Какво всъщност се случва в Македония и защо се стигна до това напрежение - първо в Куманово, а след това и противопоставяне на управляващите в Скопие?
Неадекватната политика, която се провежда две десетилетия и половина, доведе македонското общество до абсурд, от който по този начин вече няма излизане. Политическата платформа може да се промени, само ако има истински интерес за запазване на държавата. Всяка власт до момента, от времето на прехода, се ръководи от някаква си лъжовна платформа, и в един момент, когато ресурсите на лъжите свършат идва момента на безумие. Повече от ясно е че събитията в Куманово са по строго определен сценарий, за да се възмути населението, а върхушката да печели или си запази позициите. Това „напрежение” е в услуга само на власта и затова този път беше прочетено чак дори и от обикновените хора.
По време на протестите и контрапротестите видяхме интересни картини - български и албански знамена на митингите против правителството и сръбски знамена на правителствения митинг. Какви сигнали всъщност следва да ни дадат тези картини?
Самият въпрос показва абсурда на политическата сцена в Македония. Левите сили протежират ЕС и НАТО, докато десните изказват симпатии към Русия. Но и това е привдно. Левите и десните са двете ръце на едно и също тяло, чиято глава лежи и мисли в Белград и това е основата на всичко, което се случва тук. Един голям театър, в който актьорите забогатяват за сметка на осиромащването на обикновените хора. Всичко е една обикновена надпревара, кой да стигне до по-голям капитал. Дълги години чакахме партиите с име ВМРО да осъществят програмните цели от началото на прехода за промяна на азбуката и историята в учебниците и след като видяхме, че това е само обикновена измама, за да ни прибират гласовете на изборите и да ни държат под контрол, решихме да формираме организация, която ще се води само по истината с цел ново българско възраждане в Македония. Появата на националното знаме и знамената на Българския Културен Клуб на митинга на опозицията е нормална следа на тези наши заложби. Отидохме и ги развяхме в името на демократизацията на обществото, като шанс да си получим нашето място, защото имаме и ресурси и капацитет да сме високо в самото общество, а не да ни тъпчат на дъното. Албанците отдавна си извадиха тяхните знамена, сърбите лавират винаги при по-сърбоманските партии и не случайно сега са с ДПМНЕ, а в крайна сметка там открито се изказва и любовта им към Русия, която няма как да е случайна, ако се знае че Коминтерната е руска творба, а тя пък потвърждава македонизма.
В тази връзка, според Вас, коренът на проблемите етнически, политически или чисто икономически е?
Кумановските събития не са с етнически корен, чак дори ни с политически, ами чисто с криминално-икономически. И за разрешаване на тая ситуация, нужно е потребна директна намеса на евро-структурите и НАТО, защото ако не се случи това, само по себе означава че тези стуктури подкрепят диктатурата в Македония.
Тиражираха се сценарии за подялба на Македония между България и Албания. Кой или по-скоро чии интереси според Вас стоят зад тиражирането на подобни варианти?
Защо никой не говори за северо-южната релация? Никой не говори, че злото може да произлиза от там. Винаги се търси начин за врагове да се показат Албания и България!? Но дали е така? Българският интерес сигурно не е подялба на Македония, ами чрез демократизация, даване шанс на истината, да изплува на повръхноста и по този начин да се надмине насадената от сърбите, омраза срещу България, което да даде шанс за европейско сплотяване на българските земи от двете страни на Осогово. Албанците пък, вече имат отбелезано територията си и от етническа и от икономическа гледна точка. Ако всичко тече нормално и те си чакат шанс за сплотяване чрез членството в ЕС. Някой друг, чиито структури на тайните служби все още са тук, има интерес да няма мир и спокойствие вътре в страната, а и отношенията между българи и албанци да не са коректни. Интересът знаеме чий е.
Как в Македония гледат на оповестяването на тези сценарии?
Демократизацията трябва да помогне и най-обикновените хора да разберат защо не се е осъществила „Санстефанска България” и кои са допирните точки от този момент днес, в 21 век, когато с дезинформации и лъжи продължава тренда на разнебитване на българското културно-историческо и етническо наследство в Македония. Самите албанци, понеже познават историческата истина, разпознават и сценариите. Дори и когато самите участват в създаване на подобни, те използват неопитноста и неграмотноста на „македонската” страна.
Съществуват ли опасности за Балканите при задълбочаване на кризата и конфликтите в Македония и как те могат да бъдат преодолени според Вас?
С нови поръчани конфликти може да се задълбочи „кризата” и да стане истинска криза. Въпросът е дали обикновените хора са способни да гинат за чужди идеали и интереси?! Конфликтите и кризата не са македонски интерес!
Бидейки част от антиправителствените протести, каква промяна очакват българите в Македония и Вие в частност?
Нашата поява на протестите предизвика огромен интерес и в двете страни. В България беше широко отразено, но в Македония, от познатите недемократични причини, беше премълчано. По медиите, дори и снимки с нашите знамена не излизаха, макар че на самия протест безброй млади хора идваха да се снимат с трибагреника, а по-старите го целуваха. И това явно не им е било достатъчно на някои „аналитици”, които са докладвали отрицателно нашата поява на протеста. А появата беше логична и не беше партийно свързана, най-малко с която и да е личност. Българският Културен Клуб-Скопие не се вързва с партии. Ние сме надпартийна организация, която се ръководи само по националните интереси. Преценихме, че това е момента явно ясно и гласно да кажем, че ни е нужна демокрация и свобода, за да може да отстоим и да се въздигнем, след една тежка диктатура, чиито „дела” усетихме и по кожата си дори - всеки един от нас, активистите на клуба, по един или друг начин. БККС нито досега мълчеше, нито отсега ще мълчи за правата на българите в Македония. Нашата културна борба продължава и никой с нищо не може да ни спре.
Какъв е пътят към стабилност в Македония?
Демократизация на обществото и чрез свободни избори до членство в ЕС и НАТО. Всичко друго е илюзия. Промяна на изборния закон, прочистване на избирателните списъци... Има доста работа за новото техническо или експертно правителство. Друга положителна алтернатива просто няма.
Могат ли според Вас всъщност Република България и Европейският съюз да помогнат за тази стабилност и как?
Точно това е основното. Но не може да очакваме коректност и конкретност от дипломати, които са объркани в съмнителни бизнеси в самата Македония. Нужни са неутрални експерти от Европейския съюз, който да направят така, че да се преодолее политическата криза в интерес на обикновените хора, а не на олигархията с която да имат бизнес релации. Това може само да задълбочи проблемите и да създаде климат за нови критични моменти в страната. Не ни е потребна двойна игра от Европа. Нужни са ни чисти, честни и правдиви модератори в преговорите между партиите. България трябва и може да подкрепи промените и директно да се заложи за нашите права, защото пак ще повторим, за кой знае кой път - в Македония все още няма нито един явно деклариран българин да е на какъвто и да е пост, на което и да е ниво в обществената йерархия! България не трябва да мълчи пред този факт!