Нашият президент Георги Първанов обаче е уникат с практиката да използва собственото си семейство.
Да използваш децата си реализиране на скътаните си ресурси, натрупани от власт, е характерно за диктаторите, автократите и автокрадите.
Какво ли е да си на 27 години, като сина му Ивайло, придобил на невръстна възраст луксозен хотел в Кюстендил и вече да си сред посветените в нещо, което при доказване от съответните власти е подсъдно?
Ами батко му Владимир, който е пилотен проект в това отношение със също толкова скъпия и луксозен хотел “Белчин гардън”?
Ами съпругата Зорка, тази блага жена, която е в същия семеен бизнес за милиони, в който родителите изведнъж се оказаха принудени да си признаят, че имат “достатъчно пари” , за да помогнат детето си да си купи спа хотел.
Навремето в притежаваната от Тодор Живоков държава имаше виц, че обикновеният тъст подаря на зет си телевизор, а необикновеният- телевизия. Визираше се Иван Славков, любимият на доста кебапчийски котета в софийския соцелит местен плейбой.
В случая с Георги Първанов можем да перифразираме, че обикновеният добър баща може да си позволи най-много да прати сина си на хотел (за някой друг ден), докато необикновеният направо му го купува. Дете му е, все пак, как да не поглези малко.
Това и без да са известни подробностите се вижда от ритнатия кошер с меда на семейството.
То за първи път се оправдава публично и говорител му е вече не някаква наемничка, като Бойко Башлиева, а самият бос, шефът, главата на семейството и на държавата ( 2001-2012 г.).
Днес той звъня лично (ах, какво унижение!) в предаване на БТВ по своя инициатива, за да се оправдава заради лакомията на семейството, която явно е предал по наследство. Върти и суче да доказва как има достатъчно пари да подпомага сделката на синчето си, но всъщност за нормалния зрител става ясно едно: да си купиш скъп хотел за милиони (с някакви си 207 хиляди лева кредит), е нещо, което всеки би направил легално, ако можеше. Но до такава сделка допускат само онези, които са на върха на хранителната верига в българската джунгла.
Събитието не е в разкритието - знае се за Първанов много и отдавна. Новината е, че новинарите най-после опонират на този “светец”, който е пример за поразителния преход от комунизма към хедонизма, постигнал все по-пълно удовлетворяване на лакомията си за разкош от прикритието си в един панелен апартамент в София.
Лакомията обаче не прощава - особено ако си заразил с нея и отрочетата си. Малкият Ивайло вече веднъж издъни баща си като демонстрира на 16 годишна възраст във фейсбук, сниман гол до кръста, пушката на скъпия си баща на стойност много годишни президентски заплати - същите, с отчисленията от които сега Георги Първанов се опитва да “погаси” сумата и малкия пожар, лумнал публично върху грижливо вчесания му от години медиен имидж на “безсребърник”.
Беше въпрос на време издънката с пушката да гръмне отново. Точно като по Чехов.
И къде остана величавата поза на Първанов да не отговаря на “закачки” на журналисти, които смята за “безобидни”, защото са пренебрежимо жалки за него?