Как се справя Хърватия с мигрантския натиск?
Под голям натиск сме, но се справяме засега. За по-малко от 24 часа в Хърватия влязоха 5700 мигранти и бежанци. В сряда в 18 ч бяха влезли около 600 души, а днес сутринта вече бяха 5700. Всички мигрантски маршрути са насочени към Хърватия. Можем да се справим, регистрираме хората, оказваме им медицинска помощ, осигуряваме им храна, вода и настаняване. Регистрираме ги и ги настаняваме в приемните центрове. Можем да поемем още няколко хиляди, но не повече от това.
Току-що говорих с Европейския комисар по въпросите на миграцията Димитрис Аврамопулос и сме в постоянен контакт. Създали сме комитет, който да се справи с тази спешна ситуация. Ще имаме нужда от финансова подкрепа, ако това продължава и споразумения да разселим част от всички тези хора.
Не всички са бежанци – по-голямата част са бежанци от Сирия, но някои са икономически мигранти от Пакистан, например и идват в Европа да търсят работа. Ще трябва да намерим общо решение с Европейската комисия. Всички, които са пристигнали досега, до последния човек, са казали, че желаната им крайна дестинация е Германия и ще трябва да го обсъдим с всички европейски колеги, но аз ще говоря и с колеги извън Европа.
Какво ще стане, ако Словения, която е в шенгенското пространство, затвори границата си?
Словения не е затворила границата в смисъл да спре да пуска хора, а ние имаме паспортен контрол с нея, защото Хърватия не е в Шенген. Затова и мигрантите не тръгнаха първо през Хърватия, защото има паспортен контрол и той ще остане. Но доколкото знам, Словения не строи огради и стени и ще запази шенгенския режим. Говоря със словенския и австрийския си колега и ще се координираме през цялото време и ще се опитаме да си помагаме в тази трудна ситуация.
Знаете ли колко мигранти се тръгнали от Сърбия към Хърватия?
Имам информация от Сърбия колко мигранти са тръгнали към Хърватия, но нямаме информация от Гърция, която е основният източник. Ако бяха само мигрантите от Сърбия, щяхме да се справим лесно, защото те са само още няколко хиляди. Но ако Гърция продължи да пуска още не знам колко десетки хиляди, не знам как ще се справим. Не искаме трагични сцени като по границата на Унгария по нашите граници.
Нашият народ знае какво е да си бежанец. Много хора, особено в Източна Славония бяха бежанци през 90-те години на миналия век и бях трогната като гледах снощи интервюта по телевизията с хора от селата близо до границата, които казваха, че ще споделят каквото имат с бежанците, защото знаят какво е. Но ние като правителство, знаем, че това е само за определен период от време и трябва да намерим решения, защото идва зимата, хората ще се изморят и ще се раздразнят.