Няма да се опитвам излишно да правя услуга на родните политици и да обличам в „политическо“ събитията, които не следват никаква политическа логика. Общо взето, най-искреното обобщение на ситуацията отива отвъд пределите на неполиткоректността, но все пак си струва да отбележим някои акценти от евтината манджа, която политиците ни сготвиха. Налага се не за друго, ами за да не сготвят и нас в манджата.
Двойно гражданство и двойни стандарти
Не е нужно да си юрист, за да съзреш политически проблем, свързан със сроковете на волеизявление за отказ от двойното гражданство на министър Кирил Петков. В крайна сметка този казус бе съотнесен към Конституционния съд, който ще се произнесе по отношение на юридическата част от проблема. Политическата част на този проблем е не само въпросът дали все още е гражданин на Канада, а и защо бе допусната такава възможност за компрометиране от страна на носителите на промяната. Дилетантството се състои в това, че опозицията на президента и откровено мразещите „Демократична България“ само това чакат. Всяко допускане на съмнение - било то разумно или не, е грешка, върху която статуквото ще изгради предизборните си кампании.
Съпоставката с едното гражданство и действията на министър Кирил Петков, както и кризите, които очакваме на политическия небосклон, са несъстоятелни. Те просто са на различни плоскости и единият проблем не е следствие или решение на другия. Ако оставим настрана дежурното злорадство, то останалите опити за смесване на тези теми са откровена проява на двоен стандарт. Още по-проблематично става положението тогава, когато президентът постави под съмнение самосъзнанието на българите с турски произход чрез заяждането с основните лица от ДПС, които освен че си приписват заслугите за етническия мир в държавата, лесно могат да ескалират ситуацията в това направление. Не, че ДПС е цвете за мирисане.
Остра размяна на реплики между Радев и Карадайъ
Просто критиките към Движението следва да бъдат по отношение на проруските интереси, които партията пласира от години в държавата ни. Изказвания по линията на Турция са присъщи за вече извънпарламентарната партия ВМРО, но не и за президента. И ако първите изказвания са превърнати във фонов шум и последствията са никакви, то не така стоят нещата по отношение на държавния глава. Дори и президентската двойка да се опитва да се еманципира от зависимостите от ДПС, то със сигурност това не е начин. Сега не им трябват гласовете на ДПС, но още по-малко им трябва атаката на Движението.
Всички в опозиция
От ИТН отново измислиха ново парламентарно положение: опозиция, овладяла комисиите, които се полагат на управляващата коалиция или партия. Такава гавра надминава очакванията дори на вече свикналите с изцепките на ИТН. Лошото е, че според мен голяма част от избирателите на партията искат точно това и не се вълнуват кой знае колко от проблемите на държавата. Те просто искат да ѝ пречат така, както тя им е пречила в техните очи. Можем ли тогава да виним партията на Слави, че следва тази деструктивна линия на поведение? При липсата на коалиционно споразумение останалите партии също се пласират като опозиционни и накрая се оказва, че всички заедно в кюпа са „конструктивна” опозиция на другите опозиции. Лесно е да си в опозиция, когато никой нищо не прави и ти просто си мислиш, че твоето нищо е по-добро от това на останалите. Определено няма логика, но реалността явно е такава и вече не съм сигурна дали тя трябва да бъде изследвана единствено в руслото на политологията. Дали пък да не прибавим и психиатрите? Май ще се наложи.
Има такава коалиция
Все пак прозира една опозиционна коалиция и тя е тази между ИТН и ДПС, които си поделиха „паричните” комисии начело с Любомир Каримански (считан за приближен до ДПС), Йордан Цонев от ДПС и не на последно място Иван Хиновски, който ще се занимае с енергийните парични потоци, които отново са ключови за Движението. Отделно на това, Халил Летифов ще председателства комисията, която ще се грижи за харчовете по благоустройството на регионите. И понеже в политиката винаги става дума за разходването на едни пари, то не знам дали има по-явен признак за играта между ИТН и ДПС. Отделно на това, от самата партия на Слави обясняваха как министрите били само едни изпълнители на волята на Народното събрание. По тази логика председателите на едни от най-важните комисии играят ключова роля и е незащитим този партиен тандем, ако вярваме на глупостите, че ИТН коалиции с ДПС няма да прави.
Колко „сериозна“ е заплатата на Гешев, за да може си позволи частна охрана?
Няма такава правна комисия
Анблок импотентността на състава на комисията по конституционни и правни въпроси си пролича на заветното обсъждане с главния прокурор Иван Гешев. Оставете настрана, че мнозина не знаеха процедурите, дневния ред и така нататък - това са дреболии на фона на падението, което наблюдавахме над два астрономически часа. Вместо да бъдат избодени очите на архиврага на съответните анти статуквени партии, ние наблюдавахме плахи гърчове под монотонната лекция по основи на правото на Иван Гешев. Ще ви се стори ужасно нелепо, но единственият, който зададе въпрос за правосъдната реформа, бе депутат от ГЕРБ. Останалите изказвания бяха несигурни, повтарящи се, откровено неинформирани и пълзящи по линията на пасивната и активната агресия. Освен за охладителя за вино, част от въпросите бяха свързани с информация, която е достъпна на сайта на прокуратурата. Общото усещане е, че не се знаеше за какво точно е викнат главният прокурор, който нееднократно обяви, че не се притеснява от никакви въпроси и извън обсега на темата за протестите и подслушванията. Мнозина са се надявали отново да си правят пиар чрез приказките как Иван Гешев ще последва примера на Борисов и „няма да им стъпи”. Същите тези навярно са очаквали отчетливо нагло и заядливо отношение, което да прерасне в скеч като този от комисията по ревизия на Мая Манолова. Да, ама не. В продължение на цялото обсъждане Иван Гешев най-нагло и необезпокоявано обясняваше как от него нищо не зависи, как нямал компетенциите, как трябвало да му ги предоставят чрез законодателни промени и как към този момент е просто един администратор. И независимо какво ви е отношението към фигурата на главния прокурор, то е редно да обърнете внимание на факта, че едни партии получиха място в парламента заради него и опорката „ама ние не бяхме подготвени” просто не би следвало да съществува, след като неговата оставка е един от приоритетите им. Отсъствието на партийните лидери от ДБ, ИБГНИ и ИТН говори повече за страх, отколкото за далновидност и това ще си проличи на следващите избори. Този път разчитането на факта, че разни долнопробни медии критикуват случилото се и следователно нещата би трябвало да стоят точно наобратно ще бъде неуспешно.
Само поради тези изброени ситуации, колкото и да ни е нужно редовно правителство, е редно тези гърчове за излъчване на Министерски съвет да секнат и да се отнеме възможността за гласуване на трудно поправими щети, които да минат между капките в цялата тази дандания. Остават само гласуването на датата за президентски избори и евентуално приемането на бюджетна актуализация. Ако изобщо се стигне до съставянето на някакъв Министерски съвет, просто трябва да знаете, че ще е продиктувано от липсата на пари за кампания, а не от политически приоритети. И, да, със сигурност не е добре да се пристъпва към второ служебно правителство, но нередовните ни редовни политици се постараха в обратна посока.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар