Необятната граница на съзнанието

,,Границите на моя език определят границите на моя свят“, казва австрийският философ Лудвиг Витгенщайн. В зависимост от интерпретацията на това твърдение, бихме могли де заключим, че нашето разбиране за дадена ситуация е неразривно свързано с езика, с който боравим.

Глобализацията и огромното влияние на международните компании направиха употребата на различни езици в ежедневната ни комуникация практически неизбежна.

Снимка: PIXABAY/Gerd Altmann

Редовно общуваме с хора от други държави с помощта на език, който не е майчин нито за едната, нито за другата страна. При това доста ефективно. Но често в комуникацията възникват и трудности. Причините са много. Като част от тях са извън нашия контрол. 

Идеята, че различните езици предполагат развиването на различни когнитивни умения датира от векове. Но до първи пробив достигат учените Едуард Сапир и Бенжамин Уорф, които въвеждат теорията за лингвистичния релативизъм.

Снимка: PIXABAY/Willi Heidelbach

Чрез сравнително изследване на езика на американските индианци от племето Хопи и индоевропейските езици те установяват, че европейците разпознават света като ,,набор от неща“, докато на езика на хопите той е ,,колекция от действия“.

Нещо повече. Оказва се, че категориите ,,време“ и ,,пространство“ не са транскултурни, а се обуславят от граматиката на дадения език.

Така Сапир и Уорф достигат до заключението, че езикът е нещо повече от просто средство за общуване – той определя нашето възприемане на реалността и формира поведението ни.

Снимка: PIXABAY/Jim Bradley

Всеки индивид е убеден изначално, че разбирането за ,,време“ е едно и също при всички.  Но се оказва, че не е толкова просто.

Още през 70-те години на миналия век, изследователи доказват, че докато за британците времето е линейно и се движи от ,,ляво“ към ,,дясно“, то за китайците се основава на идеята за ,,над“ и ,,под“. А при гърците се характеризира с размер и съответно може да бъде ,,голямо“ или ,,малко“.

Доказателство за влиянието на езика върху човешкото мислене са и думите, насочващи в пространството.

Снимка: PIXABAY/Török Töce Tibor

На български използваме „ляво“ и ,,дясно“ като ориентир за света около нас. В други езици е прието да се дават изцяло географски указания. По време на експедиция в Австралия, професор Лера Бородицки установява, че аборигените си служат с думи като ,,североизток“ и ,,югозапад“.  Защото са хора, живеещи на открито и имат изключително силно развито чувство за ориентация.

Разликата в цветовете също не е толкова очевидна за различните култури.

Снимка: PIXABAY/Alexandr Ivanov

На български и английски синьото и зеленото са два различни цвята, а японците ги считат за нюанси на един и същи цвят.  При тест с американски, немски и японски студенти се оказва, че азиатците често допускат грешки при разграничаването на цветовете, докато американците и германците се справят безгрешно. Експериментът доказва, че грешките се получават заради наименованието на цветовете в родните езици на студентите. 

Езикът е вербална илюстрация на човешкия опит. Умението да комуникираме е определящо за функционалността на социалните, професионалните и академични общества.

Снимка: PIXABAY/jem1066

В съвременните условия, осъзнаването на езиковата значимост е гаранция за осмисляне  самата природа на човечеството.