Освен че притежава богатни и ценни експозиции, Етнографският музей в Пловдив се радва на огромен интерес и защото се помещава в Куюмджиевата къща - паметник на културата от национално значение и една от най-красивите сгради в Стария град.
През 2017 г. Етнографският музей ще отбележи 100 години от създаването си.
Г-н Янков, какво ново в Етнографския музей в навечерието на неговия 100-годишен юбилей?
В нашия музей непрекъснато има новости. Регионалният етнографски музей е известен с това, че много от неговите изложби постоянно са в оборот из различни градове на страната. 2015 година няма да направи изключение, още повече, че сме в навечерието на един голям юбилей – през 2017 г. музеят ще отбележи своята 100-годишнина.
Но да се върнем на непосредствената работа – миналата седмица приключи деветото издание на Седмицата на занаятите. Събитието събуди огромен интерес от страна на гостите на музея и най-вече на децата, очаровани от работилниците, които работиха специално за тях. Всеки ден по няколко часа те имаха възможност да застанат до майсторите на тъкачния стан, грънчарското колело, до бижутерите.
А по отношение на изложбите?
В момента нашата изложба "Народна метеорология и астрономия" гостува в Етъра, където само преди дни посрещнаха своя 11-милионен посетител. За наша чест, експозицията е при тях точно в този момент. След това тази изложба ще замине за Полски Тръмбеш, а в началото на септември й предстои откриване в хасковския музей по повод празника на град Хасково - Малка Богородица.
Следващата седмица друга наша изложба ще бъде открита във Велинград – отново свързана с техния празник в началото на юли. Тя е посветена на някогашната алафранга – в облеклото, архитектурата, бита...
Предстои едно голямо събитие за Етнографския музей – през август, макар отпускарски и ваканционен месец, по покана на Община Бургас и Регионален исторически музей – Бургас, ще представим изложбата "Съкровищаот старите ракли – български традиционни накити". Тези накити от времето на Възраждането са характерни със своята двойна функция – от една страна, са изключително красиви, от друга страна, тези предмети имат и магическа функция – пазят от лоши очи и опасности.
Надяваме се на голям успех, защото културен център "Морско казино" е изключително посещавано място. Така музеят ще получи не само необходимата реклама, но се надяваме и на финансова полза от това гостуване. С тази изложба разширяваме и нашата география, защото през лятото нова публика се намира именно по морето.
Изложбата не е нова – с нея гостуваме вече трета година в Братислава, Прага, и Банска Бистрица в Словакия. Сега само я разширяваме и я правим по-достъпна – двуезична на български и английски.
Тази година с какво ще участвате в пловдивската Нощ на музеите и галериите, любима на всички пловдивчани?
През есента готвим прекрасна изненада за Пловдивската нощ на музеите и галериите. Ще дебютираме с една много интересна изложба, посветена на любовта.
Какво казва статистиката за броя на посетителите?
Статистиката за посещаемостта на музея се води сравнително от скоро. До 2008-2009 година отбелязвахме повишение на приходите, което значи и повишение на броя посетители. Икономическата криза обаче не подмина и музеите. Макар че в Пловдив ние сме най-посещаваният музей, за последните няколко години имаше леко намаление на приходите. Радващото е, че миналата година и тази отчитаме оживление. Надяваме се, след като градът бе избран за Европейска столица на културата, да усетим още по-голямо присъствие и интерес към Стария град.
Всеизвестно е, че пловдивчани обичат и посещават музея...
Пловдивчани винаги посещават музея. Ние имаме първия клуб в страната на приятелите на музея. Все пак е радващо, че тези, които не идват традиционно тук, намират нещо ново, което да ги привлече. В тази връзка отчитаме увеличение на дела на българските туристи и особено в съботите и неделите, когато при нас идват много индивидуални посетители, цели семейства дори, а не организирани чужди групи.
Какви са плановете и подготовката за 100-годишния юбилей?
Вече започнахме подготовката за това важно събитие. Нашият музей има щастието да се намира на най-хубавото място в Стария град. Някой го оприличават на голяма птица, разперила криле от високото. Имаме щастието да бъдем най-най... Защото това е най-прекрасната къща - образец на българския барок, тя не случайно е най-просторната, с уникални забележителности. Самата тя като паметник на културата също привлича посетители. Заради своята просторност тази къща не случайно още на времето е наречена "царската къща". Разположена е на четири нива, в основите си е 570 квадрата, само последният етаж е над 700 квадратни метра, има 130 прозореца...
В момента обаче тече ремонт...
Във връзка с подготовката на юбилея е и текущият ремонт на музея. Прави се пълен ремонт на покрива, слага се хидро- и топлоизолация, оправят се медните улуци, казанчета и тръби, слагаме и гръмоотвод. Надяваме се, че след основния ремонт на покрива, който ще ни спаси от много поразии в бъдеще, следващата година ще може да започнем обновяване на фасадата.
Ще ви стигнат ли парите?
