Г-жо Пендачанска, пристигате в София за своя празничен концерт малко след трагичните атентати в Париж, където живеете. Затова ще си позволя да започна именно с тази тема. Хората днес имат нужда от малко позитивизъм след тези събития, какво искате да им кажете?
Ще кажа, че се надявам следващата година да бъде по-спокойна, по-мирна, отколкото се страхуваме, че ще бъде. Надявам се да имаме търпение, разум и сила да преживеем лошото. Надявам се в крайна сметка да носим светлината в себе си въпреки трагедиите, на които станахме свидетели.
Въпреки че живеете в Париж знаем, че никога не оставате безучастна към това, което се случва в България. Как бихте коментирали политическата ситуация у нас, този театър в парламента, за който българите принудително имаме билети?
Изобщо не смятам, че е без да искаме. Смятам, че ние съвсем доброволно участваме в този театър. Това, което се случва в политическата ни съдба е идентично с това, което се случва в човешката ни съдба. Човек сам решава, никой никому не е виновен за нищо. Това го казвам и в личен, и в обществен план. За това, как живее един народ, си е виновен самият той.
Нека да поговорим за дългоочаквания ви концерт в НДК. Почитателите ви с нетърпение очакват да излезете на сцената с гост-диригента Сперанца Скапучи. Кога един концерт се превръща в събитие?
Ами, на първо място, когато вече е минал. Надявам се концертът да бъде успешен, да се създаде един истински празник и хората, които са си купили билети да бъдат доволни и щастливи, когато си тръгнат от залата.Това ще е първото ми участие със Сперанца Скапучи. Радвам се, че ще имам честта да пея под нейната палка и нейното ръководство. Програмата е разделена на две части. Първата част, към която принадлежат ариите от мецосопрановия репертоар. Трима са композиторите, които сме избрали за програмата – Верди, Росини и Моцарт.
Въпреки че няма да Ви видим в ролята на Саломе на този концерт, знаем, че обичате тази роля. С какво ви зарежда емоционално тази роля?
Саломе е много специална роля, около която се е концентрирал в момента до голяма степен моят репертоар. Първо, защото гласово и вокално ми подхожда и аз се чувствам добре в нея. Второ, самият персонаж е толкова богат и от него могат да се извадят много силни и въздействащи неща. Иначе, Саломе не е включена в програмата на концерта ми в София. Той е обединен около ролите, които изпълнявам в момента и настоящето на моя глас и на моя репертоар. Той е доста смесен – изпълнявам роли от сопрановия и мецосопрановия репертоар и точно такива арии ще представя на публиката.
В едно интервю споделяте, че освен да пеете искате и да играете. Явно ви се отдава, защото сте много емоционална. Постижим ли е един сценичен образ ако артистът не вложи душата си в него?
Всичко е възможно по принцип, но може би този сценичен образ няма да достигне до сърцата на публиката. Това, което усеща публиката преди майсторството, е честността. Публиката познава честността. Тогава, когато си честен и носиш в душата си това, което правиш, това публиката го разпознава. Така че надявам се на концерта ни в сряда публиката да усети, че ние сме със сърца, които са изпълнени с любов към това, което правим.
Разкажете ни за прегръдката Ви с Ал Пачино – доказан артист, който също влага душата си във всяка роля. Успяхте ли да доловите неговата същност?
Ал Пачино е съвсем искрен и истински. Срещата и прегръдката ми с него е нещо, което човек помни за цял живот. Той е голям артист, творец и човек изобщо. Беше ми много интересно да слушам неговата пресконференция преди да се срещна с него. Той говореше, както ние с вас, за честността и искреността. В това отношение мислим напълно еднакво.