Проф. Чуков, има ли опасения за България като транзитна зона, през която преминават потенциални джихадисти, в какво се изразяват те и какви мерки могат да предприемат българските власти срещу такива нарушители?
Има заплаха за България. Съвсем наскоро излезе проект за национална стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма за периода 2015 – 2025 г. с пакет от мерки, които биха могли да бъдат реализирани от българската държава. Заплахите могат да бъдат определени в два вида – вътрешни и външни. Акцентът в проекта е поставен върху външните заплахи, защото те са доминиращите. Всяка една държава трябва да има стратегия и ясно разписани рамки какво трябва да се направи, за да се противопостави на тази засилваща се, включително и за България, опасност. Географското ни разположение, вътрешната ситуация, ескалацията на събитията в Близкия Изток и куп други фактори обуславят необходимостта от взимането на подобен тип мерки.
През уикенда излезе новина, че полицията и ДАНС издирват двама чужденци, които се предполага, че са свързани с "Ислямска държава", но се оказа, че всъщност ги търсят заради фалшиви документи. Възможно ли е те наистина да са свързани с „Ислямска държава“ по някакъв начин и заради това да е впрегнат такъв сериозен ресурс?
Според мен случаят е класически по отношение на не добра координация, не добра синхронизация и изтичане на информация. Очевидно има някакъв срив в системата. Разпространението на подобен тип информация в обществото постига целите на терористите, без самите те да са източник. Самата формулировка французойка от ирански произход, ангажирана с „Ислямска държава”, е оксиморон. Много трудно иранец би се ангажирал с ислямистка организация като „Ислямска държава”. Виждаме, че тук става въпрос за фалшива самоличност.Тези, които са подали тази информация, е трябвало много ясно да я филтрират. А тези, които я разпространяват, е трябвало да имат предвид, че по такъв начин се създава една психоза. Нещо, което според мен е по-скоро свързано с целите и задачите на терористите, отколкото с една държава, която изгражда своята превенция срещу радикализма.
Смятате ли, че има опасност от процъфтяване на радикален ислям сред маргинализирани групи в България – например случая с ромите в Пазарджик?
Тези обществени групи, които споменахте, са най-уязвимите. Те най-силно страдат от ниския жизнен стандарт в България и липса на социален подход в тяхната интеграция. Поради тази причина те се явяват нещо като хранителна среда за предоставяне на логистика, на помагачество, ако щете на каналджийство, заради това са тясно свързани с „Ислямска държава”. Тези групи са материално заинтересовани от подобен тип сътрудничество и това е стъпка към един по-опасен процес, когато радикалните идеи са навлезли в съзнанието им и са промили техните мозъци. Това е един процес, който трябва много ясно да бъде осъзнат и анализиран и да се намерят най-ефективните средства за противодействие.
Не трябва превенцията да бъде само в силовите акции и със закон, а трябва да има социални инициативи, контакти със съответните формални лидери, с неправителствени организации, които са свързани с тези общности. Тези хора трябва да чувстват, че са интегрирани, че са част от една държавническа формула и един социален механизъм. Това е много по-ценно, отколкото това, което предлагат фактори, каквито са „Ислямска държава”.
А сред традиционните български мюсюлмани?
По принцип в България има няколко компонента и специфични характеристики, които спомагат за неразпространението на радикалните идеи. Тук по мое мнение има ядра, които са предразположени към подобен тип идеи, но те не са изразители на настроението сред българската мюсюлманска общност. Има няколко фактори, които благоприятстват.
Първо, в България много дълго религията като индоктринирана материя беше недолюбвана и забранена от държавата. Фактът, че България е посткомунистическа държава, до голяма степен прави широки слоеве от българското население, в това число и на мюсюлманите, традиционалисти, да не кажем атеисти. Индоктринацията, тази опасна форма, не съществува като цяло.
Второ, българските мюсюлмани са далеч от практиките на силовите институции – те са извън полицията, армията и разузнаването. Тоест вън от онези практики, които могат да доведат до ескалация на напрежението и които биха материализирали подобен тип радикални идеи. На този етап това прави нашите мюсюлмани по-слабо уязвими по отношение на ислямския екстремизъм, който виждаме в терористичната държава „Ислямска държава”. Но в никакъв случаи не трябва да си затваряме очите пред вече формиралите се ядра.
Има ли опасност ситуацията в България да стане подобна на тази в Западните Балкани и България да стане „износител“ на джихадисти?
Трудно е да се определи на какъв стадий в момента са процесите по отношение на радикализация на българското общество и в частност на определената целева група. С днешна дата няма български джихадисти в редовете на „Ислямска държава”, за разлика от Западните Балкани. Част от албанското общество на територията на бивша Югославия не приеха новопредложени държавнически формули, както и в Босна, Македония, Косово, Сърбия. Прескачайки етапа на национализма, те се насочиха към радикализма, който предлага религията, и станаха радикални ислямски фундаменталисти.
Според вас адекватни ли са мерките, които предприемат българските власти срещу евентуалното разпространение на радикален ислям в страната?
Проектът за стратегия за противодействие на радикализма е добро начало. На нас не ни трябва тактически план, на нас ни трябва политическа стратегия, която е необходимо да има дълбочина и визия за няколко десетилетия напред. Така например стратегията ще бъде валидна до 2025 г., като има опция да се осъвремени през 2020 г. Това подсказва стратегическо мислене на държавната формула. Българската държавност има набелязани мерки по отношение на противодействието на радикализма, но има и неща, които трябва да се преформулират и добавят.