Д-р Кръстев, какво наложи провеждането на тази среща в Пловдив?
Срещата в Пловдив днес е последваща подобна среща от 20 април, когато поставихме условията и проблемите на 15-годишния период от промяна на начина на финансиране на здравната система. Виждаме, че все още има намерения за реформа, които са намерения. Подготвя се нормативната база, която да промени определени закони и виждания на настоящия екип на министерството на здравеопазването. Има неща, които все още се изглаждат.
Да визират тежестта на сектора за това време поканихме двама служебни и 12 редовни министри на здравеопазването, 10 директори на касата. Всеки един от тях, бил на този пост, е имал добрите намерение да подобри системата. Искахме да чуем какво им е попречило за изчистване на системата, за да тръгне тя най-после на чисто. За срещата пристигнаха колеги от Пловдив, Ямбол, Велико Търново и столичната регионална колегия.
А следващите ви стъпки оттук нататък?
Искаме на 5 и 6 септември да се проведе открит национален съвет с реалното участие на изпълнителната власт и с реалното участие на сдружението на общините, защото влизаме в един предизборен период за местната власт. Не само държавата, но и местните власти трябва да имат визия за здравето на своите избиратели – защото на българския гражданин се гледа като електорат в трансферния прозорец, наречен "Местни и парламентарни избори".
Кои бяха основните акценти на дискусията? Какво трябва да се направи, за да заработи здравната системата?
Ние настояваме за финансова обезпеченост на намеренията на здравното министерство за пакетите. Ние искаме закони. Не може българското общество вече 15 години да се върти в една несигурна система. Не познавам човек, който да е доволен като потребител на тази система.
Искаме ясни правила за действията на здравната система, определени със закон. Искаме нормативната база да бъде готова до началото на септември, да бъде определен бюджетът, за да може всеки един от нас да си направи сметка къде се намираме, дали да абдикираме от държавата, или да останем тук.
Вие лично какво от предложенията в здравната реформа одобрявате?
Адмирирам намерението за спешен пакет – всеки български гражданин плаща данъци. Държавата трябва да каже докъде се простира спешното състояние, независимо от здравноосигурителния статус на пациента. Моето лично убеждение е, че спешността бива самопомощ, взаимопомощ, медицинска помощ и медицински транспорт.
Реформата в спешната помощ не може да бъде извозване на пациента и хвърляне на кучетата. Трябва да се знае кои процедури ще плаща държавата, а също и за какви спешни дейности говорим.
Тоест, апелирате към яснота и регламентираност?
Разбира се. По мое мнение всяко онкологично заболяване трябва да се таксува като спешно състояние и още на другия ден след установяване на заболяването този човек да бъде отчетен по касата. А не да се върти от една пътека на втора пътека и накрая - свещеник или ходжа.
Обобщено – искаме ясни правила, финансова обезпеченост на нормативната база и да няма виновни и разочаровани.