От 1995 г. е библиотекар в Регионалната библиотека. Има 32-годишен стаж в тази професия, работила е в Нови пазар, в шуменското читалище “Боян Пенев”, в Регионалната библиотека във Варна.
Г-жо Добрева, в момента в шуменската библиотека се извършва ремонт на книгохранилищата, какво точно се прави?
От 2012 година забелязахме, че има доста влага в хранилищата. Взехме някакви мерки, но се оказа, че трябва да се направи цялостен ремонт, хранилищата са 6 нива надолу. В двете най-долните, които са под земната кота изби най-много влага. Купихме влагоабсорбатори, които се оказа, че стават за малка стая, а не за нашите хранилища. И оттогава с докладни до Общината и до Общинския съвет настоявахме да се направи ремонт на климатичната инсталация.
Така тази година ни бяха отделени целево 50 хил. лв. за ремонт на първите две нива, които са най- застрашени. В момента ремонтът тече и се надявам до края на месеца да заработи цялата нова климатична система. И може би към септември, октомври вече ще има резултати. Защото в момента са включени 18-19 влагоабсорбатора, на които на ден по два пъти им се сменя водата, толкова много влага има. И ако почнат малко дъждове, тогава пък съвсем се покачва влажността и има голяма опасност да се повреди фонда. Книгите трябва да се съхраняват при определен режим на температура и на влажност.
Колко книги съхранява шуменската библиотека?
Фондът е около 770 хиляди тома, около 200-250 хиляди са в тези двете хранилища. Това са старите вестници, периодиката, нашата библиотека е депозитна и тук се пази всичко, което е излязло в България. Стари вестници списания и стари книги, които са по един екземпляр и трябва да се съхранят за поколенията. В хранилищата има вестници и книги от 18-19 век, та до наши дни.
Новата сграда на библиотеката е от 1980-1981 година, тогава е имало добре работещи климатични шкафове, произведени в ГДР. Части за корозиралите шкафове обаче сега се оказа, че няма и че ремонтът им ще излезе много скъп. Затова решихме да сложим нови климатици.
Започна дигитализация на библиотечния фонд, какво е направено досега?
Старопечатният фонд, голяма част от книгите от отдел “Краезнание”, от местната периодика до 1944 г. вече са дигитализирани. Надявам се в най-скоро време всички тези неща да можем да ги покажем и на гражданите. Засега ги имаме само във вътрешната ни база, като старопечатният фонд може да се види и он-лайн през сайта на библиотеката. Целта е да не се пипат най-старите книги, за да могат да се запазят. Много от тях са сложени в специални кутии, за да се съхранят. Всеки допир до тях ги уврежда. Сега ще предоставяме дигиталното копие и всеки ще може да ги прочете. От 2006 г., откакто имаме дигитално студио в библиотеката работим по тази дългосрочна програма. За жалост не можем да спечелим някой голям проект, за да си доставим нужната, по-модерна техника.
А по какви други проекти работите в момента?
Работим по няколко проекта, известни сме с нашите литературни маршрути, които са един по-нетрадиционен начин за представяне на литературни произведения. Направихме възрожденските – по Сава Доброплодни, Васил Друмев, Добри Войников. Другият литературен маршрут беше за Орхан Памук по книгата му “Музей на невинността”. Доста интересни са и Детските работилници, които организираме в библиотеката всяко лято. Те са изцяло безплатни, с много атрактивни ателиета.
Защитихме няколко проекта пред Общинския и Националния фонд култура за творците на Шумен, към септември ще представим и следващия автор. Последният беше Николай Гундеров, имаше добри отзиви за проявата. Иска ни се да ги представяме поотделно, надявам се да намерим финансиране.
В момента подаваме документи към Национален фонд “Култура” да направим литературен маршрут за Чудомир, като така ще излезем извън шуменските граници. Има и конкретен повод- тази година отбелязваме 125 години от рождението му. Той е известен, но и доста позабравен автор. Оказа се, че през 1932 година е писал за 4-5 града в Турция и сега за тях могат да се направят виртуални карти. Ще работим съвместно с Шуменския университет.
Кои са най-належащите финансови нужди на библиотеката, стигат ли средствата за закупуване на книги?
