Д-р Атанасов, в какво състояние поемате Многопрофилната болница в Шумен?
Ако става въпрос за пари финансовото състояние на болницата в Шумен е добро. Няма просрочени задължения. Последните два месеца са проблемни, но това е резултат на различни фактори и състоянието ще бъде преодоляно. Липсата на кадри е най-тежкият проблем, който заварих, но така е в системата на здравеопазването в цялата страна. В болницата в Шумен липсват ендокринолози, кардиолози, гастроентеролози. Не стоят добре нещата с медицинските сестри и лаборантите.
От известно време се говори за създаване на материално-битови придобивки за привличане на млади специалисти в Шумен, но само това ли е разковничето?
Основното е повишаване на възнагражденията на младите лекари. Трябва да им се предостави възможност за кариерно развитие. Материално-битовите придобивки също са важни, но не са решаващи в случай, че младият специалист, постъпвайки на работа няма възможност за професионално израстване. Задълбочаващият се дефицит на професионални кадри е национален проблем.
Често обвиняват болниците и лекарите, че действията им водят до източване на здравната каса, от своя страна те се оплакват от недофинансиране, а по средата са пациентите, които също недоволстват. На какво се дължи тази ситуация и как може да се оправи положението?
Най-големият проблем е дисбалансът в интересите на пациентите от една страна, на медиците от друга, трета страна са собствениците на лечебни заведения и обществото и държавата. В момента начинът на финансиране на лечебните заведения е несъвършен и това поражда тази колизия. Няма нито един доволен участник в здравната система.
Трябва да се създаде адекватно финансиране – средствата да покриват себестойността на извършената медицинска помощ. Медицинската дейност е продукт на търговски дружества и той има цена. Когато има несъответствие между цена и сумите, които се получават през здравната каса или държавния бюджет, трябва някой да дофинансира недостига.
Аз не приемам термина източване, когато имаме недофинансиране на някои дейности. Държава като Австрия има 13 пъти по-висок ресурс за здравеопазване на глава от населението в сравнение с нашия консолидиран общ бюджет, който държавата приема всяка година. В България това е 4% от брутния вътрешен продукт. Това са основните причини за недоволството на всички участници в процеса на здравеопазването.
Реформите в здравеопазването приличат на танго, какво е нужно да се направи, за да се подобри лечението на пациентите, парите ли са основното?
Парите не са основното. Най-важното е организирането на системата, по която тези пари трябва да обезпечат дейностите. Сбъркан е подходът, по който се правят реформите. Трябва да се тръгне от целта, а целта на всяка здравна система е да подобрява качеството на живот на хората чрез възстановяване и стабилизиране на здравето, предпазване от заболявания и др. Това трябва да се постави в основата, а после да се види какъв ресурс за здравеопазване е склонно да задели нашето общество, за да се постигне основната цел.
В зависимост от ресурса дейностите, които ще се финансират, трябва да съответстват на възможностите. Не да имаме максимално широк пакет от медицински дейности в договора със здравната каса, но той да не е обезпечен с достатъчно средства и да няма регламент, по който този недостиг да бъде допълван.
Дали това ще става с доплащане, допълнително здравно осигуряване или с някакъв вид здравна застраховка, нужен е регламентиран ред за дофинансиране на дейностите, които не са достатъчно покрити от наличния ресурс. Сега нямаме такъв ред за тези дейности и говорим за нерегламентирани плащания.
Решаването на тези проблеми изисква професионален подход. Когато се говори за реформиране на една толкова сложна система каквато е здравната, която е изградена от много компоненти и засяга интересите на всеки член на обществото от новороденото бебе до стареца, няма как тази реформа да се прави на парче, непрофесионално. Нужна е промяна в подхода.
Д-р Атанасов, как стигнахме до абсурда болници, които работят повече да задлъжняват повече, къде се скъса нишката?
Това става, когато има дейности, при които заплащането от публичните средства е под себестойността. Когато тези дейности са по-голям брой, естествено, че непокритите разходи на търговските дружества ще нарастват. Иде реч за проста аритметика. В същото време тези дейности не могат да бъдат неизвършени, защото става въпрос за здраве.
Медицинската дейност не е стока, която пациентът може да реши да си купи или не, или да си купи, но по-евтина според това, с колко пари разполага. Медицинската помощ е императивна нужда. Тя не може да бъде отказана, когато пациентът има нужда от нея дори в случаите, когато е недофинансирана. Лечебни заведения, които са натоварени да оказват спешна помощ, неотложна помощ, интензивно лечение, оперативно лечение по спешност, трупат задължения, защото няма как да не извършват всичко това, дори когато не е достатъчно финансово обезпечена.
Предстои ли финансова ревизия в Многопрофилната болница в Шумен?
Тепърва се запознавам с документите. Състоянието на болницата за деветмесечието е добро. Дейностите са обезпечени, няма опасност за лечебното заведение. Предстои да се извърши цялостен одит на медицинската и административна дейност, за да се видят проблемите във вътрешната среда и слабите места, за да се планират правилно мерките за преодоляването им. Безспорно има проблеми и слаби места.
Кои са слабите места?
Едното е проблемът с кадрите. Друго е свързано с материалната база. Шуменската болница има няколко сгради – огромния хирургичен блок, терапевтичния блок, където с разположени част от клиничните отделения и администрацията, в трета сграда е разположено детско отделение, сградата, където са разположени ревматологията и хематологичното отделение. Някои от тези сгради са в много лошо състояние, например Терапевтичния блок, който се нуждае от сериозен ремонт, защото няма топлоизолация, липсва и централно отопление, на места има течове.
Дворът и парка на болницата са също в окаяно състояние. Трябва да се подменят отводнителните шахти. Хирурхичният блок има нужда от нови допълнителни асансьори, защото сега действащите са недостатъчни. Има нужда от изграждането на две външни асансьорни кули.
Всичко това изисква ограмни средства, които трябва да осигурим, включително и с проекти по европрограми. В Шумен има нужда от нов ядрено-магнитен разонанс, защото този в ДКЦ 1 е с параметри, които не отговарят на съвременната онко терапия. С д-р Сотир Караниколов имаме устно споразумение заедно да търсим възможности за закупуване на нов ядрено-магнитен резонанс, който да бъде базиран в Многопрофилната болница в Шумен, но да се ползва и от КОЦ.
Имаме особена ситуация и отношения с частната кардиологична болница в двора на МБАЛ. Там също ще търсим сътрудничество и оптимизиране на договорните отношения, както и възможности за съвместно и по-ефективно използване на кадрите.
Кои са най-големите предизвикателства, с които трябва да се справите като ръководител на шуменската болница, защото лекар не е само професия?
Лекарската професия е наука, изкуство и занаят. Най-голямото предизвикателство са кадрите. Истината, е че голяма част от младите лекари са излезли извън страната. Други са напуснали изцяло професията и се реализират в други сфери, защото лекарската професия е натоварваща. За да се създадат нови поколения лекари, медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, лаборанти са нужни години. Няма как изведнъж да попълним този дефицит.