Д-р Желев е джипи от юли 2000 г., почти от старта на здравната реформа. Завършил е медицина във Варненския медицински университет през 1994 г. Сега специализира „Обща медицина”. В листата му са записани около 2 300 пациенти, обемът на практиката му е среден за страната. Бил е в Работническа болница, от 7 години има кабинет в центъра на Шумен.
Родом е от Варна, женен е за шуменка, съпругата му също е лекар.
Д-р Желев как избрахте кариерата на общопрактикуващ лекар?
Като започнах работа бях назначен в Неврологично отделение на Работническата болница в Шумен, останах там 6 години. Когато решиха да я затварят, точно тогава беше началото на здравната реформа и се ориентирах към общата медицина. Почти по принуда беше, за да продължа да работя някъде. Така избрах този път и вече 16 години вече практикувам.
Какви са трудностите? Знаете, че пациентите почти никога не са доволни от джипито си?
Трудното е, че работим с хора, един е доволен, друг не. За всеки не можеш да станеш добър.
Нямаме лично време, говоря за всички лекари, които работим тази работа. Липсва време за семейството. Всички сме прекалено ангажирани. Според мен всеки един от колегите - 4 600 сме в страната, е еднакво добър.
Важна е работата със специалистите, с които си кореспондираме. Важно е да имаш личен контакт с тях – ендокринолози, кардиолози, невролози. Трябва да си избереш екип от специалисти, с които да работиш.
Класирането Ви в Топ 100 на джипитата в страната е факт. На какво се дължи този резултат?
Дължи се точно на тази работа със специалистите лекари. Те поемат ангажимента за лечението на хронично болните, а ние – джипитата, изпълняваме техните препоръки. Ние не можем да лекуваме всичко - и диабет, и исхемична болест.
Стигат ли направленията за специалисти?
Винаги можем да искаме повече, но това с което разполагаме, с това работим.
Споделяте ли идеята за общопрактикуващ лекар от типа д-р Куин Лечителката?
Не, според мен медицината не се прави със слушалка, апарат за кръвно и неврологично чукче в дома на пациента. Основният принцип на медицината е екипност – трябва да имаш колеги, на които да разчиташ и така ще се получават резултати. Ние сме само една брънка в системата.
Нужни ли са и по-модерни изследвания?
Не, ние сме си абсолютно в крак със световните новости в медицината. Пациентите ни боледуват от болестите на съвремието – диабет, артериална хипертония, стрес, психични заболявания.
Освен лекарствата, които им предписвате, давате ли им и други съвети?
Да, разбира се, оказва се, че сме всякакви консултанти, дори и брачни.
С времето ставаме част от семействата на болните, познаваме децата им. Имам пациентки, които бяха деца като дойдоха при мене, вече са пораснали, станаха майки и сега правя имунизации на техните бебета.
А стига ли ви времето за всички пациенти?
При добра организация – да, стига.
Предвиждате ли промяна в професионалното си развитие, говорим че българските лекари непрекъснато заминават в чужбина, имали ли сте такива планове?
И аз бях решил, два пъти си намирах работа във Франция и двата пъти се отказвах. Първият път заради недобро владеене на езика, а вторият път не заминах, защото детето ми беше 12 клас и нямаше как да тръгнем точно през тази година. Сега пък вече нямам желание, май мирясах.
А защо Вашите колеги отиват в чужбина, само заплащането ли ги привлича, достатъчно ли са тук парите, които получава един лекар?
На мен доходът ми стига, в чужбина просто предлагат по-добър стандарт на живот за цялото семейство. Да не излезе сега, че правя реклама на работата в чужбина, но във Франция например не достигат лекари, там има малко по друг критерий за брой на пациенти – практика с около 1000 души вече е една голяма практика.
Ние работим много повече в сравнение със западните си колеги.
На месец имам около 800 прегледа, а годишно около 8 -10 хиляди прегледа.
Има ли кой да Ви наследи в професията, Вашата съпруга също е лекар?
Не, синът ми учи право, умишлено го насочихме натам, защото смятаме, че медицината е много трудна професия. Носим голяма отговорност за здравето на хората и тя дотежава, защото при нас грешката може да е фатална.
Тежестта е голяма.
А колко години от живота си трябва да вложи един млад човек за да стане общопрактиващ лекар?
Поне 10 години му трябват, а може и цял живот да работи и да не стане добър лекар. То вече си е от човека. В Шумен има много добри лекари. Лошото е, че не достигат, няма специалисти.
Пациенти от Шумен бягат към Варна и София да се лекуват. Каква е причината?
Моята философия е, че за да е човек добър лекар трябва да знае докъде е той.
Да кажеш – аз съм дотука, нямам знанията и уменията да помогна на този човек и ще го пратя при друг колега, който е по-добър от мене. Това е тайната на успеха в медицината – да знаеш докъде си и да няма самонадеяност.