Г-жо Нушева, 2015 г. не беше лесна от политическа гледна точка, а Вие сте програмен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ и следите за нарушенията по изборите. Каква е равносметката, която правите в края на годината?
В сравнение с изборите от 2009 г., които Асоциация „Прозрачност без граници“ наблюдава, оценяваме, че тези се проведоха в условията на една недостатъчно добре подготвена и проведена предизборна кампания. Сравнението с предходни предизборни кампании показва, че в местните избори по традиция се наблюдават най-съществени дефицити в подготовката на изборната администрация и начина, по който се провеждат. Избори 2015 г. не правят изключение от тази тенденция. За съжаление, станахме свидетели на редица задълбочаващи се проблеми. Остават нерешени проблемите с купуването на гласове, контролирания вот, оказването на въздействие върху избирателите.
Няколко са ключовите характеристики, които определят Избори 2015 – изборният туризъм, липсата на реална предизборна кампания, проблем с достъпа до бюлетините за референдума, организационен хаос при предаването на изборните книжа и хакерски атаки срещу сайтовете на институции. Има влошаване в качеството на работа на Секционните избирателни комисии (СИК). Имаше противоречиви указания на Централната избирателна комисия (ЦИК) и Общинските избирателни комисии (ОИК), които затрудняваха и участието в референдума. Липсата на реална готовност от страна на партиите за борба с купуването на гласове и контролирания вот, води до невъзможност да се пресекат ефективно изборните нарушения.
Споменахте проблемите с организацията на изборите. Какви са стъпките, които трябва да се предприемат, за да се подобри?
Решенията трябва да бъдат търсени на две нива – и на законодателно ниво, и на практическото приложение на нормите. Трябва да сме наясно кои са основние причини за дефицитите в работата на изборната администрация. Има намеса в работата на избирателните комисии от страна на застъпници, кандидати, лидери. Имаме неспособност да се съхрани и поддържа създаване на организационен капацитет. На местните избори видяхме, че изборното законодателство отново не отчита спецификата на изборния процес в големите градове и поставя на равна основа правилата за организация на работата в двумилионни градове и такива с население от 20 000. Като оценим всички тези дефицити, считаме, че на първо място е необходимо да започне експертна дискусия за това каква организация на изборния процес искаме да направим, за да гарантираме честността и почтеността в изборния процес. От 2009 г. насам препоръчваме възприемането на модела на регионалните преброителни центрове. Това е модел, който позволява минимизиране на действието на купения и контролирания вот. Преброяването на бюлетините в регионални преброителни центрове предполага невъзможност да се проследи как са гласували избирателите. Тези центрове бяха въведени експериментално през 2011 г. и установихме силно дисциплиниращия ефект на този модел върху работата на СИК.
Другият проблем са избирателните списъци. Не разполагаме все още с регистър на избирателите по настоящ адрес. Именно този подход би позволил изчистването на избирателните списъци от т.нар. „мъртви души“. Необходимо е запазване на натрупания капацитет, включително и създаване на регистри на СИК, на експерти с опит, които знаят добре правилата и процедурите на изборния процес.
Как оценявате изборите в столицата?
В София всички знаете по какъв начин бе създадена организация по приемането на протоколите от СИК в зала „Арена Армеец“. Големият проблем в организацията на изборите в градове като София, Варна, Пловдив е, че функционира една Общинска избирателна комисия, която трябва да се справи с обработването на огромно количество протоколи. Още през 2011 г. констатирахме, че има проблем с така формулираните разпоредби в Изборния кодекс. Новият, който функционира от 2014 г., не предвиди нова организация на работата на ОИК-София и една от логичните последици бе именно заложническата драма в зала „Арена Армеец“. Натрупаха се и поредица от грешни решения. От страна на ЦИК, още през лятото е съществувала възможност за определяне на по-голям състав на ОИК-София, който да се справи с големия брой изборни книжа. Следващото неадекватно решение беше от страна на ОИК, която в изборния ден отказваше помощта и методическата подкрепа от страна на ЦИК.
Как оценявате резултатите от референдума? Асоциация „Прозрачност без граници“ проведе и дискусии по темата за електронното гласуване.
Едно от събитията, които дават основание за положителна оценка е активното участие на гражданите в този референдум. Имахме референдум, който се случи именно заради това. Много малко бяха политическите партии, които взеха активно участие в информационната кампания. Процентът на участие беше около 40%. Този процент при такава слаба информационна кампания и липса на заинтересованост от страна на основни политически партии, при неясните и противоречиви методически указания на ЦИК и ОИК, може да се оцени, че референдумът се проведе при активната роля на гражданите. Те имат желание да вземат участие в референдуми, които се отнасят до важни политически права. Участието на 2,7 млн. души е един позитивен знак, който трябва да даде ясен знак към политическите партии.
1,7 млн. са гласували в подкрепа на въвеждането на електронното гласуване. Това е делът от 50% от гражданите, които, ако бе достигната бариерата от предходните избори, това е много висок процент. Политическите партии не трябва да се страхуват от въвеждането на промени в избирателната система. Преференцията не затруднява гражданите. Въвеждането на всички нови допълнителни елементи в избирателната ни система носи позитивна енергия, която създава потенциал за излизане от ситуацията на застой.
Заговори се за нови предсрочни избори през 2016 г. Вашата асоциация подготвена ли е за това и според Вас как биха се отразили като цяло на страната?
Не бих искала изобщо да размишлявам върху темата за предсрочни парламентарни избори. Всъщност очакваме едни президентски избори през тази година. Ако се проведат избори 2 в 1, това създава опасност от натрупване на поредица от институционални кризи. Големият проблем е, че насочваме вниманието си към провеждане на избори, а не към разработването на политически програми и визии за излизане от икономическата и политическата криза. Емблематично ми прозвуча изказването на един политик, който веднага след като минаха местните избори, изрази мнение, че първостепенна задача е подготовката за президентските избори. Това е неадекватен начин на оценяване на политическата ситуация в страната. Спешната задача след изборите е политиците да насочат вниманието си към това какви политически програми и платформи ще развият и ще предложат на избирателите си, така че да реализират идеите си.
Оптимист ли сте за организацията на президентските избори през 2016 г.?
Няколко са ключовите фактори, които оказват въздействие върху подготовката на изборния процес – законодателството, работата на институциите и участието на политическите партии. Тези три ключови фактора определят начина, по който се провежда изборният процес. Не виждам основание за радикална промяна за провеждане на изборите през 2016 г., ако не бъдат променени и част от правилата от Изборния кодекс и законите и ако политическите партии не променят стратегията си за участието си в изборите.
Как бихте обобщили с едно изречение 2015 г. от гледна точка на избори?
Липса на адекватна предизборна кампания, на прозрачност и почтеност от страна на основни политически участници.