Бизнесът иска замразяване на минималната работна заплата заради последвалата от пандемията икономическа криза. Синдикатите обаче не са съгласни доходите да се обвързват с производителността. Представяме мненията по темата на председателя на АИКБ Васил Велев и икономиста от КНСБ Любослав Костов.
Минималното възнаграждение в момента е 610 лева, а от догодина трябва да се вдигне на 650 лева. През юни държавата, работодателите и синдикатите се разбраха минималната заплата да се договаря по сектори и професии, за три категории персонал. На този етап се водят преговори за критериите, а не за конкретните нива на заплатите, което поставя под въпрос дали механизмът ще бъде приложен от догодина, каквато беше идеята.
За АИКБ най-разумно в кризата е минималната работна заплата да се замрази. „Това не е искане, а икономическата логика“, заяви Васил Велев и изтъкна, че бизнесът иска хората да получават повече. Вече е отчетен спад от 8,5% на БВП за второто тримесечие, спрямо същия период на миналата година. От ЕК прогнозират спад от 7.1%, както и че европейската икономика догодина няма да се възстанови напълно.
СБЛЪСЪК: "За" и "против" 30-процентното увеличение на заплатите в администрацията
Аргументът за предложението: спад в производителността. „Намаляването при един зает е с 5,6%. Въпреки голямото намаляване на заетите, би трябвало производителността да расте, а става обратното. Въпреки намаляването на производителността имаме ръст на заплатите, което идва от рязкото свиване на инвестициите, което е лошо”, коментира Велев и посочи: „Когато има криза и ръст на безработицата, разумното действие е да не се увеличават административни прагове, минимални работни заплати, за да могат да бъдат наемани по-лесно безработните и нискоквалифицираните работници”, на мнение е той. По думите му има ръст на средната работна заплата, но е механичен и идва от съкращаването на работници в кризата.
„Нека погледнем числата. Никой не иска в България да има ниски заплати. Просто това са възможностите на икономиката”, категоричен е Велев.
Снимка: CanStockPhoto
От КНСБ не са съгласни минималната работна заплата да се обвързва със спада в производителността. „Това е грешно. Как ще обясним на един български работник, че произвежда за 610 лева? Производителността на труда се мери с т.нар. брутна добавена стойност на един зает“, обясни икономистът Любослав Костов.
„Бизнесът в България от десетилетия е прохождащ. Всеки път, когато се случи нещо излизат и казват да замразим минималната работна заплата. Има толкова алтернативни сценарии, по които могат да се случат нещата. Държавата просто трябва да си е на мястото и да инвестира, както в работещите, така и в бизнеса“, коментира той. Според Костов на фона, че страната има пари за всякакви реформи, не трябва да бъде проблем да стимулира бизнеса, за да може той да си позволи ръста на минималната заплата.
Борисов отново развърза кесията: Дава пари за училища, университети, болници и млади семейства
„При криза трудът винаги е най-ощетеният. Ако трябва да орязваме някакви разходи, то винаги са тези за труд“, изтъкна икономистът и припомни, че увеличението на заплатата е заложено в управленската програма на правителството и не трябва да се обвързва с пазарните конюнктури.
„Спорът не е с бизнеса, спорът е да има по-активна политика от страна на изпълнителната власт. Политика се прави през разходите, а не през приходите“, подчерта Любослав Костов.
Добави коментар