В интервюто с Владимир Чуков той отговаря на въпроси, свързани с опасността от Ислямска държава за Европа, бежанската вълна и предизвикателствата, с които трябва да се справи ЕС, както и сигурността на България в сложната ситуация.
Г-н Чуков, проблемът с имигрантите от Сирия и Близкия Изток ескалира. Според вас достатъчно защитена ли е България или няма страна в Европа, чиято сигурност да не е изложена на риск?
България е част от Европа, част от Балканския полуостров, а вторият по-голям лъч на бежанския поток минава през Балканите. Вижда се, че през последните месеци интензивният поток ни заобикаля. Пътят е през Турция, Гърция, Македония, Сърбия, Унгария и на запад към богатите европейски държави. В никакъв случай не може да кажем, че България е бяло петно на картата и у нас няма бежанци.
Напротив, нашите власти много ясно дават цифрите, че в България има повишаване броя на хората, които са поискали бежански статут в страната ни. Те са по-малко в сравнение със съседните държави, но не може да избягаме от общия процес.
В последно време се изнесоха данни, че близо 4 хиляди бойци на Ислямска държава са преминали на територията на Европейския съюз. До колко може да се вярва на тази цифра и каква е заплахата за Стария континент?
Стотици хиляди имигранти намират убежище на европейския континент. Може само да гадаем каква е тяхната самоличност, какви са техните намерения, наклонности, дали част от тях не са членове на ислямистки милиции.
Всичко това много трудно бихме могли да разберем, но дали са 4 хиляди членове на Ислямска държава (ИД) може само да се гадае. Нужни са конкретни аргументи. В арабски вестник прочетох, че се е появило видео, в което Ислямска държава заплашва със създаването на емирство в Европа със столица Берлин.
Очевидно е, че тези пропагандни елементи винаги ще съществуват, но те трябва да бъдат проверявани. В Германия се изсипа основната част от бежанския поток. Говори се за 415 хиляди имигранти, които са приети в Германия през последните две години. Така че възможно е, защото това са процеси, които изкристализират докато на повърхността реално се появи нещо.
Може да се обобщи, че рискът се повишава и работата на специализираните органи е да следят за тези процеси. Лично аз съм много обезпокоен от това, което виждам в медиите.
Защо Европа се оказа толкова неподготвена за този процес и все още европейците продължаваме да демонстрираме неподготвеност?
Много са факторите, които обуславят настоящата ситуация. Това са Арабската пролет, невероятно тежката икономическа и политическа ситуация в тези държави, където има невероятен демографски бум. Наши експерти коментират, че щеше да е по-добре светските диктаторски режими да останат на власт, защото тогава не е имало тези проблеми.
Много трудно е обаче да се сравнява управлението на тези режими десетилетия назад и това, което е в момента, защото от тогава на сам милиони млади хора се появиха на трудовия пазар в тези държави. Те искат работа и професионална реализация, но икономиките на тези диктаторски държави не са в състояние да им ги дадат. Тогава част от тях имигрират, а друга част приемат радикалните идеи и свалят режимите. Така всичко, което бе валидно преди 15-20 години сега не действа.
Трябва да отбележа, че има и някои съвсем прагматични фактори, които повлияха на имигрантската експлозия към Европа. Войната в Сирия е от 2011 година и в съседните страни – Турция, Ливан, Йордания, Ирак, Египет, се стекоха изключително много бежанци. Тези държави вече изнемогват, а част от тях, които даваха социални помощи, вече не могат да го правят. Например в Йордания преди две седмици спряха социалните помощи на 240 хиляди сирийски бежанци.
Всичко това тласка тези хора да тръгнат към Европа, която ще им осигури социални помощи, като имам предвид конкретно Германия или Швейцария. Получиха се няколко малки потока бежанци.
Първо от Афганистан, после Иран тласна афганистанските бежанци от нейна територия към Европа, защото иранската икономика не е в добро състояние. Турция също се задъхва от имигрантската вълна. В съседна Гърция по неофициални данни преди половин година имаше около един милион имигранти – половината законни, другите незаконни. Гръцкото правителство не стимулираше законните имигранти да останат в страната. Много африканци и азиатци, които са далеч от Сирия тръгнаха да търсят убежище, защото Гърция не е в състояние да им гарантира жизнения стандарт, който са имали през последните три-четири години. Това са огромни потоци, като най-големият е от Сирия и всички те се стичат към Европа.
Отделно, обстановката в самата Сирия се усложнява. Европа се оказа неподготвена, защото никога не е била изправена пред толкова много хора, които искат да се заселят на спокойния и щедър европейски континент. Европейският съюз (ЕС) не е политически субект, който много ясно очертава своите параметри. Да ние сме икономически и социален субект, но нашите основополагащи документи казват, че когато външната политика има противоречие между съюзното и националното начало, националната държава е тази, която налага своите принципи.
