Г-н Зарев, представянето на новата ви книга „Орлов мост” предизвика фурор в София. Разкажете ни за нея.
„Новата ми книга представя протестите, които започнаха точно на „Орлов мост“ - това сакрално за софиянци място. Тези протести събудиха хората, върнаха енергията, която имаше в началото на прехода. Върнаха надеждата, че най-сетне в България ще се възроди гражданското общество, като единение, което може да прояви своето несъгласие. Обществото да озапти тази истерично-егоистична и некадърна политическа класа. Тази класа допусна да станем най-бедната страна в Европа, да се корумпира съдебната система и полицията, разсипа икономиката, доведе народа до невероятен демографски срив – такъв, какъвто не е имало. Твърде възможно е българският народ да не оцелее след тези опити върху него.
Какви са причините, според Вас, за стихването на протестите на „Орлов мост”?
„Протестите на „Орлов мост” не успяха поради три причини. Първото е, че протестиращите не можаха да излъчат елит. Не можаха да излъчат тези 120-150 млади, интелигентни и най-важното некорумпирани хора, които да сменят в съзнанието на нацията прогнилата политическа класа. Втората причина е, че те не можаха да намерят едно общо послание, една обща идея, която да обедини цялата нация. Нещо, което всички българи да желаят и да ги обедини в тяхното несъгласие. Третото, което е най-страшното е, че според мен политическата класа и олигархията плати и разедини хората, раздели протестиращите на добри и лоши, наши и ваши, на протестиращи и контрапротестиращи, върна омразата. В атмосфера на омраза политическата класа се чувства най-сигурна. Това са основните причини, поради които тези протести загубиха енергия и се размиха. Това е и едно мое лично страдание, което доведе емоционално до опитите ми да напиша този роман”.
Като че ли в творчеството си винаги се фокусирате върху ключовите, исторически периоди за България. Наследство за поколенията ли са Вашите романи?
„Аз съм убеден, че тези романи ще се четат и след време. Между историческата и съвременната литература съществува зависимост. Много исторически романи имат толкова съвременни послания, че по своята същност са съвременни книги и обратното. Аз съм убеден, че „Орлов мост” ще се чете и след време, за да разберат хората какво се е случило в България, какво сме преживяли. Основание за това ми дава и фактът, че в момента на пазара има девет мои романа. Част от тези книги са писани преди 10 ноември, но продължават да се купуват, което означава, че не спират да интересуват и вълнуват хората. Вярвам, че „Орлов мост” ще има същата съдба”.
Нека се върнем малко по-назад към романа Ви „Разруха”. Какви чувства ви вълнуваха тогава и как виждате действителността днес, какво остана след разрухата?
„Разруха” е роман за тоталното разграбване и унищожение, най-важното за унижението и обезсмислянето на труда на няколко поколения българи. Една изградена икономика беше съсипана. В България имаше много модерни предприятия на световно ниво. Всичко това беше съсипано, подарено на близки на партиите послушници или просто разграбено и продадено на нищожни цени. „Разруха” е роман за тревожното състояние, в което изпадна българската интелигенция. Българската култура и интелигенция бяха захвърлени в задния двор на общественото внимание. Днес политическата класа не иска и не се занимава с култура и ще ви кажа защо. От култура не се печели, културата не може да се краде, не преразпределя пари и внимание”.
Не е ли тъжно, че ако сега напишете още един роман за прехода, героите в него до голяма степен ще са същите – тези, които и днес докарват до отчаяние дори младите хора?
„Аз все пак съм оптимист. Надеждата ми е именно в младите хора. Надеждата ми е, че най-сетне българският народ ще узрее и сам ще завоюва свободата си, защото вярно е, че беше възвърната свободата на духа и на словото. Само че истерично бедният човек реално не е свободен. Той е заврян в ниските предели на бита, в най-елементарното, в постоянното оцеляване, невъзможността да си плати.