Зелените сами си спряха проекта за зелена енергия от ветропарк Осогово, с несъстоятелни мотиви

Тома Белев от "Зелено движение" и кметът на Кюстендил, издигнат от "Партия на зелените", реално ли са против зелената енергия или извиват ръце?

Общинският съвет в Кюстендил единодушно гласува против инвестиционното намерение за изграждане на вятърен парк в Осоговската планина. Заседанието се проведе на 30 април, като преди това кметът Огнян Атанасов и общински съветници участваха в организирания протест срещу проекта.

Активен участник в дебатите беше депутатът от ПП "Величие" Красимира Катинчарова, която е остър противник на изграждането на вятърни централи и често се включва в дискусии по темата.

Източник: WIKIPEDIA/Евгени Димитров

От своя страна компанията "Венти груп", собственост на депутата от ГЕРБ Росица Кирова, поиска временно оттегляне на точката за изграждането на ветропарк в Осоговската планина от дневния ред на Общинския съвет в Кюстендил, за да спечели време за информационна кампания. Тъй като видимо обществеността беше буквално облъчена само с мотивите на т.нар. еколози.

Българският бизнес не веднъж е бил представян като екологически нашественик. Това ни държи в омагьосания кръг на застой в строителството на пътища и развитието на зелена енергия.

Кой има полза бизнес начинанията в областта на възобновяемите източници да отидат на вятъра?

Източник: PIXABAY

Проектът за ветропарк в Осогово предизвика отзвук още преди да са ясни фактите около неговото изграждане. В обширна публикация на Мediapool.bg, изградена върху мненията на съпредседателя на "Зеленото движение" Тома Белев и кмета на Кюстендил Огнян Атанасов, издигнат от "Партия на зелените", с нелепи мотиви се громи изграждането на ветроенергиен парк в Осогово.

Трън в техните очи е и фактът, че проектът се свързва с депутатката от ГЕРБ Росица Кирова, а не с Иво Прокопиев, например, и неговия ветроенергиен парк, разположен в Калиакра на пътя на птиците. Защото, видите ли, имал автоматични шумоизолатори, които спирали перките, когато прелитат птици.

Огнян Атанасов Източник: FACEBOOK

Без да са наясно с подробности за ветроенергийния парк в Осогово, зелените търсят и "под вола теле"  - как така бившият заместник-председател на парламента, Росица Кирова, си позволява да прави бизнес в полето на т.нар. "зелени".

Затова кметът Огнян Атанасов от "Партията на зелените" е насрочи заседанието на фона на няколко протеста, организирани от "зелени" активисти. Тук пак питаме - защо същите тези активисти не са възмутени и от аналогичния парк на Прокопиев?

Ето и самите факти около проекта за ветропарк в Осогово, които явно  не са забелязани от "зелените":

• Проектът е извън миграционните пътища на птиците!
• Теренът е каменист и няма да има изсичане на дървета!
• При производството на вятърна енергия ще се генерира 99% по-малко CO₂ от въглища!
• Турбина с мощност 1 MW може да произведе енергия, достатъчна за захранване на около 600 дома!

Източник: PIXABAY

Регионите, които разчитат в голяма степен на вятърната енергия са икономически силни и енергийно независими.

В Дания наример над 50% от електроенергията идва от вятъра, в Германия 25-30%, а в Испания са 20-23%. Около Виена стърчат стотици "Айфелови кули", както "зелените" наричат турбините в осоговския проект. Нима там не ги е грижа за птиците, растителността и почвите?

В същото време в България сме на опашката с 2,5-3 % дял на вятърната енергия в енергийния микс. А точно планинските райони са с най-голям потенциал за развитие на този сегмент.

Явно "зелените" не се интересуват от бъдещето на електроенергетиката. Или предпочитат да сме зависими от изкопаемите горива и глобалните ценови шокове?!

Зелената сделка на ЕС и националните планове изискват България бързо да разшири дела на възобновяемите енергийни източници до 2030-та. Това беше и смисълът на промените в Закона за енергията от възобновяеми източници, които прилагат в българското законодателство европейската Директива (ЕС) 2023/2413.

Накратко: България трябва с бързи стъпки да догонва в тази посока, което означава възможности за растеж.

