Как оценявате постигнатия "исторически компромис" за промените в Конституцията?
Това е значителна стъпка предвид факта, че от поне 15 години се говори за структурния проблем в съдебната власт. От друга страна - това е малка стъпка. Тя трябва да бъде последвана от други - не само законови, в закона за съдебната власт, но и конституционни. Надявам се да започне процес на продължителни конституционни промени. Дори бих искал да се надявам, че той ще трае години, пет или десет години.
Разбирам, че това е нереалистично, но се надявам така да стане. България има нужда не от нова конституция, както смятат някои, а от продължително, но дълбоко пренаписване на съществуващата.
Ще допринесе ли тази малка стъпка за реформиране на съдебната система и при какви условия?
Разделянето на Висшия съдебен съвет е един минимум, но промени в съдебната власт, особено на конституционно равнище, не могат да се усетят утре или след месец. Те ще се усетят след години. Важно беше да започне от някъде. Това дава една малка надежда за бъдещ процес.
Първото, обаче, което ще се усети, е облекчение в самите юридически колегии, особено сред съдиите. По-голямата част от тях не можеха да търпят това смесване, което има сега в съдебния съвет.
Какви са/ще бъдат страничните ефекти от този компромис?
Ако ме питате на каква цена ДПС подкрепя реформите, не знам.
Промените могат ли да създадат възможност в бъдеще прокуратурата да не бъде безконтролна?
Не, те не засягат прокуратурата. Напротив, отделянето на управлението на прокуратура и следствие в самостоятелна камара може дори и да я затвори допълнително. Но в момента проблемът не е каква да бъде прокуратурата, а дали да има независим съд. Съдът не може да бъде независим, ако се управлява от общ орган заедно с прокурори и следователи. Сега засега сме дотук.
Механизъм за отчетност на прокуратурата бе едно от предложенията, които не се приеха. Това е въпрос на бъдеще.
Акциите на кои политици и политически сили качи "историческият компромис"?
Може би на Радан Кънев като "главен преговарящ". На Христо Иванов, разбира се, който показва, че ако си зареден с достатъчно воля в една разкисната и разсеяна среда, тази среда започва леко да се структурира около източника на воля. Това е принципна и много добра демонстрация и поука.
А на г-н Местан сред неговите етнически избиратели ще се гледа като на фатален фактор. Както става непрекъснато от 1992 година насам.
Как разчитате гласуването за референдума?
Аз съм против недобре промислени референдуми, какъвто смея да кажа е случаят. Това беше еуфория от протеста, но не беше добра идея. Остана смисленият въпрос за електронното гласуване. Останалите въпроси не са добри и президентът не трябваше да се ангажира с тях. Но поред:
Първият въпрос, за задължително гласуване е нещо, което ще ме накара лично никога да не гласувам дори да правя сутрешна разходка до съседното училище с урните и комисиите. Такова насилие на държавната власт над себе си няма да приема. Но то освен това е неизпълномо в масови мащаби, не може да бъде приложено, няма надежден правоприлагащ механизъм.
Вторият, просто питане дали да има мажоритарно избрани депутати, е доста неопределен. Не е ясно за какво се пита. Добре е да се опита със смесена система с процент, може би 20-30% мажоритарен вот. Може да стигне до 50%, както беше през 1990 година. Но е рисковано да се вдига над това ниво. Трябва да се експериментира с един разумен минимум и след това да се оценяват резултатите.
Изобщо въпросът с избирателния закон бе свръхдраматизиран преди 2-3 години, включително по време на протестите. Аз съм сред малкото, които не смятат самото законодателство за значителен проблем. Проблемите са другаде, не в пропорционалния вот. И въобще не са в процедурната форма, а в дълбоката криминализация на институциите, а тя няма да помръдне от смяната на Изборния кодекс.
Като цяло, мисля, че парламентът и по-специално ГЕРБ бламира (своя) президент и това не е добре. Но тук има пореден системен дефект на конституционно ниво - инициативите на президента за законодателство, за конституционна промяна или за референдум са рискови инициативи. Ако мнозинството го поддържа, няма нужда от неговата инициатива. Ако не го поддържа, той бива бламиран. Това е ситуация на "загуба-или-загуба", каквото и да направи. Или е зле, или е излишно. Така че подобни правомощия трябва да се вземат от президента, за да не се излага самият той, както стана сега.
Единственият начин да прокара нещо подобно в парламента е да лобира и да събере подкрепа по неформален начин, с публични послания и с авторитета на институцията. А не с формално предложение, което може да бъде отхвърлено или окастрено. Някой зле го съветва, щом той не разбира тази си зависимост от Народното събрание.
Изненада ли е изборът на Мая Манолова - депутат от БСП, за омбудсман. Как си обяснявате поведението на ГЕРБ?
Не спирам да се изненадвам на вселенската наглост на хора, попаднали в политиката. Те си загубват ума и се веят зомбирани в публичната сфера. Мая Манолова гласува "за" и защитава депутата Пеевски, заради когото страната се вдигна на крак цяла година; защитаваше полупрестъпното правителство на Орешарски; твърдеше, че протестите са срещу кеш заплащане; после ги нарече форма на временна заетост. И какво ли не... И сега заема позиция на конституционно определен защитник на гражданите. Само умопомрачен човек може, веднъж казал тези неща и заел такива позиции, да реши да става не друго, а омбудсман. Това е абсолютно принципен въпрос.
На мен лично тази жена ми е симпатична, има нещо младогвардейски непосредствено в нея. Твърдението, че може да се справи е несериозно, защото не това е е проблемът. Все едно утре Сидеров да стане комисар по ромска интеграция, а Борисов - главен драматург на Народния театър. Сигурно и това може, всъщност. Но и начинът, по който се мисли за омбудсмана в Народното събрание е умопомрачителен.
С какво ще запомните този политически сезон? Защо?
С началото на битката за съдебната власт.
Каква е прогнозата Ви за стабилността на управляващата коалиция? Можем ли да говорим за промени в конфигурацията й?
Тази коалиция нито е стабилна, нито е нестабилна. Тя е тип мнозинство, което всеки ден се предоговаря, по всеки повод, за всеки конкретен въпрос. Може това да не е толкова зле. Едно предимство в този тип коалиране за България виждам във факта, че всичко, което става, е много повече публично, отколкото преди. Недостатъчно, но повече. Спомнете си тайнствата на злощастната тройна коалиция цар-Станишев-ДПС. Това беше доста уродлива конструкция.
Каква е оценката Ви за ролята на ДПС?
Ролята на ДПС е да има роля във всичко. И я има.
Какво очаквате да покажат местните избори?
Никакви изненади. Много ГЕРБ, малко БСП, ДПС е като числото-константа Пи.