Винаги при доминираща партия с юридически консултанти от МВР и прокуратурата се правят страшни законодателни поразии. Така на 1.09.2006 г. народните представители на 40-тото Народно събрание приеха един абсолютно противоконституционен текст – § 8 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗИДЗПСК). По силата на тази норма Агенцията за приватизация и следприватизационен кнотрол (АПСК) се сдоби с правото да посяга върху имуществото на приватизираните дружества за задължения на приватизаторите, или, образно казано, за кривиците на магаретаря да налага магарето.
Така в изкуствена фискална засада, много след сключването на приватизационните договори и при отсъствие на подобна законова или договорна възможност, бяха поставени всички акционери или съдружници в приватизираните дружества, множество от които нямат нищо общо със страните по приватизационните договори. След влизането на България в Европейския съюз видимата противоконституционност се доукраси с европейската правна квалификация „неподходяща и непропорционална мярка“, която противоречи на правата на инвеститорите в ЕС.
Въпреки това законът се прилага с всичка сила и много охотно се доусъвършенства през 2008 и 2010 г. независимо от състава на НС и текущите смени на правителства.
Главната контролна дейност на АПСК се превръща в интензивен процес на вписване на законни ипотеки, образуване на изпълнителни дела за осребряване на имуществото на приватизираните предприятия и нескончаема поредица от обезпечения на бъдещи и текущи искове.
През 2010 г. омбудсманът на Република България направи опит да сезира Конституционния съд на Република България с оплакване за противоконституционност на нормата. Конституционният съд се измъкна с трик. Прие единодушно, че омбудсманът няма право да сезира съда за права на юридически лица и търговски дружества, а само на граждани. Естествено ощетените се обърнаха към мястото за правосъдие – Европа, и го получиха, а Европейската комисия – след продължителна кореспонденция, образува наказателна процедура срещу родната ни страна за нарушение (№ 2012/4002).
Заплахата да се остави АПСК без този противоконституционен инструмент за силово въздействие върху страните по приватизационните договори, както и очевидната фискална диктатура, налагана от последователните ГЕРБ-министри на финансите, предизвикаха яростна съпротива от страна на представителите на правителството.
Срещу аргументираните в Мотивирано становище С(2013) 1550 на ЕК основателни упреци срещу противоречието на закона с конкретни правила с по-висок ранг от този на Конституцията на Република България те протипоставят аргументи за целесъобразността от подобна мярка за „оптимизиране“ на следприватизационния контрол.
А междувременно, въпреки ясното съзнание за противоконституционността на текста и противоречието му с Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), както и за започналата наказателна процедура срещу България, изпълненията на АПСК не престават, а се интензифицират. И когато част от съдебните спорове достигнаха до Върховния касационен съд (ВКС), съдът също констатира, че нормата на § 8 от ПР на ЗИЗПСК е противоконституционна.
Поради невъзможността да се произнесе, без Конституционният съд да е постановил съдебен акт, с който обявява разпоредбата за противоконституционна, тричленен състав на търговската колегия на ВКС сезира Конституционния съд с искане за произнасяне по съответствието на нормата с Конституцията. Конституционният съд няма избор и – ще, не ще – образува конституционно дело, допуска искането за разглеждане по същество и изпраща съобщение до заинтересованите лица. И тук се задейства комбинацията от шмекерии.
Трябва да изимитираме пред Европа, че спазваме правилата, но същевременно трябва да запазим правата на АПСК да продава имуществото на приватизираните дружества.
Нищо работа, правим го със законодателен и съдебен трик, опосреден от правно становище на Министерство на финансите.
Първо, отлежаващият без всякакво внимание законопроект за отмяна на § 8, внесен от правителството на 6.02.2015 г., внезапно се активизира. Второ, в деня на съдебното заседание на Конституционния съд по допускане на производството, след като се установява, че съдът допуска произнасянето по същество, Народното събрание ударно гласува изменение на закона, което отменя действието на противоконституционната норма занапред. Услужливо пропуска да уреди заварените случаи, в които обезпеченията са наложени и действието им продължава, въпреки противонституционността на атакувания пред Конституционния съд текст на закона.
Министерството на финансите в становище от 18 май 2015 г. поддържа пред Конституционния съд, че не следва да се разглежда спорът по противоконституционността на нормата, защото такава норма вече не съществува и конституционното дело, като лишено от предмет, трябва да бъде прекратено. Без колебание становището се възприема от конституционните съдии единодушно, а делото е прекратено.
Резултат:
приватизираните дружества и (или) техните акционери или съдружници, които са страни по висящи съдебни производства с АПСК не могат да се позовават на противоконституционността на нормата, чиято жертва са те; във всички заварени случаи, по които АПСК е получила обезпечителни мерки, включително законна ипотека върху имотите на дружествата – жертви, мерките ще продължат да съществуват и произвеждат правен ефект за пълния срок на учредяването им, който при ипотеките е 10 години; по всички заварени случаи АПСК ще може и в бъдеще да образува изпълнителни дела и да упражнява правото на ипотекарен кредитор, включително да продължава действия по вече образуваните изпълнителни дела. А това означава да пристъпва към принудително изпълнение чрез съдебните изпълнители – частни и държавни, върху имотите, вещите и правата, обект на ипотека или друг вид обезпечение, независимо от обстояьтелството, че нормата, на чието основание е възникнало обезпечителното или ипотечно право, е отменена; съставът на ВКС, констатирал противоконституционността, не може да я посочи като основание за постановяване на съдебно решение, позоваващо се на установителното действие на решението на Конституционния съд относно такава противоконституционност.
Въпроси за лековерни:
Не знаеше ли през периода 2012-2015 г. българското политическо представителство пороците на тази противоконституционна правна норма?
Защо не реагира до 29.04.2015 г. за нейното съобразяване с Конституцията на Република България и ДФЕС?
Защо „пропусна“ да констатира заварените случаи, лесно установими по справка от АПСК и нейните доклади?
Действително ли е лишено от предмет конституционно дело, щом атакуваната правна норма, независимо нейната отмяна, ще продължи да действа през следващите 10 години и принудителното изпълнение по нея ще продължава?
Няма ли Европа да ни се „обиди“ за дребните трикове, с които се опитваме да минем гратис там, където и големите ги санкционират?
И, в края на краищата, няма ли да й писне на Европа от нас?
*Георги Атанасов е адвокат, практикува в областта на гражданското право и процес, облигационното право, търговското, банковото и дружественото право, приватизацията. Специализиран в процесуалното представителство в съдебни и арбитражни производства. Университетски преподавател по гражданско и търговско право