Доцент Таков, ще бъде ли завършена съдебната реформа според Вас?
Би трябвало да хвърляме боб, за да кажем такова нещо. Съдебната реформа не е едноактно действие - става дума за промяна не само в Конституцията, не само в Закона за съдебната власт, а и в множество подзаконови нормативни актове, както и вероятно в двата големи процесуални закона - Граждански процесуален кодекс и Наказателен процесуален кодекс. Става дума за изключително сложно, мащабно начинание. Така че да се каже ще подкрепят ли депутатите - ами ако днес не подкрепят, утре най-вероятно ще бъдат принудени от обществото. Реформата в Конституцията е изключително трудна и е една от най-изключително важните, но в никакъв случай не можем да кажем, че ако една парче от съдебната реформа в момента не успее, това означава, че тя няма да успее. Тя е обречена да успее. Тя няма как да не успее. И тук не става въпрос за гол оптимизъм, а за историческа неизбежност. Ще има съпротива. Въпросът е, че мнозина се надяват на изключително бързи и много ефектни резултати - те нито ще са бързи, нито ще са ефектни, но са неизбежни. Което също така не означава, че реформата ще бъде доведена до някакъв абстрактен оптимален край - такъв няма. Няма и перфектна съдебната система никъде по света. Въпросът е ние да не позволяваме тя да се влошава и доколкото можем да я подобряваме. Няма да станат чудеса, който ги очаква, след като не се случат така, както ги е очаквал, ще изпадне в неверие и ще стане враг на всяка промяна и всяка реформа. Трябва да сме наясно, че това е дълъг, тежък, неблагодарен и неефектен процес, в който ще се хвърлят много сили и средства от едни хора за благото на други. Във всеки случай през цялото време ще има недоволни, съмняващи се и мрънкащи. Различните парламентарни групи ту застават зад съдебната реформа, ту се поддават на натиск от всевъзможни посоки. Този натиск понякога е от т. нар. “задкулисие”, т. нар #КОЙ, в други случаи може да е от чужбина - от полезна за България за чужбина и от по-малко полезна за България чужбина. Много пъти тази подкрепа на съответните групи се диктува от тяхна вътрешна лакомия и от желание да изтъргуват подкрепата си за съвършено конкретни и презрени за обществото цели.
Какъв е Вашият коментар за записите, появили се в публичното пространство, в които са намесени председателят на ВАС Георги Колев и Владимира Янева?
Лицата даже не са толкова важни, защото това, което можем да извадим за Георги Колев и Владимира Янева със сигурност може да бъде извадено десетократно повече за други и ако няма да изброявам имената им, то не е защото се страхувам, а от нежелание да пропусна някого - твърде много са. А дори тези, които са ми известни, далеч не са всички. Тук става въпрос за манталитетен проблем. Той не опира до съдебната система, а до цялостно възпитание в обществото. Става дума за това, че обществото ни е общество на контактите и взаимните зависимости, а не на правилата. Тази негова характеристика води до следваща - в обществото на контактите вие по необходимост започвате да назначавате некадърници, за да ви бъдат те верни. И тези, който са кадърни, имат много по-трудна реализиция. Както е казал Станислав Йежи Лец: “Хората с широки хоризонти имат малки перспективи.” Това, за съжаление, в България винаги е било така и тук не става въпрос за времето на прехода, за времето преди него, дори за времената преди ‘47 или ‘44-а година. Това е генерална линия, която има исторически, психологически и не знам дали генетически обусловености - сигурно има стотици причини, с това се занимават народопсихолозите.
Това което се наблюдава в съдебната система, можем да го наблюдаваме в микромащаби навсякъде и в макромащаб отново повсеместно. Това не е някакъв мащаб, който засяга само съдебната система. Назначаването на племенник с връзки в държавно учреждение и дори, ако щете, в голяма частна компанията, където капиталът би трябвало да познава интереса си, е проявление на същото такова шуробаджанашко мислене.
Как ще коментирате скандала между ВСС и министъра на финансите Владислав Горанов?
Не съм се занимавал с въпроса отблизо. Вероятно финансовият министър има особеност на характера, която го кара да действа доста авторитарно, да поставя нещата като пред свършени факти. Някои негови действия са трудно обясними, други водят до подозрения за неособено обясними или приемливи да бъдат артикулирани интереси. Във всеки случай той не е най-симпатичната фигура, но работата на финансовия министър не е да бъде симпатична фигура. Тук става въпрос дали исканията са основателни, дали са правомерни и дали са изпълними с оглед на държавния бюджет. И след като се прецени, че те са правомерни, основателни и изпълними, оттук нататък трябва да се види каква е реакцията на финансовия министър във всеки конкретен случай - дали тя е адекватна като преглъщаемост за обществото, като адекватност на отреагирането на дадено искане или не. Дали този финансов министър е могъл и е трябвало да намери резерви от други места или просто е притиснат от някакви бюджетни ограничения. Така че еднозначни оценки да се дават на поведението на финансовия министър е трудоемко. Това че той не се радва на моите лични симпатии, е съвсем отделен въпрос и в никакъв случай не е обвинение срещу него. Аз бих действал на някои места по друг начин, но не съм в неговите обувки.
Какво е Вашето тълкувание на протестите на полицейските служители. Има ли някакъв сценарий за тях?
Не обичам идеите за сценарий, защото всяка конспиративна теория по същината си ви прави парализирани, бездейни и вие си казвате: “Те вече са го намислили, аз какво да се съпротивлявам”. Смятам, че много неща в България и в света въобще, не се дължат не на зловещи заговори, а на проста човешка глупост - включително и на неуспели и глупави заговори. Няма особена логика да се клати правителство, властовите носители на което в момента са силно подкрепени от изминалите местни избори. Дали тези избори са честни, дали вотът е манипулиран, дали не е подправен, дали има изборни фалшификации, това дори не е толкова важно. Много убедителната победа на ГЕРБ, донякъде на Реформаторския блок, правят малко вероятно това правителство да бъде бутнато от лек натиск, какъвто беше полицейският. Самият полицейски натиск - става въпрос за определено неправомерни действия на някои от протестиращите полицаи. Те имат право на точно определени форми на протест, а те решително са излезли извън тях. Тези които са излезли извън допустимите форми на протест, са лесно установими, не са много и честно казано няма сериозни причини да се възразява срещу тяхното конкретно установяване и наказване. Съвсем отделен е въпросът колко са основателни исканията, колко оправдани са привилегиите, дали има пари, с които тези привилегии да се платят, защото проблемът в България по отношение на пенсиониране, заплати при напускане, привилегии и много други социални придобивки може да отпуши една невероятна лавина. Сами знаете, че върху пенсиите тежи един огромен капак-ограничител, който не позволява на хората, които имат право на много по-високи пенсии да ги получават в техния пълен размер. Така че много по-ощетени от полицаите са почти всички пенсионери. Ако полицаите днес получат всичко онова, което искат, то с пълно основание утре учителите, университетските преподаватели, съдии, прокурори, лекари и други значими обществени групи, след това последвани от таксиметрови шофьори, влакови машинисти, от миньори и т. нар. ще започнат да протестират, ще блокират “Орлов мост” и този порочен кръг просто няма край.