В периода 2013-2014 г. бе областен управител на Шумен.
Преди броени дни Венцислав Венков е избран за изпълнителен директор на Североизточната българо-турска търговско-индустриална камара, със седалище в Шумен. Поста Венков зае след решение на управителния съвет на камарата от 16 юни.
Г-н Венков, след парламентарните избори се преориентирахте от политиката към бизнеса, кое Ви провокира да направите тази крачка?
Не съм се отказал изцяло от политиката. Тя може да помогне много за развитието на бизнеса и всички области на живота. Въпросът е в какво качество бих се занимавал с политика. Трябва да уточня това за себе си и тези, които имат интерес от моето участие в политиката. Иначе това, което ме провокира да се занимавам с бизнес от позицията на изпълнителен директор на Североизточната българо-турска търговско-индустриална камара, е че организацията се основа под моя егида, когато бях областен управител. Такъв тип неправителствени организации имат важно място в нашето битие. Живеем в беден регион, с една от най-високата безработица у нас и Европейския съюз. Затова всеки каквато и позиция да заема в сферата на политиката или икономиката трябва да направи максималното да се подобри животът на хората, което става с поминък и заетост.
Преди седмица бяхте избран за изпълнителен директор на Североизточната българо-турска търговско-индустриална камара, какви са първите стъпки, които ще предприемете на този пост?
Пред Управителния съвет на камарата изложих моята програма. В камарата членуват около 100 фирми от пет области на Североизточна България. Ще се опитаме да привлечем нови фирми с доказан обществен имидж и ясни инвестиции в региона, без значение дали са турски, български или от други страни. Няма да затваряме дейността си единствено в сферата на българо-турските икономически отношения. С удоволствие бихме създали българо-френска, българо-немска, българо-румънска камара. Трябва да проведа бързи срещи с всички членове на камарата, за да видим какви са проблемите им и кое спъва развитието на техния бизнес. На тази основа ще се изготви позиция на камарата. Тя ще се декларира на всички срещи с представители на правителството, държавните институции, общинските служби, за да сме равностоен партньор при двустранния диалог с тях. Най-важното е привличането на инвеститори. Интерес от страна на турски и други чужди бизнесмени има, но той е латентен. Те се нуждаят от информация за условията за правене на бизнес. Подобна информация не стига до потенциалните инвеститори и те доста хаотично се насочват към България, въпреки че има много институции, които са създадени с цел да ги запознават с условията за правене на бизнес у нас. Например турски холдинг прояви интерес за създаване на предприятие за обработка на дървесина. Сред въпросите, които зададоха бе и коя голяма река минава през Шумен, което показва, че те нямат почти никаква предварителна информация за ситуацията в България. Ние ще използваме всички възможни начини, за да им разкажем какви възможности предоставя България на чуждите инвеститори и потенциала за печалба.
В кои сфери, според Вас, област Шумен има възможности за икономическо развитие?
На първо място е селското стопанство, животновъдството, растениевъдството, регионът е подходящ за отглеждането на много земеделски култури. Имаме инвеститори, които работят в сферата на металургия, машиностроене, битовата химия. Всичко е въпрос на икономическа сметка и на търсене на лоялен и коректен инвеститор.
Непрекъснато у нас се говори за културно-исторически туризъм, а Шумен и регионът са емблематични в това отношение, възможни ли са инвестиции в тази посока?
Възможни са. Въпросът е да убедим някого да инвестира. За да се случи трябва да му обясним какви са възможностите за културно-исторически туризъм, защото сравнени с атрактивните обекти в съседни на Шумен региони, а да не говорим за Турция, нашите възможности не са кой знае колко големи. Ние имаме история, която е под земята. Възможно ли е да я покажем и какви инвестиции в това отношение ще направим ще зависи от финансовите възможности на отделните бизнесмени, които се интересуват от тази сфера. Предстоят местните избори и всички кандидати за кметове ще започнат да повтарят как ще работят за привличане на чужди инвеститори. Обикновено тези им желания спират до това да изразят амбициите си. Трябва да се слуша внимателно, защото в голямата си част това са празни приказки.
Какви са възможностите за развитие на други алтернативни форми на туризъм в региона?
Веднага ще дам пример с минералния извор в Мараш. Чисто престъпление е, че до момента не се използва. Имаше подписка на хора, които искаха Общината да направи нещо, за да може, не да се изгради онзи голям спа комплекс, както искаше един украински бизнесмен и бе готов да инвестира няколко милиона евро, хората искаха нещо скромно – да ползват минералната вода за техни нужди. Общинската администрация не направи нищо, за да им обясни защо не може това да се случи. Подписката потъна в нечие чекмедже. С хладно високомерие на хората не им бе обърнато внимание и никой не им обясни какви са възможностите за решаване на въпроса. Трябва да се видят сроковете за използване на минералния извор, който е още едно предимство на региона. На този етап България може да предложи на турските инвеститори финансова стабилност, ниски цени на консумативите, по-ниски данъци, евтина работна ръка и свободен достъп до пазарите на Европейския съюз. Нужно е тази информация да стигне до потенциалните инвеститори, защото един крупен бизнесмен от големите индустриални центрове на Турция няма точна представа какви условия предлага България, да не говорим за Шумен.
