Връща се в Шумен и три години работи като учител по физическо възпитание в Професионалната гимназия по икономика.
След това започва работа като инструктор по бойна подготовка и спорт в Областната дирекция на МВР в Шумен.
От края на месец април тази година заема поста регионален експерт към Министерството на младежта и спорта за областите Шумен и Търговище.
Какво е новото в новия закон за спорта?
Сега предстоят промените в Закона за спорта. Доста са новите акценти, които са заложени, за да се подобри климатът за спортуване.
В най-общи линии целта е населението на България повече да се занимава със спорт, като се започне от децата и се стигне до възрастните хора.
Какви са основните акценти в политиката на спортното министерство по региони?
Една от основните идеи на Министерството на младежта и спорта като цяло е да се постигне обновяване на старите спортни обекти. Също така да се изграждат нови там, където има необходимост и където има условия.
В Шумен базата не е в добро състояние, но пък тя е общинска собственост. Как трябва да се подходи, за да се стигне до подобрение?
Въпросът е деликатен за Шумен.
По-скоро общината трябва да кандидатства по проекти, за да модернизира базата си. Доколкото съм запознат има проекти, с които напр. да се подобри зала “Младост”, но за това са нужни средства.
Има ли варианти министерството да подпомогне подобряването точно на подобни общински спортни съоръжения?
Държавата, министерството предлагат различни програми, по които общините могат да участват с проекти.
Какво смятате за отдаването за стопанисване на базите на клубовете, например?
Редно е спортният клуб, който ползва базата да я стопанисва. Но нещата са деликатни. Самата издръжка на един спортен обект изисква много средства и не се знае как един клуб може да се справи.
В цялата страна клубовете изпитват затруднения при развиването на дейността си. Като пример можем да дадем ЦСКА, вижда се в какви затруднения е изпаднал клубът. Това не е единичен случай и нещата стават сложни.
Достатъчно ли са информирани спортните клубове за възможностите, които министерството предлага за кандидатстване по проекти, програми и има ли интерес от тяхна страна?
Има такива, които имат интерес. Но те са малко. За съжаление в България има много клубове, които просто са регистрирани, нямат спортна дейност и се опитват да взимат пари.
Парите в спорта са малко. Въпреки проектите на клубовете им е трудно да изпълнят финансовата си програма, да поемат разходите си.
В Шумен има няколко клуба, които имат спечелени проекти.
В края на май приключи “Спорт за децата в детските градини”, който бе спечелен от клуба по художествена гимнастика и продължи близо 8 месеца. За съжаление по някои от проектите сумите са доста малко. По този финансирането бе около 2 800 лева. За сметка на това ангажираността е голяма. Заниманията продължават 8 месеца по два пъти в седмицата с четири групи деца. Реално погледнато парите са символични.
За поредна година Военният спортен клуб получи финансиране по програмата “Научи се плуваш”. Тук финансовите средства са малко по-големи, но пък поддръжката на басейна изисква повече пари.
Но със сигурност спечелването на подобен проект и финансирането му стимулира спортните клубове, а освен това цели и децата да останат да спортуват след приключване на проекта.
За самите клубове спечелването на даден проект е помощ за дейността им.
Това ли е един от начините да се върнат децата в спорта?
Да, това е един от начините. Нещо, което за нашия регион е важно е, че заниманията по проектите са безплатни, а и в повечето се включват малки деца.
За съжаление спортът стана скъпо занимание. А в икономическото състояние, в което сме в Шумен и Търговище, за родителите е все по-трудно да отделят пари за спорт за децата и за себе си.
Но все пак родителите са тези, които трябва да насочат децата си към физически занимания и спорт от малки. Самите деца като видят, че съответният спорт е подходящ за тях, те сами изявяват желание да продължават да се занимават с него.
Това, че заниманията, които предлагат спортните клубове по проекти са безплатни облекчава родителите.
Какво още трябва да се направи, за да стане спортът атрактивен за подрастващите?
Първо трябва да се подобрят базите. Спортните съоръжения трябва да привличат, а не да отблъскват децата. Става въпрос за условията, в които те тренират и тези условия трябва да са отлични.
Отново се връщам на ролята на родителите. Дори бих я сложил на първо място, особено когато децата са малки.
Родителите са хората, които трябва да насочат децата си да обичат спорта, да се занимават със спортуване. Ако могат да дадат личен пример, ако не да потърсят специалисти, да запишат децата си в даден спорт. При родителите агитацията трябва да бъде по-голяма.
Те трябва от ранна възраст да възпитават децата, че спортът е нужен, полезен, че без спорт няма как да има физическо и интелектуално развитие.
Друг от аспектите е заплащането на треньори и учители. Те също трябва да имат стимул, за да работят с децата.
Още един от проблемите ни, който трябва да се разреши, е спортната база в самите училища. Повечето от учебните заведения нямат дори приличен физкултурен салон.
Много е лесно да говорим, че нацията ни е с ниска физическа култура обездвижена, децата са с наднормено тегло. Така се натоварва и здравната система, нацията боледува.
На запад отдавна са разбрали, че чрез спортуването се подобряват много от аспектите на живота. Там спортът в училище е привлекателен.
При нас за съжаление в повечето училища физическото е свободен час.
Какво са основните проблеми на спорта в Шумен и Търговище?
Отново базите. Те трябва да се обновят. Това няма да стане с магическа пръчка. Но трябва да се започне от някъде – например да се създадат условия за практикуване на най-популярните спортове, като футбола.
Има програми за развитие на детско-юношеския футбол.
Трябва да се обърне внимание по-атрактивните спортове, тези към които самите деца се стремят.
Медиите трябва също да вземат отношение по този проблем. Да се правят стъпки към популяризиране на спорта.
В Шумен нивото на спорта е паднало през годините. Градът е със спортна история – много елитни спортисти, масово спортуване. Икономически ли са само причините за западане на спорта?
Не са само икономически. По-рано имаше спортни училища във всеки по-голям град. От там излизаха и елитните спортисти. Друг е проблемът, че дори сега да ги има тези училища, младежите се отказват от спорта или в развитието си остават на едно достигнато ниво и не усъвършенстват уменията си за елитния спорт.
Така страда елитният спорт. Няма я т.нар. пирамида, която не е от днес – няма я отдолу масата от деца, които спортуват, след това нагоре остават най-изявените, а на върха отиват тези, които могат да представят България на световни и олимпийски игри.
За съжаление от година на година пирамидата остава само с една основа, която също не е много добра.
Ясно е, че развитието на комуникациите, интернета все повече ангажират времето, а не спорта. Защото спортът изисква и много лишения, воля, а хората които не искат това.
Освен това за развитие на елитен спорт са необходими много пари, а в момента в българския спорт те не са много.
Да очакваме ли министър Кралев и в Шумен?
Ще бъде много хубаво министър Кралев да посети Шумен, да се запознае с проблемите на спортната общност в града. Да се набележат мерките и задачите, за да се подпомогне спорта в региона.