28-годишният строителен инженер е от Девин, завършил е специалност “Транспортно строителство” в Университета по архитектура, строителство и геодезия( УАСГ) в София.
Работи в строителството от 7-8 години, а във фирма “Автомагистрали Черно море” от 4 години, започнал в Бургас и после се прехвърлил в Шумен. Бил е ръководител на обекта за изграждане на предишния участък на магистралата, който бе пуснат преди 3 години. Според него, от ръководството на фирмата оценили качествата му и го назначили да оглави строежа край Белокопитово.
Родопчанинът харесва и обича професията си и смята, че може да се реализира в България.
Как младите хора могат да се развиват в тази професия в България, има ли достатъчно такива проекти?
Такива пътни възли и проекти като тази магистрала бяха години наред оставени в забвение, една държава без инфраструктура не може да развие нито икономика, нито туризъм. Няма как да привлечем туристи, не може от едната до другата ни граница да се пресича за 8-9 часа. Във всяка една “бяла” държава, когато стъпиш – влизаш на магистрала, излизаш на магистрала. Например в една Словения, която е три пъти по-малка от България има толкова магистрали построени, колкото тука ние пътища нямаме.
Радващото е, че в момента се строи. Дай боже да се строи качествено и да остане и след нас. Да се даде такова качество, че 10 години тези магистрали да не се пипат. Въпреки всичко хубаво е да се знае, че построеното иска поддръжка. Трябва елементарна поддръжка - косене, почистване на отпадъци. При една катастрофа например, ако не се почистят едно разлято масло, антифриза, изтеклото гориво, после те са предпоставка за компроментиране на пътната настилка. Ненавременното реагиране пък води след това до дупка, която се появява след 5-6 месеца. Ако тя не се изкърпи, се стига до по-голям ремонт. Те нещата са навързани. След строежа, трябва и експлоатацията да бъде на ниво.
Две години строихте този участък, какви бяха трудностите?
Започнахме на 14 август 2013 г., крайният срок ни беше 14 февруари тази година, работите се проточиха с още 5 месеца и така изпълнихме обекта за 2 години и 3-4 месеца.
Трудности имаше много, но те не бяха технически. Бяха от друго естество - проектът трябваше да се реализира през две зими. Знаете, тука в този регион те са много тежки и строителството почти се спира, защото няма как при минус 10, минус 20 градуса температура и при навявания да се работи каквото и да било, можеше да се правят само изкопни работи
Миналата година – нулева година, никакво финансиране на обекта, искаха да го замразят, политиците ни казваха – “Стойте, ще има пари”, а пък ти изчерпваш финансовия ресурс в първите два – три месеца и не можеш да намериш работници, ако не им осигуриш заплащане. След това дойде правителството на ГЕРБ, казаха – “Давайте, ще строим”. Оттам насетне пристигнаха археолозите, почнаха и те да ровят, след като приключиха пък, срокът ни вече беше безкрайно къс. Но въпреки всички перипетии, успяхме да се справим.
Колко души работиха на този строеж?
От 100 души миналата година до 650-700 човека през последния месец юли, преди издаването на обекта. Говоря за шофьори, машинисти, фирми подизпълнители, прилежаща механизация, хората от фирмите за почистване. От цяла България хора се трудиха на магистралата – имаше дошли тука чак от моя край, от Харманли, Хасково, Видин, Козлодуй, Враца.
Щеше ми се да имаме още 2-3 седмици, да стане още по-хубаво, но това е.
Цяла седмица се говори за новото пътно съоръжение. За броени дни от откриването си, то събра и доста критики, сигурно сте ги прочели. Как ги приемате? Дали от техническа гледна точка пътният възел е добре направен?
Не е сложен възелът за шофьорите, има табели, сигнализация, ако се гледа всичко няма да има проблем. Изпълнен е по всички технически норми. В Европа има много по- сложни съоръжения. Пътният възел на Велико Търново да не би да е по-малко объркващ? Критики винаги ще има.
От моя опит съм разбрал, че българските шофьори не гледат пътните знаци. Свикнали са с два типа пътен възел - детелина и полудетелина, а има много различни по форма и вид такива съоръжения.
Като технически данни п.в. “Белокопитово” е съвършен, пресичат се два пътя – автомагистрала и главен път Русе – Варна. Конфликтни точки няма, има точки и зони на преплитане. Хубаво е, когато се използват дадени термини, те да бъдат точни.
Пътният възел е пълен, това ще рече, че може да се отиде във всяка една посока, но пътните връзки не да директни, а индиректни. Просто релефът там е такъв и това е оптималното решение. Преди да се започне да се строи, се прави анализ на транспортните потоци и така се проектира съоръжението.
Лошото е, че българите страдаме от синдрома на всезнайството. Ние знаем всичко, компетентни сме във всичко, дори да не го разбираме, освен това обичаме и да критикуваме.
Дали наистина проектът е от 1984 г. ?