Библиотеката от 4 години е на делегиран бюджет, което е и добре и зле. Всяка щатна бройка носи определена сума и това изгражда бюджета на библиотеката, ние сме 40 човека и за всеки се полагат средно 10 хил. лв. Оказва се, че при тази голямата сграда, за да се издържаме, основното перо са ни консумативите, особено през зимата. Вече няколко години през този сезон затваряме целия втори етаж, за да спестим от парно, ток.
Работните заплати въобще не са високи, тук работят хора с по две висши образования.
От целия бюджет една малка част отделяме за закупуване на нови книги и за периодика. И обикновено разчитаме, че Министерството на културата отпуска годишно около 8-10 хил. лв. за закупуване на книги.
От началото на годината досега сме купили 2 500 книги, което е нищо за библиотека от нашия ранг.. Малка е сумата, която заделяме, по простата причина, че не остават пари за издръжка и за заплати. А пък основната ни дейност е именно книгите.
Преди години, доста пари имаше за книги, докато сега няма. Има общини, които допълнително финансират. Но в Шумен пък има достатъчно читалища и читалищни библиотеки, които общината обгрижва.
Оправяме се с финансите, нито една година не сме приключили на червено. Но за жалост, за основната ни дейност, средствата са много малко.
Затова само пишем проекти с надеждата, че на два-три, поне един ще спечелим, за да влязат свежи пари за някаква дейност.
Шуменската библиотека е депозитна, преди имаше практика издателствата да изпращат по един екземпляр от издадените книги, сега така ли е?
Те са задължени по Закона за депозита да дават на Националната библиотека, а тя в зависимост от тиража, изпраща на Регионалните библиотеки, а ние сме в тираж над 300. В последните години проблемът е, че издателството пише, че е издало 50 екземпляра от книгата и един депозитен екземпляр не стига до нас. Много от нещата ние се мъчим да си ги купим, за да можем да поддържаме поне по една бройка от всичко, което излиза. Иначе, да, депозитна библиотека сме.
Поне по един екземпляр оставяме в хранилище, много хора се сърдят, че няма достатъчно екземпляри в заемната, но повече от две книги не можем да купим на тези цени, на които са. А те са нищо за около 4 000-5 000 читатели, които идват в библиотеката.
Постъпват ли книги от дарения?
Шуменци правят много дарения, най-вече хората от личните си библиотеки, за което им благодарим. Това се случва особено често, когато освобождават жилища. Издаваме им документ- свидетелства за дарения. Наскоро донесоха едно голямо дарение, разчиствали си апартамента хората, докараха ценни книги. Носят понякога с чували. Тук нашите библиотекари правят пълен подбор и това което не ни трябва, даваме пък на читалищните библиотеки от региона.
Има и хора, които като прочетат книгата, купена от книжарницата, после я носят при нас, защото вече не им трябва.
Има ли млади хора сред читателите на шуменската библиотека?
Около 1 400 са децата от предучилищна възраст до 5-6 клас. Това ни е най-благодатната аудитория- това са най-четящите, може би защото все още им е интересно, а имат и задължителни списъци. И възрастните хора- пенсионерите са доста активни.
Работещите читатели пък повече ползват заемните. Най ни се губи тиийнейджърската група, децата от 8-12 клас, там интернетът превзема всичко, купоните, дискотеките и някак си не остава време за четене. Затова гледаме да ги насочим към това.
Имате ли идеи как библиотеката може да ги привлече, да стане по-модерна?
Идеи имаме много, но за жалост всички са свързани с пари. Правихме няколко четения на открито. Сега сме пуснали докладна до Общината да направим открита лятна читалня тук, на така наречения “английски “двор. Да го оградим, ще изнесем маси, столове, чадъри и поне два пъти седмично ще отваряме врати след 18.30 вечер докъм 22-23 часа. Тук, където се събират младежите в Парка, да ги привлечем с музика, филми, списания.
А какво предпочитат да четат шуменци, какви книги търсят?
Много трудно можем да обобщим предпочитанията на читателите. По-възрастните търсят любовни романи, четива за душата и тялото. Една част от хората често посягат към езотеричната литература и приложната психология.
Много се търсят книгите на здравна тематика, исторически романи. Има едно връщане и към българските автори. Много въздейства рекламата и медиите, щом се направи реклама на една книга, още на другия ден има хора които я търсят и искат да я прочетат.