След това започва да обикаля по света.
Nasimo е един от най-известните графити художници в България.
Стените и платната на Nasimo могат да се видят от Търговище до Хонг Конг.
Nasimo бе в Шумен и нарисува образите на Вазов, Ботев и Вапцаров на
стената на библиотеката.
Да представим Станислав Трифонов и Насимо!
Аз имам няколко идентичности – минимум три. Тук сега са две от тях. Станислав Трифонов е синът на майка ми и баща ми. Nasimo е артистът в мен, другото е духовната ми същност. Там имам друго име – Kardami Kapila das.
Това означава – слуга на Бога. Kardami Kapila е едно от безбройно многото имена на Бога според качествата, които проявява, а das означава слуга.
Защо избра това име?
Не съм го избирал. Това си ми е дадено.
Как и защо избра да се занимаваш с графити?
Започнах да правя графити от 1995 година. Не съм избирал да правя това. Графитите сами ме избраха. Дори не се бях замислял да рисувам. Излизахме с приятели да караме скейт. Един от приятелите изкара спрей и решихме да драснем на стената. Не се замисляхме какво драскаме. Нещата бяха от рода на: Guns N' Roses, Metallica – от музиката, която слушахме или пък Skat оr die.
Лека полека започна да ни харесва това. Намирахме спрейове, бои и драскахме по стената. После разбрахме, че има такава култура. Разбрахме, че цели скейт паркове в други страни са изрисувани, цветни са и ни стана много интересно. Тогава нямаше лесен достъп до интернет, гледахме филми, стопирахме кадри и копирахме рисунките. Лека полека започнахме да схващаме за какво иде реч и започнахме да правим графити. И ни намразиха.
В България в началото рисуването по стените не бе прието. Обърнахте ли мнението на хората?
Много беше лошо. Така сме се крили, пазехме се от полицията. Хората не ги обичаха тези неща. Но истината е такава, че всеки графити артист няма как да започне по друг начин. Той започва с т. нар. драсканици, които се виждат навсякъде. Но ако някой му обърне внимание нещата се променят. При мен такава роля изигра учителят ми по рисуване в школата, която посещавах. Той започна да ми разказва много за графитите, обясняваше ми как да ги композирам върху стената, как да ги изграждам цветово.
В момента 99% от хората правят разлика от графити арт и графити вандализъм. Има ги тези две течения в графитите както имаме черно и бяло, тъмнина и светлина. Този свят е двойнствен.
С какво те грабна проекта на шуменската библиотека?
Нещата се случиха просто. Бях в Шумен и при мен дойде едно момче Сашо и ме покани да рисуваме заедно стена. Те му бяха дали стена, но никой не му бе казал какво да рисува.
Аз му казах, че имам идея да рисувам Иван Вазов. Ще рисувам Иван Вазов в читалище, което искаме да стопанисваме в София. По този начин искам да покажем, че наистина ще се грижим за това читалище, че наистина имаме идея да го разработим така, че да стане достъпно и приятно място за младите хора, които са на нашата вълна, на модерната вълна. Тези млади хора да ходят в библиотеката, в читалището да търсят знания, да четат, да се образоват, да станат хора. И понеже бях в Шумен и реших да нарисувам Иван Вазов тук. Това е библиотека. Мисля, че се връзва перфектно. От библиотеката го харесаха и продължихме.
Лесно ли направи образите?
Трябва поне малко да си учил рисуване, за да можеш да ги направиш тези образи. Това е материя, която трябва да се изучи. Това е наука. Трябва да знаеш, че има скелет, мускули, на какво разстояние трябва да са очите, на какво разстояние е носът. Плътта се изобразява по един начин, косата по друг. Самото композиране трябва да се учи. Изисква време човек да се научи, трябва да се ходи на уроци, трябва да се подготви и за това.
Виждал съм хора, които с години рисуват. Опитват се да правят портрети, фигури, но не им се получават, защото нямат основните знания.
Изрисува образите на стената на библиотеката без пари…
Не всичко се прави за пари. Най-стойностните неща стават, когато се правят безкористно. Пример за мен в България в това отношение е дядо Добри. (Дядо Добри е родолюбец, известен дарител за реставриране на християнските храмове из цяла България. Наричан е още Светецът от Байлово - бел. ред.).
Той взима ли нещо за себе си? Не. Но Бог му дава всичко, което му трябва.
Така сме и ние. Не е нужно да бачкаме като ненормални за пари. Бог така е устроил нещата, че винаги да има какво да ядем, винаги да имаме къде да спим, да имаме вода, да имаме приятели.
Всичко зависи от съзнанието. Трябва да се настроим на по-божествена вибрация. Ние сме настроени на супер ниска материална вибрация и искаме да се радваме на света. Няма как да му се радваме. Ние сме духовни същества, а искаме да се удовлетворим с материя. Няма как да стане.
