13-ти ноември ще влезе в учебниците по история като един истински „черен петък 13-ти” за Франция, за Европа и за Запада. Терористичната атака беше всъщност тактически перфектно съгласувана операция в няколко различни точки на един от най-красивите градове в света, с която „Ислямска държава” (ИД) ни обяви война. Ислямисткият джихадизъм обяви война на всички нас в Европа. На нашия начин на живот, на нашите политически, човешки и обществени разбирания за свобода.
Нас, европейците, които в дните след атаките изпитваме към французите небивала солидарност, това ни хвърля в смут. То едновременно ни вълнува и потиска, но в същото време буди у нас и гняв. Гняв срещу бруталната наслада на „Ислямска държава” от кръвопролитията, в които досега загинаха стотици парижани, да не говорим за ранените…
Тази атака беше кинжал в сърцето на европейците. Тя беше удар срещу нашите възгледи за живота. Тероризмът нанесе тежка рана на френската държава, която не успя да защити изцяло своите граждани, въпреки взетите през последните месеци мащабни мерки за наблюдение и контрол.
Нищо вече няма да е същото
Кръвопролитията в Париж ще разклатят и цялата политическа система във Франция. Сигурно е, че обществото ще се люшне надясно, може дори да стигне до ултрадесни позиции. Франция ще се опита да се затвори, да се оттегли от глобализацията. От този фатален 13-ти ноември в страната ще спечели една сила: Националният фронт. А ще изгуби злощастният и без друго недолюбван президент Франсоа Оланд.
„Черният петък” ще промени и цяла Европа. Макар че засега никой не знае откъде точно идват атентаторите. Дали са от онези бедни френски предградия, където вече отдавна възниква едно паралелно общество? Където млади хора, лишени от перспектива, се обръщат към исляма, а „думата вече отдавна имат брадатите”, както пише алжирският писател Сансал. И където мнозинството вече тотално отхвърля френския, западния начин на живот. Или пък са терористи, пристигнали от Сирия или от Ирак – може би завърнали се от джихад, а може би дори смесили се с бежанците? Ако това се окаже така, дискусията в Германия ще бъде взривоопасна.
Няма повече какво да се чака!
13-ти ноември ще влезе в историята и като ден на безсилието. Ден, който ще преследва французите и европейците като истински кошмар. Ден на покруса, безпътица и безадресен гняв.
Но това ще бъде и ден, в който отворените, либерални общества на този стар континент гордо и на висок глас са казали: ние няма да променим начина си на живот! И накрая, това е ден, в който всички ние трезво и рационално за пореден път си повторихме: който иска да се бори срещу причините за бежанската вълна, той трябва да се бори срещу Асад и „Ислямска държава”.
Сега „Ислямска държава” ни обяви война, така че Западът – а и не само той – няма какво повече да умува над отговора.