Д-р Владов, какво Ви накара като млад студент по медицина да специализирате патология?
Когато започвах работа преди повече от 30 години, нещата не стояха така, както стоят в днешно време. Тогава имаше разпределение от университета на завършващите лекари в мрежата. Аз първоначално бях разпределен в едно шуменско село, но поради обстоятелствата, че не бях служил, най-напред работих 2 г. и 3 месеца като лекар на полк в Елхово. Когато се върнах, бях преразпределен в отделението по патология тук в болницата в Шумен. Да бъда патолог не ми бе детска мечта, просто бе разпределение.
Сякаш няма и много млади лекари, които да имат такава „детска мечта” – да са патолози?
Да. Патолозите и съдебните лекари в страната прогресивно намаляват. Съдебните лекари в страната са под 70 човека. По-голямата част от тях са концентрирани в университетските центрове, а в мрежата практикуват по един, по двама, рядко по трима в по-големите области. Ако погледнем Североизточна България – в Силистра, Добрич и в Разград е един, в Търговище също и е пенсионер, а в Русе и Шумен сме двама. Малко са съдебните лекари, изисква се сериозна теоретична и практическа подготовка. А заплащането е непривлекателно. Поради тази причина основно специализиращите млади лекари са много малко.
Това ли е най-голямата заплаха за професията?
Повечето от съдебните лекари в страната са над 50 години. Много малко са младите хора. Поради тази причина моите прогнози по отношение на следващите години не са розови. Те се отнасят за съдебната дейност въобще. Независимо, че в края на миналия месец излезе нова наредба на Министерството на правосъдието, което би трябвало да уреди статута на вещите лица, а лично говоря, че това би следвало да се уреди със закон – начинът на подбор и акредитация на тези вещи лица.
Проблемите освен със заплащането са и чисто финансови, данъчни и други. Преди време бяхме поставили въпроса пред Министерството на вътрешните работи. Те изискваха вещите лица да се осигуряват като самоосигуряващи се, с което се спъва работата на медицинската експертиза въобще. Един лекар трябва да внесе около 1700 лв. осигуровки, а да получи, да речем, 400 лв. за няколко експертизи. За него е по-лесно да откаже, отколкото да потъне в този финансов абсурд. Това затруднява работата на медицинските експертизи.
Имаше идея съдебните лекари да минат към Министерството на правосъдието.
Имаше такова предложение, има и такава практика в някои европейски страни и САЩ. Но тази идея среща сериозна критика както в медицинските, така и в правните среди. За вторите съдебният експерт трябва да е независим. Ако съдебната медицина е в структурата на полицията или в структурата на правосъдието и работи експертизи под контрола на общ работодател, тогава винаги може да възникне съмнение в обективността на тези експертизи. Критиците медици също имат сериозно основание защото съдебната медицина е медицинска специалност. Обучението, квалификацията и всичко останало се извършва в бази на Министерството на здравеопазването и повечето от нас считат, че съдебната медицина трябва да остане в сферата на здравеопазването като една от всичките медицински дисциплини.
Дали по този начин няма да има повече средства в отделенията по съдебна медицина?
Възможно е. В момента ситуацията е такава: болниците нямат интерес да инвестират в съдебната медицина, тъй като издръжката на тези отделения не се покрива от приходите им. В тези отделения приходите идват от платени прегледи - освидетелстване на живи лица и по Наредба 2, която регламентира, че разходите по изготвяне на експертизата са за сметка на възложителите, има някакви лимитирани средства, които най-често областните полицейски управления плащат на болниците за издръжка на експертизата. Тоест съдебно-медицинските звена работят на загуба. Съответно получава се така, че ако искаме да сме на средноевропейско ниво, ние сме принудени да си купуваме сами основните неща. Шуменската болница каквото може – прави за нас. Имаме компютри и всичко необходимо като секционни набори и техника, за да може да си вършим работата. Но в съседни области не е така – използват се кухненски ножове, лозарски ножици, тенджери под налягане. При нас не е така. Нашето отделение е осигурено с консумативи, имаме и лаборатория за микроскопски изследвания. Болницата каквото може – прави, но за да може да достигнем някакво средноевропейско ниво, си купуваме сами неща като електронни термометри за определяне часа на смъртта, цифрови фотоапарати, ултравиолетови лампи за търсене на петна от биологични течности..
Това състояние и оборудване на отделенията може ли да компрометира експертизите?
Когато има риск изследването да бъде компрометирано на място, обикновено изпращаме материалите в по-високо специализирана лаборатория. Такива лаборатории съществуват към университетските центрове. Да речем - Катедрата по съдебна медицина в Медицинския университет във Варна разполага с костна лаборатория, където може да се извършват такива изследвания. И когато има риск някой материал при нас да бъде повреден, се изпраща там. Те извършват и съдебно-токсикологичните анализи за различни видове отравяния, наркотици и медикаменти.
Какво трябва да се направи, за да се излезе от това положение и да се обезпечат отделенията и с техника, и с кадри?
Трябва да се създадат по-облекчени условия за специализация на младите хора. Практиката обаче показва, че след завършване на специализацията младият лекар просто заминава за чужбина и не се връща. Въпросът не е да принудим един човек да работи против волята си 3 или 5 години, за да не плаща неустойка. По-добре е да се създадат такива стимули, че той да остане и да работи в тази страна.
По отношение на материалната осигуреност на съдебно-медицинските отделения, както и експертизата в страната, смятам, че трябва да има нарочен закон, който да регламентира тези неща. Ние не сме служители нито на полицията, нито на прокуратурата и те съответно и да искат с нещо да помогнат, няма вариант това да стане. Няма как да ни купят апаратура, с която да работим, още повече, че те имат сериозни проблеми с оборудване на собствените си лаборатории по периферията.
Трябва да се направи една преоценка на нещата. Критериите, по които се определят щатовете на съдебните лекари не са променяни от 1985 г. Тогава на 100 хил. души население се полага 0.9 съдебни лекари. От 1985 г. престъпността се увеличи в пъти и е несериозно щатовете да се формират по критерии отпреди 30 г.
Увеличават се престъпленията срещу личността, насилие върху деца, зачестяват случаите на домашно насилие, в токсикологичен план – отравянията с амфетамини. Всички тези неща са обект на съдебно-медицинска преценка и поради тази причина държавата трябва да се постарае и погрижи за съдебно-медицинските служби, защото социалната значимост на тази специалност е много висока. Ако тя не съществува, не може да бъде постигнато правосъдие. Трябват законодателни промени и да се подпомогне специализацията на млади кадри, защото в дългосрочен план не съм оптимист – нито по отношение на патолого-анатомичните, нито по отношение на съдебно-медицинските служби. Трябва да се направи така, че да се предаде щафетата на по-младите, защото иначе до 10 години ще бъдем принудени да внасяме специалисти. При сегашните условия на работа пък и те няма как да бъдат задържани задълго.