След Съвета за сигурност: България остава лоялен съюзник на НАТО

България е лоялен съюзник в Алианса и единството е най-силният отговор. Това подчерта премиерът Кирил Петков по време на първото за 2022 г. заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет.

Съветът по сигурността е на пряко подчинение на министър-председателя. Неговата основна задача е да анализира състоянието на системата за защита на националната сигурност. В състава му участват министрите на отбраната и на външните работи, шефовете на служби и други. Тема на заседанието бе напрежението около Украйна и плановете на съюзниците в НАТО да укрепят източния фланг на Алианса.

Участниците в заседанието представиха на премиера анализ на геополитическата ситуация, както и евентуалните мерки, обсъждани в рамките на НАТО за демонстриране на солидарността на югоизточния му фланг.

Кирил Петков беше категоричен, че всички решения, които правителството ще вземе, ще са съобразени с развитието на ситуацията и евентуалното ескалиране на конфликта, включително мерки за избягване на негативни икономически ефекти, съобщиха от правителствената пресслужба. 

Съветът по сигурността към МС ще продължи да следи развитието на ситуацията и ще подготви план за действие при различни сценарии. Министърът на отбраната ще внесе за утрешното заседание на кабинета проект за одобрение на национална позиция и мерки за укрепване на системата на сигурност на България, боеспособността на българската армия и техническото й обезпечаване. Министерският съвет ще вземе решение за конкретни мерки, за които министър-председателят ще информира народните представители след края на заседанието на кабинета.

Няма струпване на войски на НАТО в България

Преди самото заседание премиерът обясни, че засиленото присъствие на корабите и самолетите на НАТО не е някаква извънредна ситуация, а част от решението през 2016 г. за засилен „Air Policing“ и засилено влизане в Черно море с военни кораби, но това е в тази рамка.

Военният министър Стефан Янев също увери депутатите от ресорната парламентарна комисия, че няма струпване на войски на НАТО в България. „Русия няма да напада България – да успокоим хората, дипломацията не е изчерпала ходовете си... Струпване на войски на НАТО няма. Решението на българското правителство – няма. Такъв тип решение е в процес. Апелът е да намалим напрежението, да четем чужда преса и да спрем спекулациите“, допълни ресорният министър, цитиран от bTV.

Напрежението се повишава, но не дрънчи на война

Отново преди заседанието Кирил Петков отбеляза, че напрежението в момента се вдига, но по думите му не сме на ръба на война. „Не дрънчи на война. За съжаление, ескалацията се вдига, ние не искаме деескалация и ще бъдем конструктивен партньор и съюзник на НАТО и ЕС. Но трябва да имаме ясната идея, че решенията, които се взимат, са базирани изцяло на българските служби за сигурност и на МС“, отбеляза Петков и подчерта, че обществото ще бъде запознато със стратегията на кабинета. 

„Не е време да се упражняваме в политиката, нещата, които трябва да се говорят и вземат като решения трябва да са на база истински анализ, а не на пиар“, категоричен бе премиерът, цитиран от БГНЕС.

Извънредно заседание и на парламента

Междувременно председателят на Народното събрание Никола Минчев обяви, че свиква извънредно заседание на парламента утре. Депутатите ще изслушат и министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на външните работи и ръководителите на ДАНС, ДАР и Военното разузнаване.

Припомняме, че вчера излезе информация, че САЩ може да разположат войски в Източна Европа, а НАТО приветства действията на съюзниците за укрепване на сигурността. Засега обаче от българското правителство няма публична информация дали страната ни се подготвя да приеме допълнителни сили освен изтребителите на Испания и Нидерландия, които ще се включат в опазването на въздушното пространство.

НАТО засилва военното присъствие в Източна Европа

Отговорът на НАТО се обсъжда все още само на военно-техническо ниво

От Министерството на отбраната също излязоха с позиция, като заявиха, че вариантите за отговор на НАТО на нарастващото напрежение по границата на Украйна с Русия през последните месеци се обсъждат все още на военно-техническо ниво.

„Решение за техния обем и обхват, включително и за разполагането на сухопътни бойни групи в Югоизточна Европа, предстои да бъде взето на политическо ниво в НАТО по време на предстоящата среща на министрите на отбраната през февруари, като се отчитат националните позиции на всички държави-членки“, посочиха от военното ведомство. 

Оттам уточниха, че към момента в Алианса се изпълняват утвърдените през 2014 г. мерки за повишаване на сигурността и за адаптиране, както и приетите през 2016 г. по т. нар. „засилено предно присъствие“ в Естония, Латвия, Литва и Полша и по „адаптирано предно присъствие“ в района на Черно море.

Припомняме, че вчера от ГЕРБ поискаха извънредно заседание на парламента, като разкритикуваха остро правителството за липсата на позиция. Бившият премиер Бойко Борисов попита и дали българската армия е в бойна готовност, каквато е обявила НАТО, и уточни, че от партията му имат въпроси към премиера Кирил Петков, външния министър Теодора Генчовска и военния Стефан Янев. Освен това той постави и въпроса дали е искано и давано разрешение за разполагане на чужда бойна техника у нас. Миналата седмица от ГЕРБ поискаха президентът да свика заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), но засега няма изгледи това да стане.

Миналата седмица премиерът Кирил Петков се яви по темата в парламента и отхвърли ултиматума на Русия НАТО да изтегли силите си от страните, присъединили се към НАТО след 1997 година. Външните министри на ЕС също отхвърлиха исканията на Русия, защото „европейската сигурност е неделима“. 

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!