Случвало ли ти се е да нарисуваш нещо, да не го харесаш и да рисуваш отново върху него?
О, да, много често. Когато си завърша нещата почти никога не съм крайно удовлетворен. Винаги виждам, че нещо може да се получи по-добре. Това е синдром на художника, на артиста. Никога не са крайно доволни от крайния резултат. Това е стимул да продължиш. Ако си супер удовлетворен, за какво да правиш нещо друго, за какво да продължаваш?
Има ли нещо като тематика, което по-често рисуваш?
Напоследък от 5-6 години рисувам близко до духовността. Опитвам се винаги да има нещо духовно с творбите ми. Тук отново в портретите, които направих на стената на библиотеката, се опитвам да взема нещо от самите автори. Нещо, което да насочи човек навътре към себе си, да му посочи, че има по-висши неща, с които да се занимаваме.
Ето тези портрети на Вазов, Вапцаров, Ботев. Това са хора, които са си дали живота, за да просветят хората и да им кажат, че има и други неща.
И сега има такива хора. Зависи как човек ще си настрои съзнанието. Ако си настроиш съзнанието на такава вълна ще привлечеш такива хора. Ние привличаме това, което мислим. И по този начин другите автоматически изпадат от играта. Ти вече ни ги виждаш, не ги срещаш.
С какво друго освен с графити се занимава Станислав Трифонов-Nasimo?
Опитвам се да култивирам духовната си природа и да помагам на другите да го правят. Това и графитите са основните неща, които правя. С друго не се занимавам.
Идва логичният въпрос как се издържаш?
Ако правиш нещата добре и с по-висша цел, парите идват. Ако гониш парите те не идват никога. Аз съм правил и това. Изпитвал съм го. Ходих в Канада, имах изложби, гоних парите. Бях си чист материалист – пари, жени, алкохол, наркотици. Всички неща, на които художниците много им се кефим. Попаднах в такива ситуации, в които имаше ясни знаци, че това не е правилното, не е правилният път.
Едно от посланията на Махатма Ганди е, че когато промените себе си и вашия свят ще се промени. Видях този надпис в тоалетна в Канада. А тогава нещата не ми се случваха вече както трябва, имах много проблеми. Прочетох и книга на Петър Дънов. И това ме промени. Казах си, че нищо няма да загубя. Започнах да прилагам съветите и видях, че това е било реалното, а другото е било илюзия.
Известността пречи ли ти?
Зависи как я приемаш. Аз не я приемам толкова насериозно. Може да съм известен за някой друг човек, но това не променя нищо. Това не ме прави по-добър човек или по-добър художник. Това няма никакво значение.
Спомена проекта с читалището в София, с какво друго ще се захванеш в скоро време?
Имаме два проекта “Зората” и “Goloka”.
Goloka е движението ни за духовно развитие. В него участват рапъри, артисти от хип хоп сцената и графити артисти, включи се един калиграф, засега. По-нататък съм сигурен, че ще се включат и други. Опитваме се да водим по-стойностен начин на живот, по-морален.
Ние сме street age движение, следващо 4 принципа, които са много важни, за да вървим нагоре – без алкохол, без нараняване, насилие на други живи същества (без месоядство), никакъв извънбрачен секс и никакъв хазарт. Това са 4-те принципа, които ако човек култивира в живота си, той ще постигне много голям успех, в която и да е област. Ние получаваме енергия от горе и тази енергия ние не я изхвърляме, а я издигаме на горе, издигаме съзнанието си. Тогава човек започва да разсъждава и да вижда нещата по-много, много по-различен начин.
Ако трябва да дадеш кратък съвет на тези, които сега започват, опитват да правят изкуство или нещо друго, какъв ще е той?
Да култивират желание за развитие и после да полагат усилие. Защото без желанието и без усилието влакът не може да върви. Тези две неща са двата коловоза, върху които трябва да стъпи този влак. Трябва да общуват с хора, да наблюдават неща, които ги вдъхновяват и да искат и те да постигнат нещо. Не може само да се гледа телевизия и да им се обяснява колко е зле светът, как ще умираме и т.н. Това мен не ме надъхва за живот.
Трябва да се обърне внимание на хубавите неща.
Аз открих, че това е моята дарба, с която мога да се изразявам и това е моят начин да се себереализирам. Всеки има начин, по който да успее, само трябва да го открие. Човек трябва да се самонаблюдава и да се анализира.
Всеки трябва да прави това, което му е дадено. Бог е дал на всеки някакъв талант. Просто трябва да се събуди човек, да разбере таланта си и да го използва за доброто на всички.