Отначало била поддръжка на информационната система, след това трудов посредник, началник отдел “Посреднически услуги”, после завеждащ “Връзки с обществеността” и накрая - директор.
През 2003 г., работейки в Бюрото по труда, е завършила магистратура по “Публична администрация” в Русе, където имало изнесено обучение на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”.
От 2006 г. до 2011 г. е била директор на НОИ – Шумен. След е защитила докторантура в Университета по библиотекознание и информационни услуги – София по темата “Организация и управление извън сферата на материалното производство- социалните дейности и администрацията”.
Г-жо Андреева, Вие сте на този пост от десетина дни, успяхте ли да навлезете в работата, запознахте ли се с екипа?
Бях си поставила за цел да обиколя дирекциите в първите няколко дни и да се срещна с хората. В Шуменска област дирекциите “Социално подпомагане” са 5 – Шумен, Каолиново, Венец, Велики Преслав и Нови пазар. На 3 юли, с колегата от Дирекция социално подпомагане – Шумен Георги Миланов обиколихме хората по места в Шумен, посетихме и трите филиала- в кв. “Боян Българанов”, в кв. “Тракия” и къщата срещу “Виенска градина”. На 7 и 8 юли направихме обиколка и по останалите дирекции.
Оказа се, че най-лоши са условията във филиалите в Шумен. В останалите общини кметовете са направили всичко възможно да предоставят по-нормални общински помещения на дирекциите. Във Велики Преслав например ползват почти цял етаж в старата сграда на общината, щатните им бройки са запазени, по един проект са си направили ремонт. В Нови пазар до месец социалната дирекция ще бъде преместена в сградата срещу Общината, кандидатствали са по проект да бъде направено обзавеждането на офисите.
Как ще коментирате протеста на социалните служители през миналата седмица, исканията за по-високи заплати и по-добри условия на труд?
Много малко хора от Шуменската дирекция се включиха в протеста, подадохме като бройка 18 души, които са членове на синдиката “Подкрепа”, но само трима сложиха лентички, че протестират. Единствено в дирекцията в Каолиново всичките 12 души без един служител са членове на КНСБ и всички стачкуваха на 9 юли.
Предвиждат ли се кадрови промени в състава на дирекциите?
Не, поне засега. Всички колеги се назначават от изпълнителния директор на Агенцията по социално подпомагане, като предложенията се правят от регионалните шефове. Засега нямам такива амбиции за смени, хората си вършат работата. Има в някои от дирекциите незаети места, има излезли по майчинство в Шумен. За Върбица има едно свободно място, там много дълго се търси човек. Защото има да се пътува, заплатата е ниска, а изискванията за длъжността са високи - изисква се висше образование бакалавърска степен, а заплатата е близка до минималната. Хората може и да са прави, че с такава степен на квалификация, заплатата не ги удовлетворява. Защото част от работещите в дирекциите са на трудови правоотношения, само старшите експерти и главните са държавни служители.
Каква е средната заплата?
Около 500 лв. Тези, които започват за първи път стартират с 420-450 лв. За държавните служители си има класификатор на заплатите и също не са от най-високите. Знае се какви са възнагражденията, но това се решава от Народното събрание. Заплатите на всички социални работници са заложени в Закона за държавния бюджет и за да бъдат променени трябва да бъде променен законът. За да стане това, трябва да го променят депутатите. Министър Калфин, доколкото прочетох, е казал, че ще разговаря с финансовия министър, но не е обнадежден, че до края на годината може нещо да се случи. Евентуално с новия Закон за държавния бюджет, ако има средства, могат да бъдат предвидени повече пари за заплатите на работещите в системата на социалното подпомагане.
Кои са най-важните задачи, по които ще работите?
Отоплителният сезон, приемът на документи за целевата помощ за първокласниците и всичко, свързано с издръжката и подобряването на условията на работа в дирекциите. Има още две сложни задачи за разрешаване. Едната е за дом “Калинка”, който трябва да бъде закрит до края на тази година. Към момента от 25 деца, настанени там, са останали само 5, сега се проучва къде ще отидат те. Проблемът тук е за работещите в дома, едно закриване означава, че 10-12 човека ще излязат на борсата.
В последните няколко години приоритет в социалната работа бе извеждането на децата от домовете, сега като важна задача се поставя и грижата за възрастните хора. Кои са набелязаните стъпки?
Предстои до края на м. август да бъде изготвена Стратегията за предоставяне на социални услуги за област Шумен. Тя е 5-годишна, предходната беше до 2015 г. и тепърва трябва да бъде направена нова стратегия за периода 2016- 2021 г.
Изчакваме колегите от областната управа да подготвят проекта, до 30 юни те събираха данни от общините. Това също е важна задача.
На кои институции ще разчитате да си сътрудничите?
С бюрата по труда, с НОИ. С новите компютри сега имаме и разработена нова система, която ползва данните на Бюрата по труда и на НОИ за пенсионерите с инвалидни пенсии.
С всички общини задължително си сътрудничим, а и с медиите надявам се.
Години наред говорим за имиджа на социалните работници в европейските страни и в САЩ, какво според Вас трябва да се промени, за да има и у нас такава ефективност на дейностите в социалната сфера и такъв респект към служителите?
Това, което се случва и у нас вече е обучението на хората. Защото, когато аз започнах през 1991 г. и тръгнаха да се изграждат Бюрото по труда и Социалната дирекция, тогава всички работещи в двете системи бяха избрани на случаен принцип. Тогава имаше една вълна за освобождаване на инженери от предприятията и повечето мои колеги в Бюрото по труда бяха такива. Започнахме от нулата.
С разкриването на факултета за социални дейности, социална педагогика, социална психология в Шуменския университет вече се подготвят кадри. Това е много добре. Освен това смятам, че след като хората започнат да работят в тази система, въпреки че имат базово образование, те трябва през определен период от време да посещават обучения. Всичко е много динамично, законите се променят много бързо и колегите трябва да са в час с нещата.
А не е ли и много важно и да са чисто по човешки по-състрадателни?
Аз съм ходила на много курсове с психолози и там точно това ни обясняваха. Важно е да знаем, че човекът който се нуждае от тази услуга, се сблъсква първо със социалния работник. И той трябва да забрави собствените си проблеми и да е ангажиран с това, което споделя човекът отсреща. Задължително трябва да бъдат внимателни към хората, защото те са дошли с проблем, който не могат да решат сами и затова търсят помощ.
Бих казала, че все по-рядко са случаите, когато има такова негативно отношение на социалните работници към хората. Професионализмът вече се налага и особено колегите, които работят с деца, мисля, че са много компетентни и нещата се движат в добра посока.