Преди броени дни доц. Павел Георгиев достигна до водоносния пласт на Свещения кладенец. В понеделник ученият посрещна на старините премиерът Бойко Борисов и министрите Лиляна Павлова и Владислав Горанов.
Преди месец доц. Павел Георгиев откри символичен гроб, за който изказа хипотезата, че е посветен на първия български мъченик за християнската вяра Боян Енравота.
В интервюто археологът отговаря на въпроси свързани с проучванията на Плиска и развива хипотезата, че вероятно това не е първата българска столица.
Доц. Георгиев, десетилетия вие проучвате старините на Плиска, кое до момента е най-вълнуващото ви откритие?
В последните два месеца се върнах към една стара работа каквото е проучването на Голямата базилика и манастира около нея в Плиска. Това стана възможно, защото получихме целево финансиране от държавата за допълнителни проучвания за тези много важни за българската култура от предхристиянския и следхристиянски период паметници. За мен това наистина е вълнуващо, защото се връщам към нещо, което съм изследвал на младини. Сега обаче имам възможност да проверя изводите, които направих преди 35 години. Резултатът от работата през последните два месеца ми дава основания да мисля, че съм направил правилни заключения преди време, когато проучвах мартириума – първата култова постройка под Голямата базилика, Свещения кладенец свързан с нея, както и самият храм и манастирския комплекс около него.
Разкажете ни повече за Свещения кладенец, как започнахте търсеното, хода на разкопките и разбира се бликването на водата?
Свещеният кладенец не бе предмет на археологическо търсене, защото той е изследван още от Карел Шкорпил през 1899-1900 г., след това от проф. Станчо Ваклинов, както и от мен. Мястото и структурата му беше ясна за нас археолозите. Сега просто имам финансовата възможност да разгърна едно по-голямо проучване в ширина и най-вече в дълбочина. Така стигнах до водоносния слой, до който е опрял още Карел Шкорпил. През последните няколко седмици навлязох във водоносния слой на Свещения кладенец, за да дам нов живот на този много интересен паметник и реликва от навечерието на българското покръстване и непосредствено след него, свързан с налагането на християнството като официална религия сред българите в ранното средновековие. В момента достигнахме дълбочина от близо осем метра и сме на повече от метър във водоносния слой. Вече сме установили формата и размерите на кладенеца. Успоредно с това се наложи да предприемем аварийни спасителни мерки, за да си осигурим безопасна работа, а и да укрепим самото съоръжение, което бе в изключително тежко състояние. Част от неговите носещи стени се оказаха рухнали, а за други има риск да се срутят. Укрепителните дейности дадоха възможност кладенецът да се върне към пълноценен живот след векове забвение. Искам да подчертая, че Свещения кладенец е интересно съоръжение, което датира от 12 века. Той е свидетелство за важни исторически събития и се надявам да бъде в центъра на вниманието на съвременните българи, защото кладенецът е свързан с нашата духовна култура.
Защо и с какво Голямата базилика в първопрестолна Плиска е толкова важна за нашата история?
Голямата базилика е първата българска катедрала. Със своята импозантност тя вдъхва респект и в съвременния човек, свикнал да вижда какви ли не чудеса. Храмът е най-голямото архитектурно съоръжение от българското средновековие и е сравним с най-внушителните паметници от европейското средновековие. Голямата базилика е незаменима за нас българите и за нашата историческа памет. По първоначалния план Голямата базилика е бил дълга около 102 метра, но е построена малко по-къса около 99 метра и ширина около 30 метра. Това са внушителни размери за една същинска катедрала от онова време. Може наистина да се каже, че това е най-големият храм строен през ІХ век в Европа. Разбира се има много по-големи храмове от V-VІ век в Гърция, но те са от една друга епоха.
Като дългогодишен изследовател на първопрестолния град какво най-много ви изненада в него?