Това е основният проблем. След голямото раздаване на пари, свързано с изникналите из България крепости, Пловдив пропусна златен шанс. Сега по проект реализираме само най-спешните ремонти. Има обаче допълнителни работи по фондохранилището, защото опазването на това културно наследство е важна част от историята не само на Пловдив, но и на България, тъй като без памет няма как да вървим напред.
Каква сума приблизително ви е нужна за един основен ремонт?
Колкото и да сме скромни, на нас са ни нужни около половин милион лева. Къщата е публично държавна собственост. Прехвърлена е на Община Пловдив за стопанисване, а на нас е дадена за управление. Сега вече има съосие между институциите, за разлика от времето, когато 10 години и един лев не бе постъпил за обновяване и съхраняване на това безценно богатство.
През2002 г. при нас на гости бе директорът на Датския кралски музей. Тогава му казах, че ни трябват 30 хил. лева за една част от фасадата. А той отвърна: "На мен толкова ми струва само дървената ограда около музея". Т.е. там държавата отделя средства за финансирането, макар че техните ценности са едва от последните няколко столетия. За сравнение – ако съберем всички музеи в Пловдив, то те сигурно имат над 1 млн. експонати.
При нас законът толкова пъти се мени, че колегите не знаят коя алинея е действаща и коя не. Защото археологията е ябълката на раздора, там се въртят най-големите интереси.
А това прекрасно място има славна история. Припомнете ни я с няколко думи.
Историята на къщата е отделна глава, достойна е за едно отделно изследване. Не случайно я дават за образец на българския барок. Строена е в десетилетието преди Кримската война от майстор Хаджи Георги от Косово, наричан Колю Фичето на Южна България. Майсторът е строил джамии в Цариград и Одрин, издигнал е осем църкви в Родопите, но тук, в Пловдив, е надминал себе. Според преданието той е построил къщата на богатия пловдивски търговец Аргир Куюмджиоглу само за 10 месеца.
Аргир Куюмджиоглу е много интересен – макар и българин, той се е гърчеел, типично за пловдивската върхушка по това време, и затова той е имал доста възможности. Забогатял е от търговията на аби и шаяци с Анадола. Търгувал е на няколко континента – Европа, Азия, а според някои източници той е стигнал чак до Индия. След Освобождението се е оттеглил във Виена, където е имал търговска кантора.
Аргир оставя къщата на един от синовете си, който пък я дава под наем, тъй като заради огромната й площ е била неподходяща за живеене.
Какво станало с къщата през годините?
Най-напред е била тютюнев склад, след това склад за брашно, първата шапкарска фабрика в Пловидв, след това девически пансион, докато постепенно не започва да запада. След това е купена от италианския търговец на тютюн Антонио Коларо. Той укрепва основите на къщата, но за щастие не успява в начинанието си да събори вътрешните преградни стени, тъй като за склад му трябват обширни помещения. А не е е успял да я събори, защото къщата междувременно е обявена за народна старина. Според други източници пък Коларо толкова е задлъжнял, че къщата става собственост на Министерството на държавните имоти и земеделието.
Как къщата на Аргир Куюмджиоглу се превръща в музей?
Къщата е обявена на търг. В същото време Община Пловдив в лицето на тогавашния забележителен кмет Божидар Здравков търси да закупи подходяща къща за музей на Пловдив, в който да бъде събрана цялата култура и етнография на града. Така той се явява на търга за къщата. И пошушва няколко думи на предприемачите, наддаващи за нея. За почуда на съдията, всички те се отказали.
Какво им е казал кметът?
Той само е казал: "Общината се нужае от тази къща за музей". Още на другия ден Здравков пристигнал в София, успял да издейства прехвърлянето на къщата на Министерството на народното просвещение, което пък я отстъпва на Община Пловдив за общинска къща-музей, чийто протокол е подписан на 8 октомври 1938 г.
И така Пловдив се сдобива с Етнографския си музей... Всъщност това е второто начало на музея. Негов основоположник е Стою Шишков. До този момент музеят се е помещавал в две стаи на тавана на сегашната сграда на Община Пловдив.
Божидар Здравков възражда изцяло тази институия. Първата експозиция тук е открита през 1943 година.
Има ли и трето начало за музея?
Може би самостоятелността му е това трето начало. След началото на демократичните промени с решение на Община Пловдив е възвърната самостоятелността на музеите в града. Музеите в Пловдив са самостоятелни от дълго време, за разлика от тези в други градове на България, където - като изключим София и Габрово, имат по един Регионален исторически музей. Ние сме единствения РЕМ – Регионален етнографски музей.
Очевидно тази къща може да разказва много истории...
Да. Например черницата в двора е на 500 години, няколко пъти по-стара е от самата къща. В началото на 20-те години на ХХ век, преди да бъде построен Военният клуб, тук са се правили вечеринките на Пловдив, събирало се е висшето общество. Преди години възрастна дама събра всички ни от музея, за да разкаже, че в тази къща през далечната 1909 г. са се запознали нейните родители. И с гордост каза: "Ето, аз съм продукт на тази среща".
Така че, да, имаме и много лични истории. Хората все по-често желаят да сключват граждански брак тук. Други пък просто идват да поседят в двора. Тук времето е спряло.