Дали сваленият руски боен самолет наистина е нарушил турското въздушно пространство? Едната страна твърди едно, другата – друго. И едва ли можем да очакваме, че Анкара и Москва ще се откажат от своите версии, ако не се появят неоспорими доказателства. Просто инцидентът е твърде сериозен.
Но той има и предистория, която не бива да забравяме. В последно време руски самолети многократно нарушаваха турското въздушно пространство, а другаде в Европа редовно летят в опасна близост до въздушното пространство на НАТО. Русия често си позволява рисковани и провокативни въздушни операции, за да докаже пред света, че се самовъзражда като велика сила. А такива действия винаги крият опасността от инциденти.
Малко вероятно е вчерашният инцидент да доведе до открита конфронтация между Русия и НАТО. Той все пак се оказва прекалено дребен, за да предизвика подобен ефект. И изобщо няма как да се интерпретира като нападение срещу територията на Алианса. Вътре в самата Северноатлантическа организация никой няма интерес да раздува проблема отвъд обичайните протестни ноти. В Москва изчисленията също навярно изглеждат по този начин, защото потенциалната цена на един ответен удар би била толкова висока, че дори играч като руския президент едва ли ще е готов да я плати само заради изгубен бомбардировач. Но след покушението срещу пътническия самолет над Синай, Путин за втори път получава важен урок, който преди това му беше спестен в Украйна: всяка военна интервенция има последици, които навярно изобщо не си очаквал. Руските отношения с Турция, с която доскоро се планираха съвместни газопроводи, на този етап са съсипани.
Ясно е и друго: вчерашният инцидент изобщо няма да ускори умиротворяването на Сирия и сглобяването на широка коалиция срещу "Ислямска държава". Турция открай време е противник на Асад, а Русия междувременно се превърна в негов най-важен съюзник. Сега към всичко това се прибавят и тюркмените в Сирия. Анкара е убедена, че в момента Русия ги атакува.
Към днешна дата изобщо не е ясно как можем да поставим в скоби противоположните интереси на тези две държави, за да се опитаме поне да ликвидираме "Ислямска държава". Сигурно е само едно: без мощна американска намеса, Сирия ще се превърне в люпило за терористи и в буре с барут за цялата световна политика.