Плиска е голямото чудо на средновековна и съвременна България. Това е най-големият проект на българското общество за всички епохи. Това е град замислен и създаден с невероятни размери и размах и можем да го поставим на първо място в цяла Европа като укрепена площ в началото на ІХ век. Разположена е на около 23 квадратни километра площ. Плиска е представлявала една голяма селищна агломерация и не задължително от градски характер. В центъра на тази агломерация се намира същинската градска територия с размери над 840 декара с владетелската резиденция и друго укрепление. Първоначално Плиска е била дървено-землен град и по-късно е съградена от камък.
Като археолог подкрепяте ли идеята за възстановяването на Голямата базилика?
Като археолог аз съм внимателен пред подобен род идеи, защото те трябва да се подплатят с нужната аргументация, проектна готовност и финансова обезпеченост на цяла България. Такъв огромен строеж не може да се извърши дори в наше време без тези важни компоненти. Отнасям се с умерен оптимизъм към идеята за цялостна реставрация на Голямата базилика. По-добре е да се вършат частични, но добре премерени стъпки към едно уподобяване на архитектурните обеми. Голямата ми грижа като археолог е най-вече да се покажат на туристите онези интересни моменти от интериора и функцията на самия храм, които да подскажат за неговата минала роля и да очертаят неговото настоящо използване – да го превърнем от обикновена руина в жива българска старина.
Доц. Георгиев, в последно време се появяват теории, че е възможно първата българска столица да не е Плиска, а да се е намирала някъде около Варна, как бихте коментирали подобни твърдения?
Аз съм един от авторите на тази идея. При десетилетната ни работа в Плиска никъде до момента не сме открили датирани паметници или вещи, които да са по-ранни от втората половина или края на VІІІ век. Това е самата историческа реалност и е време археологическата и историческа наука да осмислят този категоричен факт и да потърсят други решения на лансираната от Карел Шкорпил теза, че Плиска е първата българска столица още от Аспарухово време. Категорично заявявам, че нямаме никакви материални или каквито и да било други доказателства за съществуването на Плиска от края на VІІ до края на VІІІ век. Фактите, до колкото ги има, сочат възможността този пръв ранен български държавен и културен център да се е намирал някъде в близост до съвременна Варна или в областта на древния Марцианопол – днешна Девня. Казвам това като имам предвид някои исторически и най-вече археологически данни, но не може да се каже, че те са толкова категорични, за да твърдим, че това е неоспорим факт. В крайна сметка говорим само за хипотеза, а не за реално аргументирана теза.
Доц. Георгиев, защо през годините българските историци и археолози толкова трудно правеха изводи и повече описваха нещата?
Не искам да хвърлям упреци към колегите си, включително и към мен самия, защото в някои случаи и аз съм се придържал към такъв описателен подход, макар да не ми допада, но когато намериш даден артефакт е по-добре да се представи с неговите реални параметри, отколкото да го изтълкуваш и да му дадеш историческа интерпретация. Тя е един по-висш етап на изследванията на движими и недвижими културни ценности. В него има много субективен момент и поради това колегите, а и аз се предпазваме да стигаме до крайния извод.
Какво ви каза премиера при посещението на Свещения кладенец?
Премиерът поиска да се запознае с онова, което му бяхме представили в началото на май като програма за работа в Голямата базилика и около нея. Той видя и резултатът от нашата работа, макар и не окончателен. Продължаваме да изследваме Свещения кладенец в дълбочина. Има какво да се прави за неговото предстоящо експониране. Надявам се това да стане още тази есен. Бойко Борисов каза, че е доволен от видяното и изрази надежда, че започнатото ще се завърши още този сезон. Аз го поисках държавата да полага системни грижи и да отпуска редовно финансиране за старините в Плиска, за да не се налага непрекъснато да ги отвоюваме от растителността, която ги руши безвъзвратно, както стана с манастирския комплекс, където има трайно увреждане на автентичните останки.