Специализирал е в Япония и в Швеция. Автор е на над 120 научни публикации с голям международен отзвук в специализираната научна литература. Ръководил е на над 20 международни научни и научно-приложни проекти с външно финансиране.
От 2012 г. е член на работните групи за подготовка на Споразумението за партньорство с Европейската комисия и за подготовка на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж".
Зам.-министърът на образованието и науката проф. Николай Денков бе на информационна среща в Пловдив, на която представи новите възможности за финансиране по програмата за новия програмен период - 2014-2020 г.
За Topnovini.bg министър Денков разясни подробностите по ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" - първата програма, в която управляващ орган ще е Министерството на образованието и науката.
Зам.-министър Денков, има ли административен капацитет, за да бъдат извлечени максимални ползи от програмата?
Министерството натрупа капацитет, докато бяхме междинно звено. Имаме дефицит от още няколко типа специалисти. В момента сме в разговори с екипа на вицепремиера Томислав Дончев и отговарящите за административното осигуряване, за да се подкрепи с още малко бройки, така че капацитетът да бъде запълнен. Това за момента не ни е попречило. Нашата оперативна програма беше втората, която беше приета в целия пакет. Въпреки че започна по-късно, мина комитет за наблюдение на 26 и 27 май т.г., и то много успешно. Доказваме, че можем да се справим, но ни трябва още малко.
Какви средства очаквате да привлечете и в каква насока ще бъдат разпределени европейските пари?
Очакваме 1.4 млрд. лв. Те ще са разпределени в 3 области – научни изследвания и технологично развитие, качеството на образованието, достъп до образование.
Какво включват трите области?
Първата област е за научни изследвания и технологично развитие, която ще е насочена основно към научните организации и висшите училища, както и за осигуряване на тяхното партньорство с бизнеса, за да бъдат полезни за икономиката.
Втората е свързана с качеството на образованието, започвайки от детски градини, училища и ВУЗ-ове. Навсякъде ще има определени елементи, които ще подкрепим. В училищата ще бъдат подкрепени центровете за кариерно развитие – така учениците ще могат да си намерят по-лесно работа след завършване.
Ще има няколко проекта, свързани с професионалното образование, така че да подкрепим някои професионални гимназии или колежи. Във висшето образование ще имаме стажове, практики за студенти в реална работна среда. Ще има стипендии, но те ще са за приоритетните направления.
Третата област е свързана с достъпа до образование. Това са децата със специални образователни потребности. Ще се работи по това те да бъдат напълно интегрирани в училищата. В другата група, която влиза в тази област, са т. нар. маргинализирани общности. Това са деца от бедни семейства и роми, които изискват специални усилия, за да използват пълноценно образователната система.
В какво точно ще се състоят тези усилия?
Най-яркият пример в това отношение е включването на тези общности в детските градини. Добре известно е, че има деца, които дори да дойдат в първи клас, не знаят български език. Искаме да коригирамe тези празнини, като ги включим в предучилищния етап. Ще има средства и за това.
Какви мерки ще вземете, за да не се повтори ситуацията с фонд "Научни изследвания"?
Правилата, по които работят оперативните програми, са зададени от европейската комисия и са различни от тези на фонд "Научни изследвания". От тази гледна точка спазването на правилата е ключа към всичко останало. Има и един много труден елемент – селекцията, изборът на печелившите проекти в науката. Това не е лесно, не е проблем само за България. Това, което планираме, е да направим конкурс за самия оценител на европейско ниво. Желанието ни е да се появи европейски партньор, който да е съставен от независими експерти, който да оценят проектите.
Кой ще одобрява проектите?
Надявам се, че ще се появи чуждестранна фирма, може да бъде и обществена организация, която да има опит в научни проекти, за да извърши оценяването. Проектите трябва да бъдат представени на английски език.
Как ще могат да кандидатстват учебните заведения?
Схемите са различни. Има възможност за самостоятелно кандидатстване, има и за партньорско.
Кога ще започне приемането на документите за кандидатстване?
Първият комитет за наблюдения мина през месец май т. г. Бяха приети първите 8 операции, а в момента екипът разработва т. нар. насоки за операции. Това са едни обемисти документи, които са необходими, за да се знаят правилата за кандидатстване и използване на средствата по програмата. Този процес отнема няколко месеца, т.е. очакваме първите проекти по ОП "Наука и образование за интелигентен растеж – 2014 – 2020 г." да започнат да се приемат през септември-октомври 2015 г.