Източник: PIXABAY

Статут на земите и въздействие върху достъпа

Проектът за 24 вятърни турбини в Осоговската планина представлява значителна възможност за община Кюстендил да развие устойчиви енергийни източници, като същевременно запазва природните богатства на региона. Планираното изменение на устройствения план засяга само 22 декара от над 9000 декара земя, което представлява по-малко от 0,25% от общата площ.

Съвременните технологии и добрите практики от цяла Европа показват, че подобни проекти могат да съществуват в хармония с природата и местните общности, докато носят значителни икономически и екологични ползи.

Земите, върху които се предвижда изграждането на ветроенергийния парк, са частна собственост от над 10 години. И през цялото това време достъпът на туристи и любители на природата никога не е бил ограничаван - изцяло по волята на собственика.

Важно е да се отбележи, че от общата площ от около 9000 декара, повече от половината представляват скални образувания без растителност. Това означава, че проектът не засяга обработваеми земеделски земи. Колкото до цената, която възмущава "зелените" - земите са придоби от Национален търг по най-висока цена за пасища и ливади. През 2012-та средната пазарна цена е доста под 100 лв. Росица Кирова купува терените преди да стане член на 45-то Народно събрание, като близо 30 години се е занимавала с частен бизнес и е проверявана многократно от всякакви видове институции.

Източник: PIXABAY

Минимално екологично въздействие

Проектът за Осогово е разработен с особено внимание към опазването на природната среда в района. Ветропаркът не засяга обработваеми земеделски земи. Повече от половината от въпросните почти 10 000 декара са скални образувания и са без растителност. Там няма дървета, а заради силния вятър храстите са полегнали. Така че не се предвижда изсичането на дори едно дърво за целите на проекта. Силата на вятъра по билото е предопределила както оскъдната растителност, така и неналичието на животински видове.

Подобрения на електропреносната инфраструктура

За нуждите на парка ще се извърши мащабна реконструкция на мрежите на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), към които ще се включи паркът. Важно е да се отбележи, че съществуващите мрежи в района през изминалата зима оставиха хиляди домакинства без електричество поради лошото си състояние.

В тази връзка, инвеститорът ще финансира собствени средства зареконструкцията на държавни съоръжения, които обслужват района на Кюстендил, на стойност 17 милиона лева. Пряката полза за местната общност от това подобрение на инфраструктурата е безспорна.

Източник: PIXABAY

Ветропаркът е на километри от Кюстендил и други населени места, което прави всякакви твърдения за близост и непосредствено влияние върху хората там, напълно несъстоятелни. Погледнете всички ветропаркове близо или непосредствено до гъстонаселени места в Европа. Отидете до Виена – ей така, като Байганьовци - и вижте хълмовете около австрийската столица.

За отбелязване е, че допускането за изработване на изменение на плана е само началната стъпка от поредица проучвания, съгласувания, ОВОС,  екологична оценка, обществени обсъждания и други. За 24-те перки се иска отвеждане на по 900 м² терен за стъпка на генераторите.

Ветропарк на планинското било има съвсем различно въздействие от офшорни такива, които се поставят в морските пространства или тези в земеделски земи, сред земеделски култури. В случая с парка в Осогово, след реконструкция, ще се ползват съществуващите мрежи на ЕСО. Без да се изграждат нови, несъществували до сега трасета. Единствената нова връзка ще бъде подземното свързване на самите 24 ветрогенератора. Подсранцията, която е към парка, ще бъде изградена на терен, който и в момента е отреден за подстанция и такава там съществува, макар и да не функционира от години.

Ползите за общината и нейните жители ще се впишат в меморандум, по предложение на инвеститора. Той ще определи и какво да бъде направено за местните жители. Меморандума вече е обсъждан и има конкретни параметри. За разяснения, преди около месец, беще организирана и публична среща на експертите, които работят по проекта с общинските съветници.

Митовете за ветроенергийните паркове

Източник: PIXABAY

Мит 1: Ветропарковете разрушават големи площи земя

Според Националната лаборатория за възобновяема енергия на САЩ, реалният отпечатък на една вятърна турбина обикновено е около 0,25 акра (1000 кв.м). Националният отдел за енергетика на САЩ посочва, че захранването на 35% от националната електрическа мрежа чрез вятърни турбини би изисквало само 3200 кв.км (790 000 акра) земя, което е значително по-малко от площите, използвани за добив на изкопаеми горива.