Проектът и за магистралата и за пътния възел са стари, направи се обаче актуализация и всичките му анализи са обстойно прегледани и съгласувани. Безкрайно съм възмутен от нещо - безпартиен съм и нямам отношение към политиката, слушам обаче едни критики по телевизията за „диаманта на Бойко” и т .н. Според мен човекът няма отношение към тези неща, той просто иска да има инфраструктура. И мисля, че това е разковничето за развитието на страната ни. Имам много приятели в чужбина и когато ги каня на гости, казват – “Как да дойдем, като ние се убиваме от път. При вас е дупка до дупка”.
Освен това, един инвеститор как ще го накараш да инвестира в район като Добрич, като цялата администрация е в София и се пътува дотам 8 часа. Няма как да стане, логистичните разходи се повишават безкрайно много.
Имам познати в Ямбол, които казват, че според тях инвестициите в Ямбол, след като се пусна магистрала “Тракия”, са се повишили с 250%, елементарно е – имаш 100 км до морето с пристанище и летище, а София ти е на 2 часа и половина път.
Каква е Вашата прогноза за довършването на магистрала “Хемус”, все пак остават още цели 250 км?
Трябва да се направи това нещо, този магистрален пръстен е започнат преди 1984 г. и още не е завършен. Северна България ако иска да се развива, просто трябва да има автомагистрала “Хемус”. Съмнявам се на някой да му е комфортно да пътува през населени места.
В България има фирми, които строят на високи темпове. Този участък ако се раздели на 7-8-10 лота и се раздаде на фирмите строители, да си направят една добра организация- нещата ще се случат. Ето – автомагистрала “Тракия” стана за 4 -5 години. Каквото и да си говорим, ако искаме да се развиваме като европейска държава, трябва да има инфраструктура.
Покрай магистралата, името на шуменското село Белокопитово влезе в новините, според Вас строежът й отрази ли се върху ежедневието на хората там, все пак става въпрос за две години строителна площадка?
Развалих им пътищата, след това им ги оправих, търпяха 2 години и половина прахоляци и неудобство. Минаваха строителни машини, камиони, благодаря им, че проявиха търпение. Всичко поправихме после, и в Белокопитово и в Панайот Волов има нови пътища, тротоари.
Как изглежда сега пътният възел, когато вече не е строеж и по него се движат колите?
Така си го представях, още в самото строителство. Виждам, че транспортните потоци се оправят и възелът изглежда доста добре. Особено от птичи поглед и на снимките, направени с безпилотния летателен апарат.
Сега ще сложим един буфер – разделителна зона, еластична ограда за по-добра ориентация за тези, които идват от София. С хората от КАТ ще обиколим пак и ако е нужно ще се подобри сигнализацията.
Сега Вие какво ще правите, кой е следващият Ви път?
Имам рехабилитация на стария участък. Преди това обаче малко ще си почина, излизам в отпуск. Предстои ми сватба, годеницата ми е от Велинград.
Оставам обаче да работя тук в Шумен, има още какво да науча и да се развия професионално. Фирмата в която работя е достатъчно голяма, за да ми даде тези знания. Хората, с които комуникирам – от строителния надзор, инвеститорския контрол, има още какво да науча от тях. След това, ако преценя, че стоя на едно място и не се развивам – тогава ще мисля какво ще правя.
Харесвам много България, искам да живея и да се работя тук. Макар, че на моменти мисля да замина за чужбина, понеже имам изключително много колеги, които работят там и си комуникираме. Като видя спокойствието и уредеността в работната им среда, виждам, че това е което ми липсва тук. При нас всичко е на юруш – тази година няма пари и се получава застой, догодина има пари и всичко трябва да се свърши накуп. Лошото е, обаче че и когато няма пари, ти пак не си спокоен, защото си наел работници и трябва да ги храниш. Съответно те имат и семейства.
Чувствахте ли се като хора, които строят този път и правят история?
Нямах време да помисля за това нещо. Накрая се наложи една сериозна офанзива и нямаше време за никакво мислене. Последните 2 месеца бяха много напрегнати.
На нас ни се искаше по-бързо да стават нещата в графиците, но просто бетонът има технологично време за набиране на якост. От физиката и от химията няма как да избягаме, колкото и да ни се иска.
Каква история, сума ти хора строят магистрали. Не съм мислил за това по този начин, нито аз, нито колегите.
Искам да благодаря на екипа, с който работих – хората дадоха всичко от себе си, в последните три дни се трудиха денонощно, имаше време, в което 52 часа не бяха спали.
А от пет месеца бригадите работеха по 12-14 часа без почивки.
Рядко се случва 3 моста да се вдигнат за 3 месеца. Просто беше нещо уникално.
На хората им се взе тока. Обаче устояха, леехме бетон до 12 -1 часа през нощта, никой не каза – изморен съм, не мога. Сега са доволни – всичко приключи, взеха си и заплатите навреме.