Роден на 25 ноември 1962 г. в Перник. Има магистърска степен от факултета "Пожарна и аварийна безопасност" при Академията на МВР.
На работа в системата на МВР е от 1982 г. Заемал е множество отговорни длъжности в службите на противопожарната охрана. Награждаван е многократно с ведомствени награди.
С главен комисар Николов разговаряме навръх професионалния празник на пожарникаря - 14 септември, в Пловдив, където той пристигна специално за да награди 39-годишен пловдивчанин, спасил човек от горяща сграда.
Главен комисар Николов, неведнъж сте заявявали, че е необходим нов закон за защита при бедствия. Какви са мотивите ви?
Най-важна е превенцията, подготовката на цялото население - всеки да знае какво прави и защо го прави. Много е важно да се уточнят органите, които са отговорни за планирането на мероприятията и провеждането на реакциите при защита на хората от бедствия. И всичко това трябва да получи устойчивост, т.е. веднъж като сме дали пари за нещо, да е ясно, че там повече пари не трябва да се дават, а този процес трябва да бъде стабилен за близките години.
Съществуващият закон е променян, ако не се лъжа, поне 16 пъти и структурата му е доста неясна. Трябва да се направи нещо по-видимо, да се знае отговорността на областните управи, общините, службите, всяко едно министерство да знае какво прави и защо го прави.
В момента как стои въпросът с доброволчеството, което се опитвате да насърчавате?
Редът за създаване на доброволчеството е регламентиран със Закона за защита при бедствия. Искам само да вметна, че Пловдив е един от най-активните региони откъм доброволци. Те бяха на двата пожара в Рила и миналата, и тази година, бяха в Мизия, лично познавам половината от тях.
Създаването на доброволчество е изключително тежка задача. От една страна, трудността е свързана с нашата народопсихология - свикнали сме да мислим, че някой друг трябва да ни върши работата, а не самите ние да си я свършим. От друга страна, възстановяваме нещо, което е било прекратено, и това никак не е лесно.
Има ли достатъчно доброволци у нас?
Така или иначе около 2400 души в България са преминали различни курсове за подготовка за доброволчество. Разликата между нашите доброволци и останалите е тази, че задачите, които се изпълняват при защита на хората от бедствия, често пъти са свързани с риск за живота и здравето на самите доброволци. Така че те трябва да бъдат много добре подготвени и когато се явят в подкрепа на професианлните служби, да могат сами да работят, а не професионалистите да бъдат допълнително ангажирани и с тях.
Имахме подобен случай през 2012 г. на Бистришко бранище на Витоша, когато пролича, че организацията ни не е толкова добра. Половината от нашия състав бе ангажиран с организация на доброволците. Това ни послужи като генератор да подемем инициативата и за нова нормативна база.
Какво се прави конкретно по въпроса за нормативни промени в тази насока?
В момента съществува междуведомствена група, която има за задача да подготви изменения в закона за защита при бедствия точно в тази част - доброволчеството. Към момента на експертно ниво се говори и за нов закон за защита при бедствия и лично аз смятам, че това е по-правилният вариант. Но така или иначе трябва да се разговаря с политическото ръководство на държавата, да ги убедим, че е необходим изцяло нов закон.
По силата на сега действащия закон доброволчески звена се създават към местните администрации по общини. Бройката на доброволците в съответната община е определена от Министерския съвет и съответно за всеки един се получават средства за обучение и лични предпазни средства. Въпреки недоимъка, все пак държавата стимулира развитието на доброволчеството. Аз лично смятам, че можем да бъдем още по-активни, и трябва да го направим. Затова и говорим за нов закон за защита при бедствия.
Случвало ли се е доброволците да създават проблеми?
Да, имали сме такива случаи. Например доброволец, който е отишъл да помогне, а в същото време не се явил на работа и има конфликт с работодателя си. Така е в цяла Европа, никъде този въпрос не е решен 100 процента. Но след като го знаем, трябва да работим по неговото отстраняване, така че да не отрязваме ентусиазма още в самото начало.
Към какво друго са насочени усилията ви като ръководител?
Стремим се да довършим нашите инвестиционни проекти. Те са свързани с доставка на още техника, в това число и специализирана, за защита на хората при наводнения. Също така лични предпазни средства и подобряване на битовите условия. Говоря за изграждане на нови сгради.
Преди около месец открихме чисто нова сграда в Перник на стойност 3 млн. лева и с техника за 3 млн. евро. Скоро ще открием чисто нова Пожарна в ЖК "Люлин" в София. Строим и във Варна. Тук е мястото да отбележа, че централната сграда на Пожарната в Пловдив, макар и стара, е доста перспективна и добре поддържана.
При тези големи наводнения, които се случват у нас, какво трябва да се направи, за да са подготвени хората?
Трябва обучение, и то разделено условно на три дяла. Първо - обучението на нашите хора, това си е наша задача и ние работим непрекъснато по нея. На второ място - обучение на ръководителите на ведомствата, на представителите на местната и централната власт. И на трето място - обучение на населението. Това са неща стратегически, работим върху тях. Направихме дори инструкция съвместно с Министерството на образованието, която регламентира обучението на децата. Огромни са ни задачите, няма да станат с магическа пръчка. Важното е да знаем къде отиваме.