично, защото през 2016 г. с приетата план-сметка се предвижда увеличаване на разходите с около 26 млн. спрямо приходите. На практика това ще го дофинансираме с други приходи на общината. Така че, по скоро това, което ние сме постигнали е да няма увеличение на такса смет, а тяхното искане за намаляване мисля, че по-скоро е снякакви други мотиви. Не мисля, че почива на някакъв икономически анализ.
Достатъчен ли е един такъв бюджет от 1,18 млрд..лв., да покрие нуждите на град като София?
Винаги ни се е искало бюджетът да е по-голям. Със сигурност има много неща, които бихме могло да свършим. Колегите, които са по инвестиционните направления имат големи списъци с приоритети и проекти, но на този етап това е, което можем да съберем като приходи от обществото в столицата без да натоварваме излишно хората. Трябва да отчетем и социалният и политическият етап, в който се намираме в момента и не бива да увеличаваме рязко приходите в общината без да натоварим прекалено много жителите на града.
Преди Нова година Вие станахте и заместник кмет по здравеопазването. Колко пари на общината са предвидени за здраве тази година?
Не предвиждаме значително увеличения за здравеопазване през тази година, като бюджетът е 36,8 млн.лв. От тях 22 млн.лв. са държавно финансиране. Все пак не трябва да забравяме, че Столичната община е единствената община в страната, която финансира своето здравеопазване с над 8 млн.лв., които ние предоставяме на общинските болници за дейности, които НЗОК не покрива.
Общите ни болници с държавата са четири – имаме онкоболници, имаме АГ-болници, имаме психодиспансер. Това е голяма група лечебни заведения в София, в които работят над 2000 заведения. Болниците са ни важен приоритет и в следващите години ще трябва да положим усилия за тяхното укрепване от финансова гледна точка, но естествено и подобряване на услугите им. На практика от нашите търговски дружества болницитев работят в най-конкурентна среда. Не трябва да забравяме, че в София има силно развито частно здравеопазване, много добри държавни болници и естествено добри общински заведения.
А общинските болници в какво финансово състояние са?
Финансовото състояние е различно. В някои състоянието е по-добро, в други не толкова. Като цяло двете АГ-болници са стабилни. От общите ни болници с държавата I-ва градска болница е в добро състояние, а в V-aградска болница имаме някои проблеми. Там работим с директора за подобряване на финансовото им състояние. При болниците търсим като цяло баланса между предоставянето на добра услуга и финансовата устойчивост на лечебните заведения, като ние не търсим печалба от тях, а искаме те да могат да покриват устойчиво своите разходи.
Проблемът с липсата на места в гробищните паркове в София е голям. Впечатление в проекта за Бюджет 2016 прави перото с приходи от закупуване на гробни места. По ваши изчисления в хазната ще влязат 1,5 млн. лв. от това.
Не мога да кажа дали това са малко или много пари. Едно гробно място за вечни времена струва 500 лв., така че има доста погребения в София – около 10 000 годишно. Все пак София е град с 1,3 милиона население по официални данни. За това е нормално и да има търсене на места в гробните паркова. Ние сме си поставили за задача да предоставим и да подобрим услугата в гробищните паркове. Имаше планове, които още са актуални за разширяване на гробищния парк в Орландовци, защото там отдавна няма свободни места. Започнато е изграждането на нов гробен парк в Банкя, така че на този етап сме решили въпросите, но естествено търсим по трайни решения, защото градът се разраства, а за съжаление нарастват и тези потребности.
Кой проект през 2015 година, според вас беше най-ключов за София?
Трудно е да се каже. Колкото и банално да прозвучи, подобряването на уличната мрежа и новите коли на градския транспорт са сред най-важните. Особено автобусният парк в града беше на една доста сериозна възраст. Естествено има нужда от още много инвестиции и подобрения, но там мисля, че всички софиянци скоро ще забележат значителното подобрение. Уличното осветление е едно голямо предизвикателство пред нас в следващите години и най-вече пред мен, защото трябва да се осигури финанасиране за това.