Мит 2: Ветрогенераторите са прекалено шумни

На разстояние 300 метра, вятърна турбина има ниво на звуково налягане от 43 децибела. За сравнение, средният климатик може да достигне 50 децибела, а повечето хладилници работят при около 40 децибела. На 500 метра (0,3 мили) това ниво спада до 38 децибела. В повечето места фоновият шум варира между 40 и 45 децибела, което означава, че шумът от турбините се губи сред него.

Мит 3: Ветропарковете застрашават птиците и дивата природа

Източник: PIXABAY

Съществуват ефективни мерки за намаляване сблъсъка на птици с вятърни турбини. Най-ефективният метод, според изследванията, е боядисването на една от роторните перки в черно, което значително увеличава видимостта им. Това води до 71,9% намаляване броя на намерените мъртви птици, около третираните турбини. Също така, временното спиране на вятърните турбини, когато се наблюдават птици наблизо, може да намали смъртността с 50%, при спад на производството на енергия с едва 0,07%.

Българският успешен опит – планинският ветроенергиен парк "Бузлуджа"

За да дадем нагледен пример за успешен модел на планински ветропарк в България, ще споменем ветроенергиен парк „Бузлуджа“.

Изграден е в планинска среда и е разположен по билото на Стара планина, източно от връх Бузлуджа. Паркът включва 20 ветротурбини с обща мощност 50 MW, на надморска височина около 1490 метра. Това е единственият вятърен парк в България, изграден на планинско било. И това го прави отличен пример за сравнение с планирания проект в Осоговската планина.

Източник: FACEBOOK

Всеки от генераторите в парка "Бузлуджа" е с височина 85 метра и диаметър на ротора 80 метра. Произведени са от немската фирма "Фурлендер". Инвеститор в проекта е бил швейцарският концерн "Алпик", чрез дъщерната си компания "Ветроком" ЕООД. Инвестициите са около 80 млн. евро. Паркът е пуснат в експлоатация през 2010-та и впоследствие е разширен с допълнителни 9 ветрогенератора, достигайки обща мощност от 72.5 MW.

Ветроенергийният парк "Бузлуджа – Ветроком" генерира средно 135 гигаватчаса електроенергия годишно, което е значителен принос към българската енергийна система от възобновяеми източници.

Важно е да се отбележи, че въпреки първоначалните опасения, паркът функционира вече повече от 14 години без сериозни негативни последици за околната среда. Нещо повече, районът на Бузлуджа продължава да привлича туристи, което показва, че ветрогенераторите могат да съществуват в хармония с туристическите дейности в района.

Успешни примери от Европа – планински ветропаркове

Източник: PIXABAY

Ветроенергиен парк Хандалм, Австрия

През 2017 г. в планините на южна Австрия е открит ветропарк Хандалм, който се състои от 13 вятърни мелници на средна надморска височина от 1800 метра. Този парк произвежда около 76 мегаватчаса електричество годишно, достатъчни за 21 000 домакинства. Като спестява 46 000 тона CO2 годишно. Проектът демонстрира приложимостта на технологиите за по-големи ветроенергийни паркове в специфичните ветрови и теренни условия на планинските райони.

Ветроенергийният парк Хандалм е подкрепен от програмата NER 300 на Европейския съюз, с грант от 11,3 милиона евро. Като общата инвестиция в проекта възлиза на 58 милиона евро. Паркът демонстрира редица иновативни технологии, специално проектирани за високопланински условия. И доказва, че такива проекти могат да бъдат успешно реализирани дори в трудни терени.

Вятърни турбини в Гриес, Швейцария

В Швейцария, на прохода Корно, се намират едни от най-високо разположените вятърни турбини в Европа. Тези мащабни съоръжения са разположени в непосредствена близост до езерото Гриес и ледника Гриес. Те създават впечатляваща гледка, която привлича туристи.

И този пример показва как ветрогенераторите могат да съществуват в хармония с природата и дори да бъдат туристическа атракция.

Източник: PIXABAY