Отговорът се крие във въпроса: Какво не получи ДПС в този мандат? - Само това, което не поиска.
И наистина трудно е да се изброи нещо, към което ДПС не се протегнаха и не взеха, и то без особени усилия. Най-красноречивият пример е, разбира се, орязаната съдебна реформа, която вече не е нито съдебна, нито реформа, макар авторите й да я обявиха за исторически компромис.
ДПС си позволиха дори да напишат текстовете, по които да се преговаря, още преди въпросните преговори. Позволиха си да орежат 2/3 от промените, да поставят условие в няколко цифри и после да се откажат от тези цифри – и тази комична игра да се тълкува като отстъпка от страна на движението.
Позициите на ДПС в съдебната система са публична тайна и отпорът за реформата има обяснение.
Няма обяснение фактът защо избирателите се подценяват чак дотам, че да им се пробутват толкова плоски обяснения. След орязаната съдебна реформа дойде обезсмисленият референдум. ГЕРБ бламираха собствения си президент, за да угодят на движението.
Догадките за пазарлъците съдебни промени в замяна на референдума и какво ли още не витаят в пространството в най-разнообразни форми, но остава фактът, че допитването, което поискаха над 550 хил. души и което Росен Плевнелиев „взе в свои ръце“ с обещанието за подкрепа на доскорошната си партия, става абсолютно безпредметно или с други думи, едно голямо нищо.
Дори и отговорът на единствения въпрос, който остана в списъка – за дистанционното електронно гласуване да получи необходимите гласове „да“, технически не може да бъде въведен още много години напред.
ДПС си получиха и подуправителите на БНБ.
Упоритата мълва, че номинациите на старите нови подуправители е на техни хора трудно може да се обори, след като я потвърдиха отново реформаторите. В светлината на случилото се с КТБ това обаче си е чиста подигравка – двама от тях, макар и на други позиции, тогава пак бяха подуправители. Още повече че докладът на временната комисия за фалита на банката изобщо не споменава депутата от движението Делян Пеевски.
В деловодството на парламента в момента има три законови предложения на ДПС – и развитието по тях ще е определено интригуващо.
Прословутата дъвка за ДПС – агитацията на майчин език – за пореден път предлагат да отпадне, но по-скоро на принципа „дано не стане“.
Ако в Изборния кодекс тази забрана се поправи, ДПС ще загуби ценен аргумент, който много добре работи за сплотяването на електората. Друго си е Лютви Местан да го играе жертва с 2000 лв. глоба за турски изречения по време на митинг.
Второто им искане е за такова преформулиране на преференцията за местния вот, което на практика ще я прави неработеща.
„Поживем увидим“ дали клетвите на ГЕРБ и лично на Цветан Цветанов, че промени в кодекса преди изборите няма да се правят, ще се сбъднат.
И последното им искане е ново – подходяща храна в детските градини и училища, съобразена с религията на децата.
Тук още не сме чули аргументите как в и без това едва смогващите детски заведения ще съумеят да се организират така, че да осигурят разнообразно меню – защото тогава ще има и халал, и кашер, и каква ли още не храна. Няма лошо, но пак се прави с ясната мисъл да се използва в кампанията без възможност да се приложи на практика.
Топлата връзка между АБВ и ДПС датира години преди формацията на Георги Първанов да бъде дори замислена.
Тя се казва Румен Петков, още докато той беше фактор в БСП. А решаващата подкрепа на ДПС за първия мандат на Първанов е достатъчно показателна за хода на отношенията им. И колкото и да показва мускули Борисов очевидно ще е поредната жертва на Ахмед Доган. Също като Сергей Станишев, когото ДПС-лидерът сдъвка и изплю по най-бруталния начин.