Преди време Шумен бе един от центровете на индустриалното производство у нас. Възможно ли е във времето тази традиция да се възроди и какво основно е необходимо?
На този етап големи индустриални инвеститори от типа на “Алкомет” и “Тракия глас” не се задават, но факта, че тях ги има означава, че нещата могат да се случат. Тук ще се сблъскаме с много голям проблем, който вече назрява. Говорим за огромна безработица, а няма кой да работи в създадените предприятия. Докато бях областен управител се срещнах с кметовете на всички села от областта, за да изясним образователната картина в Шуменско. В населените места, където преди години са съществували изнесени производства на големи шуменски предприятия, има все още хора със средно-техническо образование, които могат да започнат работа, но в повечето села липсва квалифицирана работна ръка.
Професионалното образование, като начин за създаване на квалифицирани кадри за индустриалното производство ще бъде ли във фокуса Ви като изпълнителен директор на камарата?
Вече никой не иска работници, които само да бутат товарни колички или да бъркат бетон. По тази причина ние като камара заедно с неправителствени организации и общините трябва да се опитаме да образоваме хората в работоспособна възраст, за да знаят инвеститорите, кой ще работи в предприятието, защото първият въпрос, който те задават е за квалификацията на кадрите. Трябва държавата и общините да направят анализ на ресурса от работна сила и да се организират курсове по квалификация, преквалификация или обучения за конкретно производство.
Не се ли опасявате, че вече обучените кадри ще предпочетат да излязат да работят в чужбина, където ще получават в пъти по-високи заплати?
Това са рисковете на свободния пазар. В крайна сметка ние не може да закрепостим хората както едно време и те бяха задължени да подписват 10-годишни договори. Такова текучество на кадри съществува и у нас. Например фирма влага средства в квалифицирането на даден работник, но след обучението и натрупването на професионален опит той отива да работи в предприятие, където са му предложили с 20 лева по-висока заплата. Това е положението на свободния трудов пазар.
Би ли помогнала камарата на български фирми и производители, които искат да правят бизнес в Турция?
Има български фирми, които търсят начини да инвестират в Турция. Наскоро животновъд с голяма ферма в Шуменско поиска да направи подобна в Турция. Оказа се, че той има много въпроси за разрешителните режими и да наеме или да построи ферма в южната ни съседка. Ние му помогнахме да намери отговор на въпросите като се свързахме с Консулството на Република Турция в България. Това е типичен пример, защото тези хора не знаят, че трябва да се обърнат към службите за търговско-икономически връзки. Това са нашите търговски аташета, които са под шапката на Министерството на икономиката и действат в нашите генерални консулства. Тук е нашата роля да ги информираме и ориентираме към съответните институции. Радващото е, че вече има шуменски бизнесмени, които искат да изнесат бизнеса си в други страни.
В Шумен има добър Индустриален парк, какво ще направите за неговото популяризиране сред чуждите бизнесмени?
Предложих на членовете на Управителния съвет на камарата да се срещнем с ръководството на Индустриалния парк и да видим с какво можем да сме полезни. Това е индустриална зона с прекрасни условия, но е необяснимо как за толкова години от нейното съществуване там има само две фирми. Преди две години заедно с кмета Красимир Костов и бизнесменът Николай Тончев посетихме Турция, направихме срещи в търговско-промишлените палати в Истанбул, Бурса, Одрин, Чорлу и разказахме за Индустриалния парк в Шумен. Интерес съществува, защото цената на парцелите у нас е по-ниска от тази в Турция, а и техните индустриални зони вече са пренаселени. В южната част на Истанбул Гебзе има индустриална зона с 400 фирми и се задъхват от липсата на място. Имат свежия капитал, но няма физически къде да се развиват и затова има интерес към нас, но това не е достатъчно. Нужно е бавно и постепенно да се рекламират възможностите, които ние предоставяме. Необходимо е да ги поканим тук на място да се запознаят с условията, да се срещнат с бизнесмени, които вече са инвестирали. После да ги оставим да преценят и след това пак да ги поканим, ако някой е проявил конкретен интерес. Не става с едно ходене и презентиране да очакваме да берем плодовете. Трябва да се използват всички възможности за привличане на инвеститори, които дава Североизточната българо-турска търговско-индустриална камара. Разбира се ръководството на Индустриалния парк може да се търси помощта и на други камари или чрез Българската агенция за инвестиции, или нашите дипломатически представителства в чужбина. В крайна сметка паркът е публично-частно партньорство между Община Шумен и бизнесмен какъвто е Николай Тончев. По тази причина трябва да гледаме внимателно какво се случва там.
Вие казахте обаче, че не сте са отказали от политиката, в такъв случай трябва ли да Ви очакваме на местните избори като претендент за кметското място или в листата на съветниците от БСП?
Всичко може да се очаква, макар че кметското място не ме влече. По-скоро бих бил общински съветник.