Румен Драганов е експерт и анализатор в туристическия сектор. Има над 30 години опит в сферата на туризма. Завършил е Техническия университет в гр. София и Университета за национално и световно стопанство. Бил е екскурзовод, туристически представител, директор в международната търговска организация „Балкантурист”, изпълнителен директор на капитала на холдинга „Balkan Holidays international“, президент на клоновете на „Balkan Holidays“ в Лондон, Ню Йорк, Рим, Москва, Кайро и други световни градове. Драганов е бил и заместник-министър на търговията и туризма в правителството на Иван Костов. До 2006 г. е председател на Съвета по туризъм в София и член на Българския туристически борд.
Г-н Драганов, каква е равносметката за туристическия сезон към момента?
Туристическият сезон протича много силно. В момента почти по цялото черноморско крайбрежие хотелите са запълнени в най-висока степен за годината. За този месец, август, очакваме над 1,7 млн. чуждестранни туристи да посетят България и почти същият брой българи, които да бъдат на почивка в страната, или общо 3,5 млн. туристи.
Кои фактори са определящи за летния ни туризъм?
В България основният фактор, който определя летния туристически сезон, е климатът. Тази година природните бедствия, наводнения, разрушена инфраструктура и човешки жертви не се повтарят като предходните години. Това силно влияе на интензивния трафик, който имаме през уикендите към българското Черноморие и българските планини. Миналата година беше едно истинско нещастие, както за всички, които пострадаха от природните бедствия, така и за туризма, който не можа да реализира докрай своите възможности.
Накъде се насочват българите извън страната ни?
Около 440 хил. българи се ориентират към чужбина. Най-голям брой сънародници се очаква да отидат в съседна Турция (около 140 хил.), следвани от Гърция (около 80 хил.) и в други страни.
Презастрояването на Черноморието отблъсква ли летовниците?
Състоянието на морските комплекси и изградената супер структура в тях привлича огромен брой туристи, които намират направените инвестиции за подходящи за техния лайфстайл. Може да видим много млади хора в територията на Слънчев бряг, Свети Влас, Равда. Семействата с деца се ориентират към Поморие, Приморско, Албена, Китен, както и към курортите, които са в южната ни част до Резово. Тези, които търсят по-дивата част на природата, са в плажовете около Карадере, Иракли, Синеморец, Дуранкулак. Туристите, които предпочитат да играят голф, летуват в севрната част на Черноморието, около Каварна. Всички, които имат закупени жилища по Черноморието, ползват именно тези имоти за почивка.
Изигра ли роля атентатът в Тунис от края на месец юни за повече туристи тук?
Атентатът в Тунис, кризата в Гърция, регионалната криза в Украйна и Крим по различна степен влияят на българския туризъм, но не можем да кажем, че те съществено ще повлияят върху динамиката му. България е малка страна с малък брой легла – под 1% на европейския туристически пазар и тя няма как да влияе на тези многомилионни процеси.
Подминават ли ни румънците, отивайки да почиват в наша съседна държава? А руснаците, които имат имоти по Черноморието, идват ли на почивка през лятото или само ги отдават под наем?
Близо 1 милион румънци годишно пътуват в България и използват нашата територия като транзитна за Турция и Гърция. Ноцелогодишно има и много голям брой румънци в северната част на Черноморието, както и в южната му част и на много други места. Няма нищо лошо в това, че румънците пресичат България. Загуба за българския туризъм е, че те не получават необходимата туристическа информация на граничните пунктове и липсата на информация води до техните минимални разходи на територията на страната ни.
Руснаците идват през лятото. Те поддържат техните имоти и обикновено ги санират в началото на сезона. След това ги използват не само за семействата си, техни близки, роднини, приятели и колеги, но в много случаи те отдават тези имоти под наем на технипознати хора от Русия. В последните години има една повтаряемост на хората, които почиват там, затова ставя ясно, че има създадени традиционни връзки. Като цяло това подобрява местната икономика, тъй като собствениците на такива имоти плащат данъци на местните общини и пазаруват от нашата магазинна мрежа.
В чужбина се наблюдава процес при който инвеститорите залагат на туризъм от типа на къмпингите. Защо това не се прави тук?
В България една голяма част от къмпингите бяха унищожени чрез тяхната приватизация и последващо построяване на хотелски комплекси, парк хотели или отделни вили. Желаещите да къмпингуват намират различни територии, които ползват. В последно време възникнаха и едни необичайни за досегашния български туризъм проблеми. Те се изразяват в стълкновение между Агенцията по горите, местните общини и свободно къмпингуващите български граждани, които до момента са се възползвали от правото да ползват територии, които са публична собственост, когато става въпрос за плажната ивица или за гори, които са собственост на държавата. Този конфликт е продиктуван от защитниците на природата, които казват, че свободно къмпингуващите застрашават природата с паленето на огньове, сеч на дървета и замърсяване на околните пространства. От друга страна виждаме, че съществуват редица неуредици, включително и в материалния закон. Проблемът се състои и в обвиненията за презастрояването на много общини, които си затваряха очите по така наречените заменки на горски фондове и строителството върху дюни. Това сега ескалира във война срещу свободно почиващите граждани.
Кои са най-предпочитаните места в България за лятната ваканция освен Черноморието ни?
Във вътрешността на страната има много фестивали, както свързани с джаз, така и със съвременните изкуства. Особено интересни и популярни са фестивалите за съвременни изкуства, които дават възможност на млади хора от Европа и извън Европа да провеждат свои срещи.
Българите харесват малките населени места. В последните години по редица европейски програми малките общини и селата създадоха различни туристически продукти, свързани с кулинарния, младежкия и екстремния туризъм и други видове туризъм, свързани с народните обичаи и традиции.
Много търсени са водните басейни около язовири и реки, както и местата сред природата. Пример за такива дестинации е целият конгломерат около язовир Батак, над Пловдив, където е фабриката за храна и развлечения, Източните Родопи и Ивайловград. Северозападна България също е предпочитана, защото около Мездра са изградени интересни велоалеи и има фабрика за колела. Екопътеките са други предпочитани обекти, каквито са трънската и източнородопската.
Променя ли се профилът на туриста през последните години?
Като цяло в динамиката на туризма виждаме едно оформяне на отделните комплекси и зони за определен тип хора със специфичен лайфстайл. Това е изключително силно изразено на места като Слънчев бряг, Иракли, Карадере, Лозенец, къмпинг Градина и други такива места. Това са новосъздадени профили, които не са съществували традиционно на тези места. Така например, Слънчев бряг е предпочитан от млади хора, които се веселят денонощно. Той е един шумен курорт, в който времето не спира и не е подходящ за хора, които изискват тишина и спокойствие. Над 250 малки населени места във вътрешността на страната предлагат усамотение на туристите. В Лозенец и в къмпинг Градина се събират по-артистичната част от населението – продуценти, режисьори, артисти, попфолк изпълнители и други звезди. В други специфични места се събират хора, които са с екологична насоченост или които изповядват определени източни течения.