Носител е на редица престижни отличия. Произведенията й се превеждат в цял свят и се издават в стотици хиляди екземпляри.
Още с дебютния си роман, „Скъпоценни камъни” (1989) получава признание от страна на критиката. В него, както и в следващите си работи, тя обрисува картини от ежедневието и бита, анализира социални традиции и културни феномени, често използва ирония и хумор, за да разкрие недостатъците на съвременния свят. За романа „Последни новини от рая“, който представлява проникновено изследване на алиенацията и объркаността на съвременната младеж, Санчес е удостоена с наградата „Алфагуара” за 2000 година. През 2010 г. за „Това, което името ти крие“ в надпревара с 261 номинирани тя получава „Надал“, най-старото литературно отличие на Испания, което се връчва от 1944 година насам. Три години след това излиза „Небето се завърна” и печели внушителната награда „Планета”.
Клара Санчес е в София специално като гост на третото издание на Софийския международен литературен фестивал.
Здравейте, разкажете ни за последния Ви роман „Небето се завърна“. Каква беше първата Ви мисъл, когато започнахте да пишете?
Вдъхнових се от едно усещане, от един много лек страх, който се засили в последствие във връзка с това, че постигането на успех се превърна в цел за всички нас. Исках да говоря за това усещане, за този страх, който изпитваме от това, че може да не бъдем харесвани, че може да не сме желани от другите. Мисля че това е страх, който хората винаги са изпитвали. Не само по отношения на любимия човек, включително и в работата и в живота. Исках да говоря за това, но имах нужда да го направя посредством гласа на някого. Един ден, когато разглеждах едно списание, докато бях на лекар, попаднах на една девойка – модел. Красива, стройна, постигнала голям успех, но с един много особен поглед. Поглед, който моли за помощ. Това ме накара да си задам въпроса какво стои зад всичко това. Какво има зад образа, който сме създали за себе си. Всъщност там открих живота на Патрисия (главната героиня в романа „Небето се завърна“ б.а.). С един съпруг, на чиито желания тя трябва да откликва, с едно семейство, пред което трябва да се извинява за успехите, които е постигнала, и с едни по-млади колежки, които искат да я избутат и да заемат мястото й. Аз попаднах на своя герой в една точка от нейния живот, когато тя викаше, молеше да й се случи нещо, което да я извади от този свят.
Кои са темите, които Ви вдъхновяват? За какво обичате да пишете?
Зад тази борба на Патрисия да разобличи собствените си чувства, и тези на хората, които са около нея стои една необходимост от свобода. Мисля че в романите си в крайна сметка аз говоря необходимостта „да изхвърляме тежестите от живота си“, за да се почувстваме по-леки.
Успехът при вас с настъпил много бързо. Очаквахте ли точно това да се случи?
Не, всъщност успехът не дойде толкова лесно при мен. Просто, когато дойде – беше наистина голям. Пиша от дете, голяма част от живота си посветих на това да работя, за да мога да пиша. 25 години издавам мои произведения и успехът по отношение на публиката започна през 2000 година. С наградата „Алфагуара“ за романа ми „Последни вести от рая“. Книгата, която ме направи известна по света е „Това, което името ти крие“, която се превърна в бестселър. В Италия от нея бяха продадени над 1 милион екземпляра. Този голям успех всъщност даде тласък на следващите и на предишните ми романи. Сега книгите ми, които преди бяха по-малко четени се превърнаха в бестселъри. Мога да кажа, че като писателка преминах през най-различни етапи и преживявания. Бях бях издигната в култ, станах бестселър автор, после бях вписана като важно име в литературата за жени, получавах и критики за успеха си. Забелязала съм, че понякога романи, които много се продават биват подценявани.
Книгите Ви са преведени на много езици. Как намирате актуални теми, които да интересуват не само местните читатели?
Това може би се дължи на моментното ми усещане за света. Винаги съм се чувствала сякаш съм без корени, малко неприспособима. Пиша са усещания, които може да изпита не само един испанец, а всеки един човек. Аз сама се чувствам като гражданин на целия свят.
Получавала сте много престижни литературни награди. Какво Ви носят те?
Донесоха ми свобода, по-голяма степен на икономическа сигурност и нови читатели, разбира се. Донесоха и завистта на някои хора. В такива случаи винаги казвам: „Един футболист изкарва много повече пари от мен“.
Кой са най-скъпите признания за Вас в областта на литературата?
Най-голямото признание за мен е, това което ми каза преди известно време една читателка в Москва. Тя ми каза: „Четейки твоя роман пропуснах две спирки на метрото“. Да чуя това е най-голямото удовлетворение. За това признание бих дала всичко, защото всъщност пиша, за да знам, че не съм луда. За да знам дали тези чувства, тези натрапчиви мисли, които изпитвам, всъщност са мисли и усещания на други. За мен е много важно да се погледна в огледалото на читателя.
До къде се простират амбициите Ви в писането?
Това, към което аз се стремя и упорито преследвам е да бъда все по-естествена. Не ме интересуват красивите изречения, ако в тях няма живот. Не искам просто да пиша добре, искам да проникна в кожата на читателя.
Четете ли български автори? Имате ли любим такъв? Превежда ли се БГ литература в Испания?
За съжаление много малко българска литература се превежда в Испания. За мен е непонятно защо е така. Докато съм тук ще имам възможността да се осведомя за някои млади автори. Надявам се да събера някакви впечатления. Хубавото на един литературен фестивал е да могат различните автори да се опознаят.
Четете ли за удоволствие? Кой е любимият ви жанр за свободното време?
Чета всичко с удоволствие. Литературата за мен е възможност да избягам от действителността, извор на наслаждения. Нямам никакви предубеждения по отношения на романите, които чета. Единственото, което искам от моето четиво е да не ме кара да мисля за друго. Никога не чета като литературен критик.