От 1987 г. работи в МБАЛ – Шумен, а от 2001 г. е началник на отделението по „Уши, нос и гърло”. С него разговаряме за проблемите с дихателните пътища и слуховите канали и как може да се предпазим от усложнения на заболяванията на ушите,носа и гърлото.
Д-р Бозов, има ли увеличение при заболяванията на ушите, носа и гърлото?
Би могло да се каже, че има леко увеличение. Това се дължи на това, че имаме по-добра диагностика що се касае до по-трудните случаи като злокачествени и доброкачествени образувания. Инфекциите от своя страна са непредвидими като количество. Различните години различно протичат в зависимост от това какви щамове и вирусни агенти циркулират в обществото. При някои вируси има склонност да се засяга предимно средното ухо и слуховия нерв. През тази година, сравнена с миналата, много по-често се срещат заболявания на ухото след вирусни инфекции. В различните години те се увеличават или намаляват в зависимост от вирусния щам, който върви.
Какви са най-честите оплаквания, с които идват при Вас пациентите?
Патологията е много широка. Идват пациенти с всякакъв род заболявания. Като започнем от кърмаческа възраст и завършим с прекалено възрастни хора. Внимание трябва да обърнем на чуждите тела в дихателните пътища и хранопровода особено при малките дечица. Тук ние имаме едно табло с извадени от дихателните пътища чужди тела. Трябва да се обърне внимание на родителите и на хората въобще, които се грижат за децата да не играят с дребни предмети, особено когато се хранят и се смеят и тичат едновременно с храненето. С дребните играчки също трябва да се внимава.
Какво е най-странното нещо, което сте вадили?
От нос и ухо ваденето не представлява някаква трудност. Специално в ухото – чужди тела, които са живи – пиявици, мухи, бръмбари, създават проблеми. Когато човек е сред природата много често се случва да попаднат тия организми в ухото. Те мърдат и за пациента е кошмарно като усещане. А в дихателните пътища и хранопровода сме намирали най-разнообразни предмети. Като започнете от ядки в дихателните пътища, бобове, които са особено опасни, защото набъбват бързо. Грах, леща, дори ядливи гъби сме намирали. Капачки от химикалки – какво ли не. Това е най-често при децата. При възрастните по-често инциденти стават при по-възрастни пациенти или по-невнимателно консумиращи храна. Имали сме дори случай с шевна игла, пробиваща гръкляна. Онзи ден вадихме долна протеза, заклещена в хранопровода на един възрастен човек. При невнимателно хранене най-често са костици от пилета, зайци. Трябва да сме особено внимателни, когато ядем, защото е опасно.
Пациенти на каква възраст идват при Вас най-често?
Най-често децата между годинка и три-четири са с чужди тела в дихателните пътища. Имали сме и едномесечно бебе с монета в хранопровода, което бе голямо предизвикателство за екип. За радост на близките и за наша радост всичко мина благополучно.
Как най-често се получават възпаленията в ушите, носа и гърлото?
Те са въздушно-капкови инфекции в тази зона. Предпоставка са алергичните и системни заболявания, неправилното лечение на инфекциите също. В отделението са предимно усложнени пациенти. Било с гнойни отити, с хронични отити, които много сериозно лечение изискват. Има болни с хронични отити, които подлеждат на слухоподобряващи операции. Има невъзпалителни заболявания на ушите като отосклерозата, където се прави такава операция и се подобрява слуха.
Как се разбира, че става дума за възпаление, а не за по-сериозен проблем?
Когато има болка, температура повече от 3-4 дни би следвало да замисли всеки човек за усложняване на някаква вирусно-простудна инфекция.
Трябва да се обръща внимание на дрезгавия глас, който може да е симптом на някакви новообразувания в областта на гръкляна. Затрудненото гълтане също може да е такъв признак. Ако продължи повече от 20 дни, редно е да се посети специалист, който да оцени състоянието и при необходимост да се насочи към болница.
Скоро имало ли е такива случаи в Шумен?
Тези случаи са непрекъснат поток. Средно около 30 случая със злокачествени заболявания на гръкляна преминават. Важно е навреме да се потърси лекарска помощ, да е ясно, че в ранен етап новообразуванията на ларинкса, било то и злокачествени, подлежат на много успешно лечение. Ако сравнително рано се потърси помощ, терапевтичните възможности са огромни.
Как стои въпросът с техниката в отделението по уши, нос и гърло?
Нашата техника е доста специализирана. Разполагаме с фибробронхоскопи, фиброларингоскопи, радиочестотни апликатори и ножове, които позволяват третиране и на състояния като хъркане, което е много широка тема. С тях се подобрява и носното дишане. Разполагаме със съвременна ангиологична апаратура, т.е. за изследване на слуха. С нея може да получим реална картина за слуха на пациента без неговото субективно усещане. При децата това е особено ценно като диагностика, защото там е трудно да се определи степента на чуване в по-малката възраст до 2 години. Смята се, че от 6 месеца до 2 години трябва да бъде поставена диагноза, за да бъдат предприемат слухоподобряващи операции или поставяне на апарати. Това, което би повлияло на психо-емоционалното развитие на човека.
Казахте, че хъркането е обширна тема. Каква част от хората страдат от него?
Огромна част страдат, но малка част от тях търсят лекарска помощ. Проблемът е широк и леченито на тези нощни спирания на дишането е комплексно – с невролози, психолози и нашата работа. Тя е основно в оценка на проходимостта на дихателните пътища и евентуални корекции, ако се налагат.
Какво предизвиква хъркането?
Много са факторите. Най-често стеснения по дихателната система – било в носа или в прехода между носа и гърлото или мекото небце, проблеми в гръкляна също. Въобще стеснения и проблеми в дихателната система като механичен фактор.
Вярно ли е, че пушачите са по-засегнати от този проблем?
Нямам такива впечатления. Не може да се намери пряка връзка между пушенето и хъркането. Има значение постелката, възглавницата, позицията на главата спрямо тялото. По-скоро другите заболявания от типа на доброкачествените и злокачествените образувания бихме могли да обвържем с тютюнопушенето.То не е доказано като 100% фактор, а е по-скоро допринасящо.