От 1993 г. до 2002 г. е хормайстор на смесен хор „Родни звуци” при НЧ „Добри Войников-1856”. От 1993 г. до 1995 г. е хормайстор на детски хор „Бодра песен”. От 1995 г. до днес е диригент на детски хор „Бодра песен” при Общински детски комплекс в Шумен. През 2000 г. завършва международен курс за диригенти във Варна при професорите Борис Тевлин (Русия), Елен Ги (Франция), Лари Уайът (САЩ) и Марин Чонев (България).
В периода 2004-2009 г. завършва редовна докторантура, специалност музикознание, в ШУ „Епископ Константин Преславски”.
Като диригент заедно с “Бодра песен” Деница Узунова е носител на най-престижните награди за хорово изкуство от конкурси у нас и в чужбина.
Г-жа Узунова, какво стои зад наградите и отличията на детския хор “Бодра песен”?
Първо стои една много добра традиция – това, което проф. Венета Вичева направи за близо 50 години в развитието на хора е една българска хорова школа. Проф. Венета Вичева бе възпитаничка на първия клас по хорово дирижиране в България. Тя е възпитаничка на първия професор по хорово дирижиране у нас проф. Георги Димитров. От това време тръгва плеада невероятни български хорови диригенти, за съжаление повечето от тях вече не са между живите, които поставят на висок пиадестал и хоровото пеене. Сега ние имаме нелеката задача да поддържаме, защитаваме и развиваме това високо ниво. Зад всички успехи на хор “Бодра песен” стои изключително много труд, любов към работата и отговорност към завещаното от предходниците ни. Хор “Бодра песен” е институция, която по всякакъв начин ние имаме грижата да опазим.
Вие сте ученичка и наследничка на проф. Венета Вичева, нещото, което научихте от нея и винаги ще помните?
Много неща са. Вече имаме състав от около десетина майки на деца от хора, които като малки също са пели в “Бодра песен”. След концерта за 50-годишния юбилей жените сами решиха да останат и да помагат на формацията с каквото могат. От проф. Вената Вичева научих как да наредя програмата, кои песни да избера. Това е важно, защото има много добри хорове, които готвят скучен и еднообразен репертоар или недостатъчно добре изпълнен. Човек трябва да с знае цената, възможностите и да извади най-доброто на показ. Всичко научено в общуването ми с проф. Венета Вичева тепърва преоткривам, защото в работата и това да изискваш от другите има много напрегнати моменти. Един диригент сам по себе си е нищо, ако няма хористи, които да подготви.
В миналото хор “Бодра песен” е имал повече деца, на какво отдавате отлива от този вид пеене?
По времето, когато аз бях ученичка възможностите за изява бяха две. Едната бе да си възпитаник на Музикалната школа, каквато бях аз, защото свирех на пиано, но тренирах и баскетбол. Оставаха хор “Бодра песен”, танцовия ансамбъл. Днес възможностите за изява на деца са безкрайни. Струва ми се, че в този материален свят децата искат да се изявяват солово, да изпъкват на сцената. Всичко, което те могат да получат в хора е невидимо за тях. Нашите възпитаници осъзнават какво са получили едва, когато наближава време да го напуснат. Разбира се за такава преценка децата трябва да съзреят, за да отсеят важното от мимолетното. Аз не бих говорила за отлив, но самите родители на децата имат други амбиции, желания и когато един родител не е любител на този тип музика, няма трайни културни интереси, той не настоява детето му да продължи да се занимава с хорово пеене. Отделно в училище образователната система е на такова равнище, че в часа по музика децата се занимават с много други неща вместо с пеене. Така учениците загубват всякакви слухови навици, навика да пеят, да възпроизвеждат гласа си или имитират популярни певици и се научават да пеят неправилно и в крайна сметка с каквото и да се занимават то остава мимолетно.
Какво Ви коства да поддържате толкова високо нивото на детския хор в Шумен?
На мен лично ми коства свободното време. В крайна сметка го отнася моето семейство и децата ми, защото аз отделям повече усилия, грижи и внимание на хора, защото моят труд на диригент не е свързан само с репетициите и репертоара, а и с много други важни, но невидими за публиката подробности. Благодаря на семейството ми, че проявява разбиране, но така или иначе то е приобщено към работата на хора. Големият ми син пее в концертния състав, а малкият - в детската вокална група. Все повече новосформираната дамска група ми внушава, че трябва да направим смесен хор с татковците, защото има такива, които са бивши хористи на “Бодра песен”. Така че, може би това предстои.
Преди години проф. Венета Вичева бе споделила, че все по-трудно се намират деца, които да пеят вярно, сега близо 20 години по-късно как стоят нещата?
Сега е трудно да намериш дете, което изобщо може да пее. Проблемите са твърде дълбоки и тясно специализирани. Дори един учител в детската градина, когато не познава певческия диапазон на детето и пее в по-ниска октава, затруднява малките. Проблемите наистина са много специфични. В училище, когато вляза да прослушвам децата от години няма ученик, който да изпее дори един куплет на “Високи сини планини”. По тази причина миналата година изненадата ми бе огромна, когато едно китайче ми изпя песента безупречно и останах изумена. Другото дете, което пееше много добре бе италианче. Всичко идва от средата и семейната подкрепа. Единият от синовете ми също смяташе, че не иска да пее в хор, но му се наложи.
В чие лице намирате подкрепа, за да продължите да развивате хоровото изкуство в Шумен?
Не е имало случай, в който да се обърнем към някого за помощ и той да ни е отказал. Институциите и фирмите, медиите в града също ни подкрепят. Разбира се родителите на децата, бивши хористи, които имат бизнес, директори на училища. Финансови ни подкрепя Община Шумен, директорите на Обединения детски комплекс също. Смятам че това е част от преклонението пред делото на проф. Венета Вичева.
Да се работи с деца е сложно нещо, как се справяте Вие?
Както се справям с моите деца. С любов, строгост, упоритост, защото всяко нещо, с което се захване човек трябва последователност, упоритост и убеденост, че ще стигне до добър и красив финал. Това е постига трудно, когато се работи с голям хор, защото много неща в децата трябва да се уеднаквят гласово, емоционално. Хорът е като един голям инструмент и е нужно той да засвири в една звукова вълна, в една емоция, която да предаде на публиката. Може би това отличава хор “Бодра песен”, защото всичко, което правим извира от дълбините на душите ни и е заредено с много емоции, любов, което се вижда и усеща от публиката.
Имало ли е момент, в който Ви се е искало да захвърлите всичко?
Имало е такива моменти, защото работата с децата е много трудна и в друг аспект – те много бързо съзряват и напускат хора. В такъв момент един диригент никога не знае с какъв състав ще започне наесен. Отделно сега децата са много амбицирани да се подготвят, ходят на частни уроци. Често се случва да вложа всичко в дадено дете. То стига до концертния състав, ти започваш да разчиташ на него и то идва и казва: Аз не искам повече да пея в хора. Трябва да ходя на уроци. Тогава виждаш как всичко, което си дал за момент отлита като мъхче от глухарче и трябва да се започне отново, да се търси нов път. Това изисква неизчерпаема сила, за да се мотивира човек в такива трудни условия да продължи напред.
Ако трябва да опишете работата си с една дума, коя ще е тя?
Вълнуваща.