Мартин Спасов е роден на 29 юни 1985 г. Възпитаник е на Професионална гимназия по облекло и хранене в Шумен. През 2010 г. завършва Шуменския университет „Еп. Константин Преславски”, специалност „Българска филология”.
„Аз мога да цитирам тишина” е първата книга на Мартин. Тя излиза, след като през 2013 г. поетът печели конкурса на издателство „Хермес” за отпечатване на първа книга на млад автор.
Година по-късно в края на 26 април с “Аз мога да цитирам тишина” Мартин Спасов става носител на най-престижната у нас награда за дебютна поезия “Южна пролет” в Хасково. През лятото на същата година стихосбирката носи първо място на автора си в Националния конкурс за книга “Усин Керим” в Чепеларе.
На 11 юни тази година за “Аз мога да цитирам тишина” талантливият поет е удостоен с Националната литературна награда “Владимир Башев”.
Предстои през есента да излезе от печат втората поетична книга на Мартин Спасов “Костилки от спомени”.
Знам, че си започнал да пишеш на по-късна възраст, кое те провокира да го направиш?
Напук на всички клишета не пиша от както се помня. В по-ранните си години съм правил опити, изливал съм някакви думи, разбира се, доста нескопосани. Радвам се, че съм загубил тези записки. По-сериозно започнах да пиша преди четири-пет години. Не съм имал преломен момент в живота, който да е отключил нещо. Просто почувствах необходимост да освобождавам състояния във вид на думи.
В такъв случай може ли да кажем, че младият човек на ХХІ век се чувства самотен и писането е форма на общуване със себе си?
Не мога да генерализирам, че младият човек на ХХІ век се чувства самотен. Самотата е много лично състояние, което не винаги е обвързано с липсата на хора. Самотата не е състояние, което непременно трябва да плаши човека.
А ти как се справяш със своята самота?
Аз й отделям нужното време – толкова, колкото тя иска да си вземе от мен. Самотата не ме плаши. Успявам да я преодолявам по начини, които са лично мои.
Говориш за самотата като за живо същество, означава ли, че подобни състояния ти харесват и бягство ли е тя от света?
Самотата може да бъде много красива, топла и не до там плашеща както са ни внушавали. В самотата можеш да откриеш и научиш много. И отново повтарям, че това не означава задължително липса на човек около теб, защото човек най-често се чувства самотен в тълпата.
Мартине, ти изведнъж се появи на сцената на българската поезия и заяви присъствието си по много силен начин. Кой обаче те откри за поезията?
Не мога да кажа, че някой ме е открил и извел на подиума на поезията. При мен може би всичко се случи така спокойно и леко, защото това никога не ми е било крайна цел. Започнах да публикувам главно във Фейсбук. В тази среда има много пишещи и сродните люде се намират един друг. Запознах се с много добри хора, с които в последствие станахме приятели. Отпечатаха ме в различни издания и така. После изпратих ръкопис за първа стихосбирка в конкурс на издателство “Хермес”. Спечелих конкурса. Отпечатаха дебютната ми книга “Аз мога да цитирам тишина” и така започна всичко.
Знам, че сам авторът да говори за книгите си е нескромно, но ти можеш да го направиш с чиста съвест, защото с първата си стихосбирка печелиш безапелационно всички конкурси, в които участваш. На какво се дължи този успех, според теб?
Никога не съм очаквал успехът на тази книга да е толкова голям. Сама по себе си стихосбирката “Аз мога да цитирам тишина” е награда, защото излезе благодарение на спечелването на конкурса за отпечатването на дебютна книга на издателство “Хермес”. После с нея спечелих още няколко национални награди. Не знам защо има такъв успех. Може би, защото съм честен към читателя. Думите ми в стиховете са честни и читателите го усещат. Думите не са напарфюмирани, всичко е такова, каквото съм го усетил.
Освен пишещ, ти си и много четящ човек. Какво е мнението ти за младата българска поезия?
Аз смятам, мисля и знам, че имаме изключителни поети, които създават нещо изключително и то въздейства силно. Това е смисълът на поезията – да те кара да чувстваш и съпреживяваш. Не искам да коментирам така наречената вълна от постмодерни поезия, пренебрегващи главни букви и пунктуация, за които аз може би не съм дорасъл. За всяко нещо обаче си има читатели.
Като поет ти имаш много свой специфичен изказ, търсен ли е той или при теб нещата просто се случват така?
Не съм го търсил, просто човек няма как да избяга от себе си. Понякога се усещам, че може би се повтарям, следвам една линия, което в никакъв случай не е тенденциозно. Обичам да играя с думите, особено с метафорите, защото българският език е много богат на значения.
Под една или друга форма в твоите стихове присъства тъгата, но тя при теб е много цветна, как постигаш това?
Аз мисля, че тъгата е естественото състояние на човека. Всяко друго състояние е отклонение от нормата, аномалия. Аз не се страхувам да пиша за тъгата, защото и тя като самотата си взема своето време от мен и после се оттегля, когато няма какво повече да си кажем. Тъгата не ме плаши като състояние. Самите стихотворения се случват съвсем умишлено, в смисъл не са някакви божии прозрения. Не се будя да пиша в 12 часа посред нощ, защото нещо ми е хрумнало. Просто стиховете ми са осъзнати думи, които съм освободил от себе си.
Като поет смяташ ли себе си за луд в добрия смисъл на думата?
За мен е комплимент някой да ми го каже в този смисъл. Не мисля, че съм скучен или твърде сух като характер. В крайна сметка всеки си има лудостите. Постепенно свиква и заживява с тях.
Работиш в офис на куриерска фирма. Взема ли ти работата от поезията?
Човек преди всичко трябва да има някаква прехрана. Да, понякога животът изпълва времето ни с твърде големи битовизми, но мисля, че съм намерил начин да балансирам.
Какво да очакват читатели и почитатели на твоята поезия в близко време?
Очаквам новата ми втора по ред стихосбирка “Костилки от спомени” да излезе през ранната есен. Редактор на книгата е поетесата Маргарита Петкова, а издател Лъчезар Минчев. Много е чакана тази стихосбирка от мен, а надявам се и не само от мен. Изпитвам вълнение, разбира се. Надявам се да не подведа очакванията на читателите.
Мартине, ти от скоро си на сцената на поезията, но вече имаш хиляди читатели и почитатели, какво би посъветвал начинаещите поети?
Да не правят всичко на всяка цена. Да не насилват думите, защото това прозира и се забелязва от читателите. Нека оставят всичко в текстовете да се случи така, както се случва в живота. Да бъдат естествени.
Готвиш ли се за участие в нови конкурси?
Винаги съм казвал, че за мен поезията и изкуството не трябва да имат състезателен характер. Аз не ги приемам като съревнование с други автори и творци. Не съм мислил да заявявам участие в предстоящи конкурси. В много от конкурсите, които спечелих не аз кандидатствах, бях предложен като автор от издателска къща “Хермес”. За мен не е било цел непременно да бъда в ядрото на всеки конкурс.
Означава ли дългото мълчание на поета по-стойностни стихове?
Може би да. Обикновено човек мълчи или защото няма какво да каже, или защото има много неща за казване. Мълчанието е назряване на думи.