По тази причина страните в Европа говорят на различни езици по повод бежанците, защото става въпрос за външна политика. Лисабонският договор допуска това. Така Европа се оказва неподготвена, защото всяка една държава прилага собственото си законодателство, което внася силна дисхармония в очертаването на ЕС като единен субект.
Европа ли трябва да изяде горещия картоф, който Русия и САЩ й подхвърлят, използвайки Сирия и конфликтите в Близкия Изток за защита на собствените си геополитически интереси?
В крайна сметка основните фактори, които действат на сирийска територия са САЩ и Русия. Нито едната, нито другата приема сирийски бежанци. Европа е силен икономически субект.
Ние се конкурираме със САЩ и Китай по брутен вътрешен продукт. В същото време, когато стане въпрос за политика, нас ни няма. Това произтича от договорите на Европейския съюз. Няма яснота каква трябва да е Европа – на гражданите, регионите или държавите. Тук ние се лутаме и докато продължаваме да се лутаме активните ще бъдат Русия и САЩ, а Европа ще е само спонсор. Така беше и с кризата в Украйна, където основните субекти бяха Русия и САЩ, едва по-късно се появиха Меркел и Оланд.
Друг пример е най-големият конфликт Арабо-Израелският, където бюджетът на Палестинската автономия е около един милиард, от който 500 милиона дава ЕС, остатъкът се осигурява от други държави, в това число и САЩ. Старият континент се оказва нетния спонсор, докато на масата на преговорите ние липсваме. Това е голямото предизвикателство.
Европа трябва да стане реален и ясно очертан политически субект, за да реагира адекватно на предизвикателства, като бежански или регионални кризи, защото се намираме в непосредствена близост до конфликтната зона Близък Изток, а Русия и особено САЩ са много далече.
Отказът на България да даде въздушен коридор на руския самолет към Сирия приемлива политика ли е в ситуацията, пред която е изправена държавата ни?
За конкретния случай трябва да се каже, че липсват твърде много параметри. Няма информация какъв е точно самолетът, откъде тръгва, какво пренася. Има международни конвенции. Доколкото разбрах един такъв самолет е минал, като на борда са били дипломати и техните семейства.
В изпълнение на Виенската конвенция сме пропуснали самолета. Има и друга ситуация, при която, когато се иска подобен вид разрешение се посочват двете точки на тръгване и пристигане. Това в България не се коментира.
От западни източници се разбра, че руските самолети излитат от Севастопол, където е базата на Руския черноморски военен флот, а крайната точка е главното летището в Мъззе, Дамаск или град Джебла, Латакия. Това са военни летища. Българското правителство трябва да поясни защо има съмнения, че самолетът е превозвал не хуманитарна помощ, а оръжие и специална техника. Засега информацията до нас достига от чужди източници и детайлите се тълкуват много превратно.
Въздушният коридор от Севастопол до Латакия през България е 1000 километра – три пъти по-кратък като разстояние, отколкото, ако се мине през Иран и Ирак. Прекосявайки краткия път се минава през територии, в които със сигурност няма Ислямска държава, докато по другото трасе действат полетите на антитерористичната коалиция, има засилен трафик на самолети и е много по-сложно. Това са детайли, които трябва да се изяснят, преди да се коментира отказа на България за въздушен коридор.
В крайна сметка предприема ли достатъчно ефективни мерки за сигурността на държавата българското правителство, предвид кризата с бежанците?
Винаги има какво да се направи. Бежанците продължават да преминават през границата ни. За съжаление битката срещу каналджиите никога не може да бъде спечелена.
Интерпол оповести данни, че в момента с трафика на бежанци в Средиземно море се занимават около 30 хиляди човека. Това е огромен престъпен контингент. Българските власти правят много повече в сравнение със съседните ни Македония и Сърбия. Ние сме кандидати за Шенген и това ни задължава да бъдем много стриктни в спазването на правилата.
В същото време обаче виждаме, че има и пропуски. Джихадисти, търсени в съседни европейски държави, са открити у нас, а сигурно има и такива, които не са открити. Заплахата за сигурността на България винаги остава. Лично аз бих казал, че на фона на съществуващите предизвикателства България трябва да защитава своите национални интереси. Страната ни трябваше като Румъния да постави въпроса за влизането в Шенген, защото ние не сме половин европейци и се нуждаем от пълния статут на страна-членка на ЕС.
В крайна сметка видяхме страни от шенгенското пространство, които не спазват правилата му. И още нещо, в ситуацията с руския самолет, България трябва да постави отново на масата въпроса с отпадането на визите със САЩ.
Българската дипломация трябва да извлече максимална изгода от ситуациите на предизвикателства, в които попада държавата ни, възползвайки се от ключовото ни географско положение или като държава – външна граница на ЕС.