Адвокат Георгиев, какво авторът на снимка, качена в социалната мрежа, а после взета без разрешение от медия против волята му, може да направи? Може ли да се обърне към съда и има ли такива случаи?
Да, разбира се, че може. Такъв казус не ми е познат, но тези спорове протичат обикновено на тази плоскост - дали авторът на снимката да получи някакво възнаграждение за това, че му е използвала снимката и съответно да го посочи като автор. Ние имаме много малко практика с тази тематика, много малко са решенията. Споменах за специално създадения английски съд, който на година произвежда около 30 решения, докато ако влезе в някоя правна информационна система и потърсите дела за авторско право, например при фотографията, най-добрата система ще ви покаже 18. Пак ще кажа, че проблемът е по-малко правен и повече практически. Ако някой направи снимка и не желае тя да се появява никъде, то не е разумно да я качва във Facebook, защото това е социална мрежа, която “живее” от споделянето и снимката му със сигурност ще бъде споделена. Освен ако той не направи някакви специфични настройки - например, да ограничи кръга, с който я споделя. По-скоро авторското право защитава едно по-различно поведение - да създадеш едно творение, да го направиш достъпно до много голям кръг от хора и вследствие на което евентуално да получиш възнаграждение, за да бъдеш мотивиран отново да създадеш някакво съдържание, насочено към широката общественост.
Каква е причината да има толкова малко такива дела?
Това е въпрос на правна култура. Според мен доверието в България към съдебната система е изключително ниско. Мнението на хората е ниско, защото тя се свързва с корупция и хората не очакват, че обръщайки се към съда, там действително ще получат справедливост. Смятам, че това е свързано и с общата правна култура на хората. Предполагам, че в Англия тя е по-висока. Но трябва да бъде ясно, че единственият начин да си получим права, е да се обърнем към компетентния орган. Другото, което авторите трябва да знаят е, че в България има достатъчно добре подготвени адвокати, които ще им помогнат.
Има друг специфичен казус - при трагичен инцидент с дете, медиите бързо намират името му, а оттам и снимка от профила му в социалните мрежи. Какво могат родителите да направят по този въпрос?
Това е по-скоро етичен проблем и е много жалко, че се достига до там. Освен обръщането към съда, те могат да се обърнат и към СЕМ, ако е електронна медия. Тук авторското право няма роля, но най-малкото, което родителите и близките могат да направят, е да поискат снимката да бъде свалена. Ако автор на снимката все пак е загиналото дете, то родителите получават правата и могат да поискат нейното премахване, но ако е трети човек - това забавя процеса, а животът на една новина е едва няколко часа, до ден. Лошото е, че снимката оставя по архивите и следващата стъпка е да се търси съдействие от доставчиците на интернет услуга, които да се помолят да се премахне тази снимка. Включително и до Google може да се пише, за да не се индексира.
По време на дискусията стана въпрос за копи-пейст журналистиката и че е много трудно, ако медията-крадец е променила две-три изречения, да се търси авторско право. Какво медиите могат да направят?
Отговорът на този въпрос зависи и дали медиите искат да търпят това положение или не. Ако някой е готов да се примири с него - ОК, негова воля. Но който не иска има няколко варианта - единият е да се търси директен контакт с тези колеги и ако това не даде никакъв резултат, то трябва да се обърне към съда. Възможно е да се действа в посока да се създаде специализирано звено, където много добре подготвени магистрати бързо да решават такива казуси, защото ще се очаква там да делата да се еднотипни. Може да се търси и идеята за някаква задължителна медиация, в която участниците да се задължат да изпълнят решението на медиатора.